Луната все още е активна и се разтърсва от лунни земетресения, а учените разкриха наскоро защо това се случва.
Подобно на грозде, което изсъхва и се превръща на стафида, Луната се свива, защото се охлажда бавно, но сигурно - през последните няколкостотин милиона години тя е станала с около 50 метра по-малка.
По време на този процес лунната кора се напуква, създавайки разломи, при които едната част на кората се избутва над съседната част.
Екип планетолози, ръководен от Томас Уотърс (Thomas Watters) от Националния музей Смитсониън във Вашингтон, анализира данните от сеизмометрите, поставени на Луната от мисиите Аполо 11, 12, 14, 15 и 16 и показва, че между 1969 г. и 1977 г. са произведени не по-малко от 28 „плитки лунни трусове“ с магнитуд от 2 до 5 по скалата на Рихтер.
От тези 28 лунни труса, осем са били в близост до млади пукнатини или разломни линии - това са стръмни скали с дълбочина от няколко метра и дължина няколко километра, причинени от хоризонталното свиване на лунната кора.
Точно както се набръчква гроздовото зърно, когато се свива, на Луната се появяват разломни линии, когато се смалява.
Изглед към долината Taurus-Littrow, заснет от LRO. Вижда се разломът, пресичащ долината. Кредит: НАСА.
С помощта на данните от апарата на НАСА на орбита около Луната Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) са открити 3500 от тези разломни линии. От осемте земетресения шест се случват по времето, когато Луната е в своя апогей, точката в орбитата ѝ, която е най-отдалечена от Земята, това е точка, в която приливната сила е най-голяма и разместването на разломните линии се случва най-често.
Благодарение на изображенията от LRO екипът установи, че има разлики, които показват неотдавнашни размествания на лунната кора, сравнявайки различията в изображенията между 2009 г. - годината, в която LRO започна да фотографира линиите на разломите - и сега.
Този разлом е един от хилядите, открити на Луната от LRO. Нови изследвания показват, че тези разломи все още са активни, произвеждайки лунните трусове. Кредит: NASA / GSFC / Arizona State University / Smithsonian.
Тези открития биха могли да окажат огромно влияние върху начина, по който учените гледат Луната отсега нататък. Те предполагат, че Луната все още може да бъде тектонично активна и повдигат въпроси относно нейната еволюция. Според водещата теория на формирането на Луната тя се е образувала преди около 4,5 милиарда години, след като планетарно тяло се сблъсква с ранната Земя. Мнозина смятат, че всяка вътрешна топлина, която Луната може да е имала тогава, трябва да е изчзнала отдавна поради малкия ѝ размер спрямо Земята. Тези нови констатации обаче показват, че все още може да има някаква „топлина“.
И като се имат предвид бъдещите големи планове, включително и на Джеф Безос, за постоянна лунна база, тези нови открития, публикувани в Nature Geoscience, предполагат, че трябва да се подготвим и за лунните земетресения, освен многото други опасности.
„За мен тези изводи подчертават, че трябва да се върнем на Луната“, заяви Никълъс Шмер (Nicholas Schmerr), геолог в Университета на Мериленд. „Научихме много от мисиите на Аполо, но с по-голяма мрежа от съвременни сеизмометри, бихме могли да направим огромни крачки в нашето разбиране за геологията на Луната. Една бъдеща мисия на Луната ще даде много плодове за науката".
Справка: Shallow seismic activity and young thrust faults on the Moon, Thomas R. Watters et al., Nature Geoscience
Източник: Shrinking Moon May Be Generating Moonquakes, NASA
The Moon Is Shrinking and That's Causing Tons of Moonquakes, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари