Луната е готова да получи още един кратер. Останки от горната степен на ракетата на SpaceX Falcon 9 ще се разбие на лунната повърхност сле около месец, на 4 март, което ще бъде първият път, когато отломки, създаден от човека, неволно ще достигнат нашия естествен спътник.
Очаква се част от ракетата на SpaceX да се разбие на лунната повърхност, но не очаквайте каквито и да било искове да свършат в съда.
В началото на март всеки, който може да живее тайно на обратната страна на Луната, ще изпита на свой гръб сюжета на филма „Не гледай нагоре“. Парчето от ракетата на SpaceX ще се разбие в лунната повърхност с приблизително 9200 км в час, където трябва да създаде кратер с приличен размер - с диаметър около 19 метра.
Това предсказуемо доведе до каскада от гневни и злобни коментари в социалните медии. Много от тях бяга в смисъл: Законно ли е това? Може ли SpaceX да носи отговорност за космическите си боклуци, разбиващи се в Луната?
„Теоретично, да“, казва адвокатът Стивън Кауфман, който оглавява сателитната практика в адвокатската кантора Hogan Lovells. "На практика, вероятно не."
Това е така, защото, докато съществуват международни договори и закони, които покриват отговорността за щети от инциденти, включващи космически кораби, трябва да има действителни щети, за да се предизвика съдебно действие.
„Той се разбива в Луната“, коментира Кауфман. "Никой не притежава Луната."
Въпреки това, ако по грешка ракетата на SpaceX се разбие, да речем, в китайския луноход, тогава Мъск може да има сериозен правен проблем.
Съгласно Договора за космическото пространство от 1966 г. и Конвенцията за международна отговорност за щети, причинени от космически обекти от 1972 г. , страните могат да предявят правни искове, ако техните космически кораби са повредени от други държави. С други думи, теоретично може да се случи.
Но това са неизследвани води. „Просто няма много прецеденти“, отбелязва адвокатът Скот Андерсън пред Forbes.
Интересното е, че от влизането в сила на договорите има вече един иск за отговорност. През 1978 г. съветски сателит се разби в небето над Канада и изсипа радиоактивен материал в атмосферата. Канадското правителство успя да уреди въпроса със Съветския съюз за оскъдните 3 милиона долара, след като първоначално направи оценка за щети на страната от 6 милиона долара.
Мъск вероятно няма да трябва да събира пари, когато ракетата му се разбие в Луната.
Този сблъсък е необичаен. Обикновено, ако ракетен ускорител е в тази орбита, той има тенденция да се върне на Земята, където изгаря в атмосферата. Или, подобно на случая с китайския бустер, който изпрати роувър до Луната, крайна сметка попада в орбитата на Слънцето.
Какво се случи, че ракетата Falcon 9 е на път да се сблъска с Луната
През 2015 г. Falcon 9 постави климатичната обсерватория на NOAA DSCOVR около точката на Лагранж L1, една от петте такива гравитационно стабилни точки между Земята и Слънцето. След като достигна L1, на около 1,5 милиона км от Земята, горната степен на ракетата се оказа насочена далеч от Земята в междупланетното пространство.
Концепция на художник за DSCOVR по пътя към L1 на горната степен на Falcon 9 през 2015 г. Кредит: SpaceX
Това направи излизането от орбита, за да се утилизира в атмосферата на нашата планета, непрактично, а в същото време на горната степен не ѝ достига скорост, за да избяга от системата Земя-Луна. Вместо това бе оставена в хаотична орбита около Слънцето близо до двете тела.
Сега благодарение на изчисленията на Бил Грей (Bill Gray), астрономически софтуерен инженер, който проследява обекти в дълбокия космос, знаем, че ударът върху Луната ще бъде на 4 март 2022 г., в 12:25:39 UTC (14:25 българско време) в точка от далечната страна на Луната близо до екватора. Последващите наблюдения трябва да повишат точността на прогнозата, но понастоящем се предвижда горната степен от приблизително 3 тона, дължина 15 н и ширина 3 м да достигне скорост около 2,58 км/сек.
