НАСА, заедно с космическите агенции на Европа и Канада, излъчи на живо серия от първите пълноцветни изображения на космоса, получени от орбиталната инфрачервена обсерватория "Джеймс Уеб" (JWST) - най-големият, най-мощният, скъп и усъвършенстван космически телескоп в историята на астрономията.
Първото изображение бе лично представено миналата нощ от президента на Съединените щати Джо Байдън. Заснета бе областта от небето SMACS 0723.
Днес НАСА показа трите нови изображения едно по едно: мъглявината Карина, спектъра на газовия гигант WASP-96b, планетарната мъглявина NGC 3132 (Южна планетарна мъглявина) и галактическия куп "Квинтетът на Стефан".
Вчерашното събитие обхвана ранната вселена, а днес става въпрос за първите изображения от другите научни теми, избрани за телескопа: как се развиват галактиките във времето, жизнените цикли на звездите и не на последно място, другите светове - екзопланетите.
Мъглявината Карина
Мъглявините са родното място на звездите, а мъглявината Карина е една от най-ярките и големите в небето. Намира се на 7500 светлинни години от Земята и е една от най-изследваните мъглявини. Но винаги може да се научи още. Ето един свеж поглед.
Мъглявината Карина. Кредит: NASA, ESA, CSA, STScI
Изображението на JWST се фокусира върху регион, известен като космическите скали, „брегова линия“, съставена от огромни нишки газ и прах, където звездообразуването се случва на фона на син океан от фонови звезди.
Инфрачервените наблюдения на JWST подчертават бурните обитатели на мъглявината. Карина е звездна "люпилня", тук се раждат звезди. В област, простираща се над 100 светлинни години, има 1000 звезди с масата на нашето Слънце и най-малко 70 с маса между 15 и 150 пъти по-голяма от Слънцето. Тези масивни звезди са сред най-активните членове на мъглявината и имат значителен принос в оформянето на тази небесна структура. Ултравиолетовата светлина на тези най-горещи, най-големи звезди извайва праха на мъглявината и космическият прах излъчва отново светлината като инфрачервена, видяна със спиращи дъха детайли от JWST.
Мъглявината Южен пръстен
Звездите се раждат в праха и газа на мъглявините и могат да се превърнат отново в прах и газ в края на жизнения си цикъл. Прекрасен пример за това е мъглявината Южен пръстен, планетарна мъглявина, разположена на около 2000 светлинни години. Името планетарната мъглявина е малко погрешно, дадено от астрономите от 18-ти век Уилям Хершел и Антоан Даркие дьо Пелепоа, които описват такива обекти като наподобяващи планети.
Изображение на мъглявината Южен пръстен в близка инфрачервена светлина. Кредит: NASA, ESA, CSA, STScI
Тези мъглявини се създават, когато звезда червен гигант, в края на жизнения си цикъл, освободи йонизираните си газови външни обвивки. За мъглявината Южен пръстен червеният гигант вече е изчезнал и това, което е останало, е бяло джудже, неговото дегенерирало оголено ядро. Около него обикаля спътник, за който средното инфрачервено изображение (по-долу) показва, че е обвит в прах. Бялото джудже има температура от 100 000 келвина, достатъчно висока, за да накара мъглявината да флуоресцира под интензивната ултравиолетова светлина. Инфрачервените наблюдения от JWST дават нови детайли на структурите на мъглявината, показвайки вълните в обвивките.
Изображение на мъглявината Южен пръстен в средна инфрачервена светлина. Кредит: NASA, ESA, CSA, STScI
Квинтетът на Стефан
При еволюцията на галактиките решаващ процес са взаимодействията на галактиките и един от най-добрите примери за това е "Квинтетът на Стефан", визуална група от пет галактики, наблюдавани за първи път от Едуард Стефан (Édouard Stephan) от обсерваторията в Марсилия през 1877 г.
Квинтетът на Стефан. Кредит: NASA, ESA, CSA и STScI
От петте галактики четири всъщност са реална група в космоса, което я прави най-старата известна компактна група галактики. Тези галактики са прекарали милиарди години във взаимодействие, прелитайки и сливайки се една с друга. Сложната система в крайна сметка ще се превърне в един обект, превръщайки го в една масивна елиптична галактика. Четирите галактики в квинтета на Стефан се намират на 290 милиона светлинни години.
В тази система също има много за изучаване и това красиво изображение от JWST вече очертава бъдещи области за проучване ота учените, които се опитват да разберат как галактиките се променят с времето. Изображението по-горе е мозайка от 1000 отделни файла с изображения, комбинирани и пълната версия от 150 милиона пиксела е най-голямото изображение от телескопа до момента.
Спектърът на екзопланетата WASP-96b
Спектър на екзопланета WASP-96 b. Кредит: NASA, ESA, CSA, STScI
Сред тези великолепни изображения спектърът на екзопланетата WASP-96b може да остане почти незабелязан, но тези данни дават представа какво може да постигне тази обсерватория в изследването на далечните светове.
Спектърът показва състава на атмосферата в изключителни детайлни на обект на 1150 светлинни години от Земята, потвърждавайки наличието на водна пара.
WASP-96 има маса наполовина от тази на Юпитер, но обикаля около звездата си само за 3.4 дни. Още през 2018 г. бе определено, че това е първата безоблачна екзопланета, но водният подпис предполага наличието на мъгла и може би облаци от гореща водна пара.
Това е началото на научната работа на JWST. От много далечната светлина от галактики с гравитационни лещи до безоблачното небе на сравнително близка екзопланета, най-острото инфрачервено око на човечеството вече е отворено към Вселената.
Източник: Bask In The Full Set Of First Science Images From JWST, iflscience
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари