През 2018 г. Вояджър 2 стана вторият апарат, създаден от човека в историята, който напуска хелиосферата и навлиза в междузвездното пространство на разстояние около 18 милиарда километра от Земята.
Сега специалистите са обработили първите данни, събрани от сондата и ги сравняват с тези, изпратени от нейния близнак, Вояджър 1.
Тази ценна информация ще ни помогне да добием представа за космическата граница, където свършва средата, създадена от нашата звезда и започва огромният океан от междузвездно пространство, съобщава НАСА.
В списание Nature Astronomy са публикувани пет научни статии едновременно, всяка от които описва резултатите от работата на научните инструменти на сондата - сензор за магнитно поле, два инструмента за откриване на частици в различни енергийни диапазони и два инструмента за изследване на плазмата.
Новите данни, съчетани с данните, получени от Вояджър 1, ще ни помогнат да научим повече за космическата граница, където свършва средата, създадена от нашата звезда и започва огромният океан от междузвездно пространство.
Откритията са свързани с хелиосферата - област от пространството, сравнявана с балон, в което слънчевият вятър със скорост до три милиона километра в час отблъсква междузвездната плазма. Границата на този балон, мястото, където външното налягане, упражнявано от слънчевия вятър, вече не е достатъчно силно, за да се противопостави на вятъра на междузвездното пространство - се нарича хелиопауза.
Хелиосферата, така и междузвездното пространство са изпълнени с йонизиран газ или т. нар. плазма.
Приблизителните позиции на Voyager 1 и 2. Кредит: NASA
Плазмата вътре в хелиосферата е по-гореща и разредена, а плазмата в междузвездното пространство веднага след хелиосферата е по-студена и по-плътна. По-рано Вояджър 1 откри, че хелиосферата защитава Земята и другите планети от повече от 70% от радиацията на космическите лъчи или високоенергийните частици, ускорени от взривяващите се звезди в междузвездното пространство.
Когато Вояджър 2 напусна хелиосферата миналата година, учените обявиха, че два от неговите детектора на високоенергийни частици са регистрирали важни промени. Скоростта на хелиосферните частици рязко спада, а скоростта на космическите лъчи (които се различават по своите характеристики) рязко се увеличава и остава висока. Тези промени потвърждават, че сондата е навлязла в нова област на космоса.
Преди Вояджър 1 да достигне тази граница през 2012 г., учените не знаеха точно колко далеч от Слънцето е разположена. Сега те имат шанс да разберат на какво разстояние от нашата звезда свършва хелиосферата за Вояджър-2 и да го сравнят с данните, получени от Вояджър 1.
Двата Вояджера потвърдиха предположението на учените, че плазмата в междузвездното пространство непосредствено зад хелиосферата е много по-плътна от плазмата вътре в хелиосферата. Вояджер 2 измерва плазмената температура в най-близкото междузвездно пространство и потвърждава, че тя е по-ниска от плазмената температура вътре в хелиосферата.
През 2012 г. Вояджер 1 регистрира малко по-висока от очакваната плазмена плътност директно извън хелиосферата, което показва, че плазмата е компресирана в тази област. Инструментите на Вояджер 2 от своя страна записаха 20-кратен скок в плазмената плътност.
Важно е да се отбележи, че двата апарата пресичат хелиопаузата на приблизително равни разстояния от Слънцето: 121,6 AU и 119 AU (1 AU или една астрономическа единица е равна на средното разстояние от Земята до Слънцето). Фактът, че плътността на плазмата се променя и в двата случая, въпреки че Вояджърите са на разстояние повече от 150 астрономически единици един от друг, говори за това, че хелиопаузата вероятно не е много по-различна поне в тези две точки в пространството.
Специалистите направиха още един интересен извод.
Кредит: Voyager 2 enters interstellar space, R. Du Toit Strauss, Nature Astronomy
Ако хелиосферата е кораб, плаващ през междузвездно пространство, тогава изглежда, че корпусът му малко пропуска. Един от инструментите на апарата показа, че малко количество високоенергийни междузвездни частици прониква през границата на хелиосферата.
Вояджър 1 излезе близо до "носовата част" на хелиосферата (спрямо нейното движение в пространството). Междувременно изглежда, че Вояджър 2 е излязъл откъм фланга и тази зона според новите данни е по-пропусклива от тази, в която се намира Вояджър 1, обясняват експертите.
Друго важно наблюдение на Вояджър 1, което сега е потвърдено от неговия близнак, е свързано с магнитното поле.
Според новите данни магнитното поле в областта непосредствено зад хелиопаузата има същата посока като магнитното поле вътре в хелиосферата. Преди това, имайки данни само от едния апарат, учените не можеха да кажат със сигурност дали това „подравняване“ е характерно за цялата външна област или е просто съвпадение. Информацията, събрана от магнитометъра на Вояджър 2, потвърди тези данни.
Научните статии с по-подробно описание на новите наблюдения са публикувани в списание Nature Astronomy: първа, втора, трета, четвърта и пета.
Източник: Voyager 2 Illuminates Boundary of Interstellar Space, JPL, NASA
Още по темата
Космос
Налягането в границата на Слънчевата система надхвърли всички прогнози
Космос
Voyager 2 официално напусна хелиосферата на Слънчевата система
Космос
След 40 години полет Вояджърите все още се обаждат, но скоро ще замлъкнат завинаги
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари