Ехото на сигналите на гравитационните вълни показва, че хоризонтът на събитията на черната дупка може да е по-сложен, отколкото смятаха учените досега.
Изследването, проведено от Университета във Ватерло, Канада, съобщава за първото възможно откриване на ехо, отразено от микроскопичния квантов „пух“, заобикалящ новообразуваните черни дупки.
Гравитационните вълни са пулсации в тъканта на пространство-времето, причинени от сблъсъка на масивни, компактни обекти в космоса като черни дупки или неутронни звезди.
"Според Общата теория на относителността на Айнщайн нищо не може да избяга от гравитацията на черната дупка, след като премине точката, след която няма връщане, известна като хоризонт на събитията", обяснява Нияеш Афшорди (Niayesh Afshordi), професор по физика и астрономия във Ватерлоо. „Така мислеха учените дълго време, докато Стивън Хокинг не прогнозира с помощта на квантовата механика, че квантовите частици бавно ще изтичат от черните дупки в състава на поток, който сега наричаме "лъчение на Хокинг".
„Учените не можеха досега експериментално да определят дали някаква материя се измъква от черните дупки до съвсем скорошното откриване на гравитационните вълни“, разказва Афшорди. "Ако квантовият пух, отговорен за лъчението на Хокинг, съществува около черните дупки, гравитационните вълни могат да отскочат от него, което би създало по-малки гравитационно-вълнови сигнали след главното събитие на гравитационния сблъсък, подобно на повтарящите се ехота."
Афшорди и неговият съавтор Джахед Абеди (Jahed Abedi) от Института по гравитационна физика към обществото Макс Планк (Max-Planck-Institut frav Gravitationsphysik), Германия, съобщават за първото възможно откритие на тези повтарящи се ехота, предоставяйки експериментални доказателства, че черните дупки може да са коренно различни от това, което прогнозира теорията на относителността на Айнщайн.
Такова ехо може да се очаква в различни квантови модели на черни дупки, които заместват хоризонтите на събитията с екзотична структура в Планков мащаб. Това е мащабът, в който не важат класическите идеи за гравитацията и пространство-времето и доминират квантовите ефекти. "Дължината на Планк" е най-малката измерима дължина, която има някакъв смисъл. Тя е приблизително 1,6.10–35 м или около 10–20 пъти размера на протона.
Източник: view.ca
Екипът използва данни за гравитационните вълни от първото наблюдение на сблъсък на неутронни звезди през 2017 г., записано от гравитационните детектори LIGO/Virgo.
Ехото, наблюдавано от Афшорди и Абеди, съответства на симулираните ехота, предвидени от модели на черни дупки, отчитащи ефектите на квантовата механика и лъчението на Хокинг.
Учените отбелязват, че тези констатации изискват допълнително потвърждение, но основната им ценност е, че те точно определят схемата на всички последващи експериментални проверки в тази посока.
Справка:
Jahed Abedi et al. Echoes from the abyss: a highly spinning black hole remnant for the binary neutron star merger GW170817, Journal of Cosmology and Astroparticle Physics (2019). DOI: 10.1088/1475-7516/2019/11/010
Източник:
Gravitational wave echoes may confirm Stephen Hawking's hypothesis of quantum black holes, phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари