Немски учени потвърдиха, че "невъзможният" двигател на базата на електромагнитни вълни ЕмДрайв (EmDrive) може да създаде ненулева тяга, но експертите са силно скептични по отношение на проучването и неговите резултати.
Какво се случи:
На 27 юли проф. Мартин Таджмар (Martin Tajmar) от Дрезденския технологичен университет представи поредното изследване на EmDrive по време на конференцията, посветена на двигатели и енергия "Propulsion and Energy Forum", която се проведе от Американския институт по аеронавтика и астронавтика.
В тази презентацията екипът докладва, че е провел в лабораторията си всички тестове и че двигателят създава реална тяга (20 микроНютона) - резултатите може да прочетете тук. Проф. Мартин Таджмар признава, че "естеството на наблюдаваната идея все още не е ясно".
Досада
Смело може да се съгласим с iflscience, че "EmDrive е може би един от най-досадните "пробиви", направени в последните няколко години."
Един пример за това, какво не е Eм Драйв - не е warp drive. Източник: НАСА
След първоначалната еуфория и революционен ентусиазъм за "чупене на законите на физиката" от времето на създаването на EmDrive в началото на века, смелите надежди, че това е двигателят-чудо, който ще ни докара до Алфа Центавър леко позавехнаха. А вчерашното съобщение на Hacked за "революционна разработка за космически пътешествия" и публикацията във Wired, която посочва, че EmDrive може да достигне Плутон в само 18 месеца, за разлика от 9-годишно пътуване, предприето от New Horizons, вече звучат комично. Защо?
Тягата е толкова малка, че може да е грешка в измерванията
Защото първо, за да добиете представа колко сме далече от "Стар Трек", ще ви кажа, че измерената тяга от проф. Таджмар е 20 микро Нютона, което е 0.00002 Нютона или две хилядни от грама. Предишните опити - на самия създател на двигателя Роджър Шоуйър (Roger Shawyer), китайски екип (2008) и НАСА (април 2015)) са получили тяга от същия порядък. И нито един от тези експерименти не е бил във вакуум, т.е. не са били изолирани евентуални външни влияния. Те, според немския екип, са изолирани в последния им опит. Но дали е така?
Но Ерик Дейвис (Eric W. Davis), физик в Института за академични изследвания в Остин, изтъкна пред io9, че изглежда има пропуски в експеримента на Таджмар, че например апаратът става много горещ, а "измервателна му апаратура не е много точна, когато апаратът се нагорещи." Освен това е има "записи на сигнали за тяга дори и след като електрическото захранването е изключено, което е знак, че всички измервания на тяга са системно артефакти, фалшиви положителни сигнали за тяга."
Подобни съмнения има и във форума на инженерите на НАСА NASA Space Flight, където на опитите с легендарния двигател е отворена 3-та тема с повече от 300 страници. Те обръщат внимание на тази асиметрична картина (по-долу) на температурите на апарата като "високите температури около шева между пресечения конус и крайната плоча са най-вероятно горещи газове, отделящи се от апарата. Тези течове може да играят важна роля при експерименталните находки и дават ниските нива на тягата от настоящия експеримент".
Принципите: бъркотия и съмнителни моменти
Няма да ви разкажа за трети път как е устроен EmDrive (може да го видите в "НАСА успешно е тествала и във вакуум "невъзможния" двигател ЕМДрайв" и "EmDrive – деформиращ пространство-времето двигател от "Стар Трек". Може би"). Само ще ви кажа, че представлява медна кофа, затворена отвсякъде.
Според автора си EmDrive създава тяга заради отражението на електромагнитното излъчване от стените на камерата, без каквото и да е реактивно изхвърляне на материя.
Тоест, предполага се, че апаратът се движи в разрез със закона за запазване на импулса на Нютон, най-ярък пример на чието нарушаване е самоиздърпването за косите на Барон Мюнхаузен от блатото.
По-рано се подведохме по някои съобщения, че EmDrive постига "отрицателна енергия" и деформира пространство-времето", но излезе грешка, въпреки, че щеше да обясни необяснимата "тяга". НАСА излезе с опровержение, че не са работили върху warp drive.
Професор Харолд Уайт, който представя теоретичния модел на двигателя в настоящия немски експеримент, смята, че ускорение на системата придават виртуални частици, които са родени в квантовия вакуум и се държат като горивото в йонни двигатели - само че в този случай, а самото "гориво" се извлича от "самата тъкан на пространство-времето" и няма нужда да го носим.
В същото време, ръководителят на експеримента Мартин Таджмар като честен учен признава, че "естеството на наблюдаваната идея все още не е ясно".
Загуба на време
Физикът Шон Карол (Sean Carroll) от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена коментира пред io9:
"Моето разбиране е, че EmDrive е пълна глупост и губене на време. Абстрактът на тази статия казва:" Нашата серия от опити не може да потвърди или опровергае твърденията за EmDrive", така че не съм сигурен каква е новината. Отивам да прекарвам времето си да мисля за идеи, които не нарушават законите за запазване на импулса."
Но така или иначе да се "пренаписват някои представи за физическите процеси", както призовават някои е твърде рано.
Нютон още не е загубил този мач, а преиграването му може да се окаже още по-скучно.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
31.07 2015 в 09:59
Последни коментари