Открит е най-яркият квазар с най-лакомата черна дупка, която яде по едно слънце на ден (видео)

Рекордьори

Ваня Милева Последна промяна на 20 февруари 2024 в 21:00 2538 0

Концепция на художник за рекордьора квазар J0529-4351.

Кредит ESO/M. Kornmesser

Концепция на художник за рекордьора квазар J0529-4351.

Астрономи откриват не само най-яркият квазар, но това е и най-яркият обект, наблюдаван някога. Квазарите са ярките ядра на далечни галактики и се захранват от свръхмасивните черни дупки. Черната дупка в този рекорден квазар става една слънчева маса по-тежка на ден, което я прави най-бързо растящата черна дупка до момента.

Този квазар остава незабелязан досега, защото изкуственият интелект не е обучен да разпознава в данните толкова ярки обекти като този квазар.

Черните дупки, които захранват квазарите, събират материя от заобикалящата ги среда – процес, който генерира толкова много енергия, че освобождава огромни количества светлина. Толкова много, че квазарите са сред най-ярките небесни обекти, затова и дори далечните квазари се виждат и от Земята.

Като цяло най-ярките квазари се захранват от най-бързо растящите свръхмасивни черни дупки.

Откритието е направено с помощта на "Много големия телескоп" (VLT) на Европейската южна обсерватория (ESO).

"Открихме най-бързо растящата черна дупка, известна досега. Има маса от 17 милиарда слънца и консумира малко повече от едно слънце на ден. Това прави нейният квазар най-яркият обект в наблюдаваната вселена", коментира Кристиан Улф (Christian Wolf), астроном от Австралийския национален университет (ANU) и водещ автор на изследването, публикувано в Nature Astronomy.

Квазарът, наречен J0529-4351, е толкова далеч от Земята, че на светлината му са били необходими повече от 12 милиарда години, за да достигне до нас.

Материята, натрупана в диск около тази черна дупка, излъчва толкова много енергия, че J0529-4351 е повече от 500 трилиона пъти по-ярка от Слънцето.

"Цялата тази светлина идва от горещ акреционен диск с диаметър седем светлинни години – може би най-големият акреционен диск във Вселената", отбелязва докторантът от ANU и съавтор Самуел Лай (Samuel Lai).

Седем светлинни години са около 15 000 пъти разстоянието от Слънцето до орбитата на планетата Нептун.


Приближаване към рекордния квазар J0529-4351. Кредит: ESO/Digitized Sky Survey 2/Dark Energy Survey

Забележително е, че този рекорден квазар е някак успял да остане извън полезрението досега.

"Изненадващо е, че е останало незабелязано толкова дълго, когато вече знаем за милион по-малко впечатляващи квазари. Той буквално ни е бил под носа", коментира съавторът Кристофър Онкен (Christopher Onken), астроном от ANU.

Той добавя, че този обект се появява през 1980 г. на снимки от изследването на южното небе на Европейската южна обсерватория ESO - Schmidt Southern Sky Survey, но не е признат за квазар до десетилетия по-късно.

Откриването на квазари изисква претърсване на големи участъци от небето. Получените файлове с данни са толкова големи, че изследователите често използват модели на машинно обучение, за да разграничат квазарите от други небесни обекти. Но тези модели са "обучени" със съществуващи данни, идентифицирайки кандидати, които приличат на вече известни обекти. Ако нов квазар е по-ярък от всички други наблюдавани квазари, компютърната програма може да го отхвърли и просто да го приеме за относително близка звезда.

Автоматизираният анализ на данни от сателита Gaia на Европейската космическа агенция отхвърли J0529-4351 като твърде ярък за квазар. Но по време на наблюденията с 2.3-метровия телескоп на ANU в Сайдинг Спринг в Австралия, миналата година изследователите разпознават в него далечен квазар.

Но определянето дали това е най-яркият квазар, наблюдаван някога, изисква по-голям телескоп и измервания от по-прецизен инструмент. В крайна сметка решаващите данни са предоставени от спектрографа X-shooter на "Много големия телескоп" (VLT) на ESO в пустинята Атакама в Чили.

Най-бързо растящата черна дупка, наблюдавана някога, ще бъде и перфектна цел за надстройката GRAVITY+ на интерферометъра на VLT (VLTI) на ESO, който е проектиран да прави прецизни измервания на масите на отдалечени черни дупки. "Изключително големият телескоп" (Extremely Large Telescope - ELT) на ESO, 39-метров телескоп в процес на изграждане в пустинята Атакама в Чили, ще направи идентифицирането и характеризирането на такива неуловими обекти още по-лесно.

Откриването и изследването на далечни свръхмасивни черни дупки може да хвърли светлина върху някои загадки на ранната вселена, като например как те и заобикалящите ги галактики са се образували и еволюирали.

Справка: Wolf, C., Lai, S., Onken, C.A. et al. The accretion of a solar mass per day by a 17-billion solar mass black hole. Nat Astron (2024). https://doi.org/10.1038/s41550-024-02195-x 

Източник: Brightest and fastest-growing: astronomers identify record-breaking quasar, ESO.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !