Ново изследване се противопоставя на отдавнашните предположения за това, как Плутон и най-голямата му луна Харон са се образували на периферията на нашата слънчева система. Планетарни учени от университета в Аризона казват, че са открили изцяло нов тип космически сблъсък, който да обясни формирането на системата Плутон-Харон. Новата теория може да хвърли светлина върху това как се формират и еволюират други планетарни тела.
Едно отдавнашно предположение твърди, че необичайно голямата луна на Плутон се е образувала в процес, подобен на земната Луна – мощен сблъсък между две планетарни тела. Подобно на земната Луна, спътникът на Плутон е голям, което предполага, че се е образувала чрез сблъсък, за разлика от други луни в Слънчевата система, които вероятно са били привлечени от гравитацията на много по-големите планети.
Според най-популярната хипотеза обект с размерите на Марс, наречен Тея, се е разбил в Земята преди около 4,5 милиарда години. Докато останките от Тея вероятно са останали в мантията, кората и дори океаните на Земята, от едно нейно парче се е образувала нашата Луна. След сблъсъка Земя-Тея екстремните горещини и приливните сили са довели до деформиране и разтягане на планетарните тела като течности. Тази хипотеза за "гигантски удар" работи добре, за да обясни системата Земя-Луна.
"Плутон и Харон са различни – те са по-малки, по-студени и направени предимно от скали и лед", отбелязва Адийн Дентън (Adeene Denton), постдокторант на НАСА и ръководител на изследването, публикувано в списанието Nature Geoscience.
"Когато отчетохме реалната здравина на тези материали, открихме нещо напълно неочаквано", добавя Дентън.
Екипът на Дентън съставя симулация на събитието на сблъсъка, което може да е формирало системата на Плутон и прото-Харон.
Те откриват, че вместо да се разтягат като дъвка по време на сблъсъка, двете ледени тела временно се слепват, за да образуват структура, подобна на снежен човек. След това те се разделят в двойната система, която виждаме днес.
"Повечето сценарии за планетарен сблъсък се класифицират като "удар и бягство" или "охлузване и сливане", разказва Дентън. "Това, което открихме, е нещо съвсем различно – сценарий "целувка и улавяне", при който телата се сблъскват, залепват за кратко и след това се разделят и остават гравитационно свързани."
"Убедителното в това изследване е, че параметрите на модела, които работят за улавяне на Харон, в крайна сметка го поставят в правилната орбита", добавя старши автор Ерик Асфауг (Erik Asphaug), професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета на Аризона. "Получавате две неща правилно на цената на едно."
За разлика от бурното раждане на системата Земя-Луна, новата симулация предполага, че Плутон и Харон са останали почти непокътнати по време на сблъсъка си. По-голямата част от оригиналния им състав вероятно е бил запазен.
"Ние сме особено заинтересовани да разберем как тази първоначална конфигурация влияе на геоложката еволюция на Плутон", коментира Дентън.
"Топлината от удара и последващите приливни сили може да са изиграли решаваща роля при оформянето на характеристиките, които виждаме на повърхността на Плутон днес."
Справка: Denton, C.A., Asphaug, E., Emsenhuber, A. et al. Capture of an ancient Charon around Pluto. Nat. Geosci. (2025). https://doi.org/10.1038/s41561-024-01612-0
Източник: Unexpected Mechanism Explains Formation of Pluto-Charon System, Sci.News.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"