Ударът ще бъде в големия зелен "X", от далечната страна на Луната, в големия стар кратер Херцшпрунг (Hertzsprung). За мащаб, Херцшпрунг е около 520 км в диаметър. Кредит: Bill Gray
Траектория на обекта между 1 януари и сблъсъка на 4 март. Зеленият кръг показва орбитата на Луната, Земята е червеният кръг в центъра. Кредит: Bill Gray
Има места около орбитата на планетата, където гравитационните сили и орбиталното движение на Слънцето и планетата си взаимодействат, за да създадат стабилна позиция, където космическият кораб може да пребивава с малко усилия от страна на операторите на земята, за да се задържи на място. Тези точки са известни като точки на Лагранж или „L“ по името на италианския астроном и математик от 18-ти век Джоузеф-Луи Лагранж. Кредит: ESA
Научно важни точки в космоса
Полетът на европейската ракета Ariane 5, която наскоро достави космическия телескоп Джеймс Уеб до неговата точка за наблюдение, бе по огледална траектория на тази на Falcon 9 – но добрата новина е, че горната ѝ степен вече е избегнала подобна съдба благодарение на специално разработена маневра.
Европейската ракета Ariane 5 достави космическия телескоп Джеймс Уеб до L2, втората точка на Лагранж на системата Слънце-Земя – „отзад“ вместо „пред“ нашата планета – но след отделяне от Уеб горната степен използва цялото си останало гориво, за да избяга отсистемата Земя-Луна изцяло, поставяйки се в стабилна хелиоцентрична орбита.
Поглеждайки назад към Земята от горната степен на Falcon 9 на DSCOVR по пътя към L1. Точно преди залез слънце в 18:03 ET на 11 февруари 2015 г., Falcon 9 излетя от стартовия комплекс 40 на SpaceX на военновъздушната база Кейп Канаверал, Флорида, носейки сателита на Deep Space Climate Observatory (DSCOVR) в първата мисия на SpaceX в дълбокия космос. Кредит: SpaceX
Кратка история на ударите на Луната, създадени от човека
Създадени от човека обекти умишлено са разбивани върху Луната и преди, още през 50-те години на миналия век, включително горните степени на "Аполо", използвани за предизвикване на „лунни трусове“ за повърхностните сеизмометри.
През 2009 г. НАСА разби мисията си LCROSS в Луната, разкривайки вода в получения струя от отломки, а космическият кораб LADEE направи същото на далечната страна на Луната през 2013 г. Космическият кораб Smart-1 на Европейската космическа агенция (ESA) се разби в Луната през 2006 г., което става обект на световна кампания за наблюдение.
През 2009 г. мисията на НАСА LCROSS насочи ускорителния блок Centaur, за да удари умишлено Луната, преди да се вреже в самата лунна повърхност. Получените отломки са наблюдавани от Земята, разкривайки воден лед и други летливи вещества. Кредит: NASA
„Този предстоящ сблъсък на Falcon 9 е малко отвъд обичайната ни област на интерес, тъй като ние сме фокусирани главно върху популацията от отломки в задръстения трафик на ниски земни орбити, до 2000 км височина, както и геосинхронни орбити на около 35 000 км разстояние“, обяснява Тим Флорър (Tim Flohrer) от Службата за космически отпадъци на ESA.
„Нашите колеги от Службата за планетарна отбрана на ESA обаче надничат по-далеч в космоса. Те използват телескопи по целия свят, за да проследяват близки до Земята астероиди и понякога наблюдават и обекти, създадени от човека. Обсъждано е разширяването на нашите собствени компетенции в „цислунарното“ пространство между Земята и Луната, поради нарастващото използване на жизненоважните от науката точки на Лагранж Слънце-Земя през следващите години."
