Веднъж годишно, от средата на юли до края на август, Земята преминава през космическа купчина боклук, която засипва нашата планета с хиляди малки космически камъчета, не по-големи от пясъчно зърно. Ние наричаме това годишно събитие метеорен поток Персеиди или просто Персеиди.
Тази година Персеидите достигат своя връх в тъмните часове между 11 и 12 август. За съжаление, фактът, че има ярка пълна луна по същото време, ще помрачи шоуто. Може да успеете да видите 10 - 20 метеора на час по време на пика, според НАСА – това е много по-малко от 50 до 60 на час, видими в година без пълнолуние. Все пак трябва да успеете да зърнете няколко "падащи звезди" през нощите около максимума.
Персеидите са един от най-популярните и редовни метеорни потоци през годината. Те се случват всяко лято, когато нашата планета преминава през огромната опашка от отломки, изхвърлени от кометата Суифт-Тътъл.

Тази диаграма показва прогнозирания пик на метеорния поток Персеиди в 3:00 UTC (06:00 българско време). На това изображение от Гай Отуел, радиантът на метеорния поток е над Северна Европа при пълна дневна светлина в пиковия момент на падане на метеорите.Кредит: Guy Ottewell:
Кометата 109P/Swift-Tuttle (Суифт-Тътъл) се приближава до Земята само веднъж на 133 години, но Земята минава през опашката си всяка година. Тя има силно ексцентрична - продълговата орбита, която извежда тази комета извън орбитата на Плутон, когато е най-отдалечена от Слънцето и вътре в орбитата на Земята, когато е най-близо до Слънцето.
Последният път, когато Суифт-Тътъл достига перихелий - най-близката точка до Слънцето - е през декември 1992 г. и следващия път ще го направи през юли 2126 година.
Схема на земната орбита с част от дългата орбита на Суифт-Тътъл, която я пресича. Персеидите се случват всяка година. Кредит: Guy Ottewell.
Когато Земята преминава през ледените, скалисти остатъци от кометата, малки парчета отломки се гмуркат през нашата атмосфера, нагрявайки се до повече от 1650 градуса по Целзий и пресичайки небето с повече от 160 000 км/ч, по данни на НАСА.
Метеорите на Персеидите удрят ли някога земята?
Метеорите, които стигат повърхността на земята непокътнати, се наричат метеорити. Но малко - ако има такива - метеори в ежегодните метеорни потоци се превръщат в метеорити. Това се дължи главно на крехката природа на кометните отломки. Кометите са направени от лед. Повечето метеорити, от друга страна, са останки от скалисти или метални астероиди.
В древногръцките легенди за звездите Персей е син на бог Зевс и смъртната Даная. Според мита потокът Персеиди отбелязва времето, когато Зевс е посетил Даная, майката на Персей, под формата на дъжд от злато.
За да си осигурите най-добрия шанс да видите пика на Персеидите, е препоръчително да намерите най-тъмното място в часовете преди зазоряване на 12 август или една от нощите около тази дата. Настанете се, изчакайте поне 30 минути очите ви да свикнат с тъмнината, и погледнете на север към съзвездието Персей, което следва зад яркото W-образно съзвездие Касиопея.
Метеорните потоци обикновено са кръстени на съзвездието, от което сякаш метеорите идват - в този случай Персей. Всъщност метеорите са в атмосферата. Ако мислено продължим пътеките на метеори обратно, всички те се събират приблизително в една и съща точка на небето: недалеч от звездата Гама от съзвездието Персей. Тази точка на метеорния дъжд се нарича радиант. Но за да видите Персеидите, не са ви необходими звездни карти - просто трябва да погледнете на север над хоризонта.
Радиантът на метеорния поток Персеиди е в съзвездието Персей. Но не е нужно да намерите радианта на потока, за да видите метеори - метеорите ще летят във всички части на небето.
Кометата майка на Персеидите
Хората са наблюдавали Персеидите от хиляди години.
През 1862 г. двама астрономи - Люис Суифт и Хорас Тътъл - независимо един от друг откриват масивна близко преминаваща покрай Земята комета, сега известна като кометата Суифт-Тътъл. Няколко години по-късно друг астроном разбира, че тази комета е причината за метеорния поток Персеиди.
Кометата Суифт-Тътъл е масивна - всъщност е най-големият обект, за който се знае, че многократно прелита покрай Земята. Ядрото на кометата (твърдата, централна част на кометата, отделена от яркото сияние, което го заобикаля) е 26 километра.
За сравнение, астероидът Чиксулуб, който удари Земята преди 65 милиона години и доведе до изчезването на динозаврите, е бил с диаметър само около 12 км.
Oрбитите на кометата Суифт-Тътъл. Източник: spaceweather.com
Суифт-Тътъл обикаля около слънцето, завършвайки пълна обиколка на всеки 133 години. Астрономите са изчислили траекторията на кометата за хиляди години напред в бъдещето и са установили, че кометата не представлява заплаха от сблъсък със Земята по сегашния си път.
Най-близкото й преминаване ще бъде през 3044 г., когато ще премине на 1 600 000 км от нашата планета. Това е близо от астрономическа гледна точка - но все още е два пъти по-голямо от средното разстояние между Земята и Луната, което означава, че е малък рискът за живота на Земята, ако го има след 1000 години.
Източник:
How to watch the Perseids peak (despite the full moon), Live Science
Perseid meteor shower: All you need to know in 2022, Earth&Sky
Още по темата
Земята
Най-благоприятните за наблюдение Персеиди от 24 години в нощта на 12 срещу 13 август
Космос
Персеидите - най-яркият звездопад може да се наблюдава от 16 до 23 август
Космос
Как да наблюдаваме персеидите при почти пълната Луна на 12 и 13 август 2019 г. (видео)













Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"