Ново изображение, направено от космически телескоп "Джеймс Уеб" (JWST), показва галактиката M74 (или NGC 628) в средния инфрачервен диапазон. Картината прилича на психеделичен водовъртеж, но тя може да даде представа как се движи космическият прах.
Изображението на галактиката NGC 628 „изглежда много подобно на както би изглеждал нашият Млечен път, кледан отвън“, коментира изображението в Twitter Габриел Брамър (Gabriel Brammer), астроном от Космическия център към Института Нилс Бор на Университета в Копенхаген.
Изображението е комбинация от три набора от данни при различни дължини на вълната, взети от екипа на JWST за средно инфрачервени инструменти. Габриел Брамър, който не е свързан с екипа, изтегля данните и превежда всяка от инфрачервените дължини на вълната в червено, зелено и синьо, преди да ги комбинира, за да произведе това изображение.
NGC 628 е заснемана с видима светлина от други телескопи, включително Хъбъл (за сравнение по-долу е снимката от телескопа Хъбъл), и изглежда подобно на нашия собствен Млечен път, ако се гледа отгоре на галактическата равнина. Но способността на JWST да наблюдава инфрачервена светлина с висока резолюция разкрива скрита структура.
Кредит:NASA / JPL-Caltech
„Ако очите ни можеха да виждат в тези средни инфрачервени дължини на вълните, нощното небе щеше да изглежда много повече като тази картина, която според мен би била грандиозна и може би малко ужасяваща“, коментира Брамър.
Отличителният лилав външен вид на изображението на Брамер се дължи на уникалния химичен състав на облаците прах на NGC 628, които са съставени предимно от големи молекули, наречени полициклични ароматни въглеводороди, обяснява Майкъл Мерифийлд (Michael Merrifield) от Университета в Нотингам, Великобритания.
Дължините на вълните са били заснети от JWST едва в неделя в 14 ч. българско време, така че астрономите все още не са имали възможност да се запознаят с резултатите. Въпреки това някои учени вече отбелязват в социалните мрежи публикациите на Брамър на изображението, че празният център се различава от това, което показват визуалните изображения на галактиката, и може да показва интересни физически процеси.
Симулирана галактика, подобна на Млечния път, от симулацията ERIS. Кредит: Simone Callegari
Мерифийлд посочва, че данните биха могли да ни разкажат и за това как се създава и преразпределя прахът в галактиките. Той обаче добавя, че един от проблемите на информацията е, че тя е твърде уголемена (зуумната) и с висока разделителна способност, за да се правят заключения за това как се формират и развиват цели галактики. "Това е един вид твърде много информация, в смисъл, че виждаме времето, а не климата."
Самият процес на създаване на изображението е бил "изумително прост", разказва Брамър, и представлява едно по-малко обсъждано предимство на JWST пред "Хъбъл".
"Колкото и голям ресурс да има телескопът [Джеймс Уеб], ние също така направихме подобни подобрения в технологията за обработка на данните и разпространението им, така че всеки - от астрономи до неспециалисти - да може да изследва данните по този начин", заявява Брамър.
Източник: Stunning JWST image turns dust in a distant galaxy into a purple swirl, NewScientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари