През 2018 г. Вояджър 2 стана вторият апарат, създаден от човека в историята, който напуска хелиосферата и навлиза в междузвездното пространство на разстояние около 18 милиарда километра от Земята.

Сега специалистите са обработили първите данни, събрани от сондата и ги сравняват с тези, изпратени от нейния близнак, Вояджър 1.

Тази ценна информация ще ни помогне да добием представа за космическата граница, където свършва средата, създадена от нашата звезда и започва огромният океан от междузвездно пространство, съобщава НАСА.

В списание Nature Astronomy са публикувани пет научни статии едновременно, всяка от които описва резултатите от работата на научните инструменти на сондата - сензор за магнитно поле, два инструмента за откриване на частици в различни енергийни диапазони и два инструмента за изследване на плазмата.

Новите данни, съчетани с данните, получени от Вояджър 1, ще ни помогнат да научим повече за космическата граница, където свършва средата, създадена от нашата звезда и започва огромният океан от междузвездно пространство.

Откритията са свързани с хелиосферата - област от пространството, сравнявана с балон, в което слънчевият вятър със скорост до три милиона километра в час отблъсква междузвездната плазма. Границата на този балон, мястото, където външното налягане, упражнявано от слънчевия вятър, вече не е достатъчно силно, за да се противопостави на вятъра на междузвездното пространство - се нарича хелиопауза.

Хелиосферата, така и междузвездното пространство са изпълнени с йонизиран газ или т. нар. плазма.

_{Приблизителните позиции на Voyager 1 и 2. Кредит: NASA}

Плазмата вътре в хелиосферата е по-гореща и разредена, а плазмата в междузвездното пространство веднага след хелиосферата е по-студена и по-плътна. По-рано Вояджър 1 откри, че хелиосферата защитава Земята и другите планети от повече от 70% от радиацията на космическите лъчи или високоенергийните частици, ускорени от взривяващите се звезди в междузвездното пространство. 

Когато Вояджър 2 напусна хелиосферата миналата година, учените обявиха, че два от неговите детектора на високоенергийни частици са регистрирали важни промени. Скоростта на хелиосферните частици рязко спада, а скоростта на космическите лъчи (които се различават по своите характеристики) рязко се увеличава и остава висока. Тези промени потвърждават, че сондата е навлязла в нова област на космоса.

Преди Вояджър 1 да достигне тази граница през 2012 г., учените не знаеха точно колко далеч от Слънцето е разположена. Сега те имат шанс да разберат на какво разстояние от нашата звезда свършва хелиосферата за Вояджър-2 и да го сравнят с данните, получени от Вояджър 1.

Двата Вояджера потвърдиха предположението на учените, че плазмата в междузвездното пространство непосредствено зад хелиосферата е много по-плътна от плазмата вътре в хелиосферата. Вояджер 2 измерва плазмената температура в най-близкото междузвездно пространство и потвърждава, че тя е по-ниска от плазмената температура вътре в хелиосферата.

През 2012 г. Вояджер 1 регистрира малко по-висока от очакваната плазмена плътност директно извън хелиосферата, което показва, че плазмата е компресирана в тази област. Инструментите на Вояджер 2 от своя страна записаха 20-кратен скок в плазмената плътност.

Важно е да се отбележи, че двата апарата пресичат хелиопаузата на приблизително равни разстояния от Слънцето: 121,6 AU и 119 AU (1 AU или една астрономическа единица е равна на средното разстояние от Земята до Слънцето). Фактът, че плътността на плазмата се променя и в двата случая, въпреки че Вояджърите са на разстояние повече от 150 астрономически единици един от друг, говори за това, че хелиопаузата вероятно не е много по-различна поне в тези две точки в пространството.

Специалистите направиха още един интересен извод.

_{Кредит: Voyager 2 enters interstellar space, R. Du Toit Strauss, Nature Astronomy}

Ако хелиосферата е кораб, плаващ през междузвездно пространство, тогава изглежда, че корпусът му малко пропуска. Един от инструментите на апарата показа, че малко количество високоенергийни междузвездни частици прониква през границата на хелиосферата.

Вояджър 1 излезе близо до "носовата част" на хелиосферата (спрямо нейното движение в пространството). Междувременно изглежда, че Вояджър 2 е излязъл откъм фланга и тази зона според новите данни е по-пропусклива от тази, в която се намира Вояджър 1, обясняват експертите.

Друго важно наблюдение на Вояджър 1, което сега е потвърдено от неговия близнак, е свързано с магнитното поле.

Според новите данни магнитното поле в областта непосредствено зад хелиопаузата има същата посока като магнитното поле вътре в хелиосферата. Преди това, имайки данни само от едния апарат, учените не можеха да кажат със сигурност дали това „подравняване“ е характерно за цялата външна област или е просто съвпадение. Информацията, събрана от магнитометъра на Вояджър 2, потвърди тези данни.

Научните статии с по-подробно описание на новите наблюдения са публикувани в списание Nature Astronomy: първа, втора, трета, четвърта и пета.

Източник: Voyager 2 Illuminates Boundary of Interstellar Space, JPL, NASA