Тази илюстрация показва космическия кораб SMART-1 на ESA, който прави научни наблюдения в орбита около Луната. SMART-1 стартира през септември 2003 г. и ще завърши мисията си чрез малък лунен сблъсък на 3 септември 2006 г. Кредит: ESA/C. Carreau
Детлеф Кошни (Detlef Koschny), оглавяващ Службата за планетарна отбрана на ESA, добавя:
„Използваме телескопски наблюдения, за да определим точно орбитите, главно на естествени обекти в пространството около Земята. Понякога събираме и изкуствени обекти далеч от Земята, като например остатъци от космически кораб за изследване на Луната и обекти, които се връщат от точките на Лагранж.
Телескопът "Джеймс Уеб" ще обиколи втората точка на Лагранж (L2), на 1,5 милиона километра от Земята в посока далеч от Слънцето. Там неговият слънчев щит винаги може да блокира светлината и топлината да достигнат до неговия телескоп и инструменти както от Слънцето, така и от Земята. L2 не е фиксирана точка, а следва Земята около Слънцето. Кредит: ESA
За международните космически кораби в момента не съществуват ясни насоки за регулиране на изхвърлянето отпадъците в края на живота на космическите кораби или отработените горни степени, изпратени до точките на Лагранж. Потенциален сблъсък в Луната или връщане и изгаряне в земната атмосфера досега са били най-простите опции по подразбиране.
„Предстоящият лунен сблъсък на Falcon 9 илюстрира добре необходимостта от цялостен регулаторен режим в космоса, не само за икономически важните орбити около Земята, но и за Луната“, коментира Холгер Краг (Holger Krag), ръководител на програмата за космическа безопасност на ESA.
Концепция на художник за Ariane 6 и Vega-C. Кредит: ESA/D. Ducros
„Ще е необходим международен консенсус, за да се установят ефективни регулации, но Европа със сигурност може да бъде водеща".
Всички пускови установки, разработени от ESA през последното десетилетие – Vega, Ariane 6 и Vega C – включват вградена способност за повторно запалване, което гарантира безопасното връщане на Земята за атмосферно изгаряне на техните горни степени.
От март 2017 г. проектът NELIOTA наблюдава тъмната страна на Луната за проблясъци светлина, причинени от малки парчета метеорити, удрящи повърхността на Луната. Тази серия от 12 последователни кадъра показва ярка светкавица, открита на 4 кадъра по време на наблюденията на 1 март 2017 г. Червените стрелки сочат към местоположението на проблясъка на удара, близо до ръба на рамката. Кредит: NELIOTA project
Оценка на риска от лунен сблъсък
Космически скали удрят Луната постоянно. Изследователите се интересуват от количествено определяне на честотата на тези естествени лунни сблъсъци. Използвайки система, разработена чрез договор с ESA, гръцкият проект NELIOTA (Near-Earth object Lunar Impacts and Optical TrAnsients - Лунни сблъсъци и оптични преходни обекти около Земята) открива проблясъци светлина, причинени от малки тела, удрящи повърхността на Луната, особено в тъмната ѝ страна. NELIOTA може да определи температурата на тези ударни проблясъци, както и тяхната яркост. От това може да се оцени въздействащата маса.
Обсерваторията "Крионери" – най-голямото земно око, насочено към Луната в света. Кредит: Theofanis Matsopoulos
Програмата за космическа безопасност на ESA се интересува от това изследване като начин за оценка на броя на входящите обекти с размери от десетки сантиметри до метри. Това е полезно, тъй като точният брой обекти в този диапазон не е известен досега.
Това изследване може да бъде ценно и за бъдещите лунни колонисти. Една от опасностите, пред които могат да се сблъскат, е малките метеороиди, които нанасят щети на тяхната инфраструктура – резултатите от NELIOTA помагат да се определи количествено опасността. Без атмосфера, която да изгаря такива тела, вероятно бъдещите постоянни лунни структури да бъдат под земята, за да осигурят защита срещу удари, както и космическа радиация.
Източници:
Can Elon Musk Get Sued For Crashing A Rocket On The Moon?
Alex Knapp, Forbes
Incoming! SpaceX Falcon 9 Rocket on Collision Course With the Moon
European Space Agency
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари