Ново изследване се противопоставя на отдавнашните предположения за това, как Плутон и най-голямата му луна Харон са се образували на периферията на нашата слънчева система. Планетарни учени от университета в Аризона казват, че са открили изцяло нов тип космически сблъсък, който да обясни формирането на системата Плутон-Харон. Новата теория може да хвърли светлина върху това как се формират и еволюират други планетарни тела.
Едно отдавнашно предположение твърди, че необичайно голямата луна на Плутон се е образувала в процес, подобен на земната Луна – мощен сблъсък между две планетарни тела. Подобно на земната Луна, спътникът на Плутон е голям, което предполага, че се е образувала чрез сблъсък, за разлика от други луни в Слънчевата система, които вероятно са били привлечени от гравитацията на много по-големите планети.
Според най-популярната хипотеза обект с размерите на Марс, наречен Тея, се е разбил в Земята преди около 4,5 милиарда години. Докато останките от Тея вероятно са останали в мантията, кората и дори океаните на Земята, от едно нейно парче се е образувала нашата Луна. След сблъсъка Земя-Тея екстремните горещини и приливните сили са довели до деформиране и разтягане на планетарните тела като течности. Тази хипотеза за "гигантски удар" работи добре, за да обясни системата Земя-Луна.
"Плутон и Харон са различни – те са по-малки, по-студени и направени предимно от скали и лед", отбелязва Адийн Дентън (Adeene Denton), постдокторант на НАСА и ръководител на изследването, публикувано в списанието Nature Geoscience.
"Когато отчетохме реалната здравина на тези материали, открихме нещо напълно неочаквано", добавя Дентън.
Екипът на Дентън съставя симулация на събитието на сблъсъка, което може да е формирало системата на Плутон и прото-Харон.
Те откриват, че вместо да се разтягат като дъвка по време на сблъсъка, двете ледени тела временно се слепват, за да образуват структура, подобна на снежен човек. След това те се разделят в двойната система, която виждаме днес.
"Повечето сценарии за планетарен сблъсък се класифицират като "удар и бягство" или "охлузване и сливане", разказва Дентън. "Това, което открихме, е нещо съвсем различно – сценарий "целувка и улавяне", при който телата се сблъскват, залепват за кратко и след това се разделят и остават гравитационно свързани."
"Убедителното в това изследване е, че параметрите на модела, които работят за улавяне на Харон, в крайна сметка го поставят в правилната орбита", добавя старши автор Ерик Асфауг (Erik Asphaug), професор в Лунната и планетарна лаборатория на Университета на Аризона. "Получавате две неща правилно на цената на едно."
За разлика от бурното раждане на системата Земя-Луна, новата симулация предполага, че Плутон и Харон са останали почти непокътнати по време на сблъсъка си. По-голямата част от оригиналния им състав вероятно е бил запазен.
"Ние сме особено заинтересовани да разберем как тази първоначална конфигурация влияе на геоложката еволюция на Плутон", коментира Дентън.
"Топлината от удара и последващите приливни сили може да са изиграли решаваща роля при оформянето на характеристиките, които виждаме на повърхността на Плутон днес."
Справка: Denton, C.A., Asphaug, E., Emsenhuber, A. et al. Capture of an ancient Charon around Pluto. Nat. Geosci. (2025). https://doi.org/10.1038/s41561-024-01612-0
Източник: Unexpected Mechanism Explains Formation of Pluto-Charon System, Sci.News.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари