Проф. Семков: Благодарим на всички, помогнали за спасяването на НАО Рожен

По-рано тази година се проведе конкурс за нов директор на Института по астрономия с НАО Рожен, поради изтичащ мандат на стария. На него се явиха двама кандидати, които в края на конкурса бяха с равен резултат. Ето защо ръководството на БАН избра временно изпълняващ длъжността директор – проф. д-р Евгени Семков, който ще заеме поста си на 1-ви април.

Кой е той?

Професор д-р Евгени Семков е роден на 7 януари 1960 година в град София. През 1985 година се дипломира като магистър по физика със специализация по астрономия към Софийски университет „Свети Климент Охридски“, след което през 1990 година успешно защитава докторската си степен с дисертация на тема „Изследване на нестационарни и избухващи звезди в областите на дифузната мъглявина NGC 7129 и разсеяния звезден куп αPer”. От юни 2015 година е професор в Института по астрономия с Национална астрономическа Обсерватория Рожен към БАН.

Проф. Семков даде интервю за Наука ОFFNews по повод встъпването си в длъжност.

Проф. Семков, поемате този пост във финансово труден за Института по астрономия момент. Всички знаем за кампаниите на института през последните няколко години, целящи да наберат средства за спасяване на най-голямата астрономическа обсерватория на Балканския полуостров – тази на Рожен. Към какво смятате, че трябва да бъдат насочени основните Ви усилия за подобряване на финансовото състояние на Института и има ли някакви перспективи за по – добро бъдеще?

Финансовото положение на българската наука наистина е много тежко през последните години. След 2009 г. бюджета на БАН беше намален драстично, не можем да разчитаме и на финансиране от Фонд „Научни изследвания“, където парите за наука също са изключително малко. Не е много по-добро и положенето на университетите, които провеждат научни изследвания. Ние благодарим на всички, които ни помогнаха с лични средства да запазим Националната астрономическа оберватория, но това би трябвало да е основно грижа на държавните институции. Надявам се с ваша помощ, на медиите, да убедим Правителството и Народното събрание, че средствата вложени в научни изследвания не са пропиляни, а напротив, парите дадени за наука сега, след години ще се върнат многократно в бюджета на държавата.

От своя страна, ние също трябва да положим усилия за намаляване на разходите на обсерваторията, подобряване на енергийната ефективност на сградите, по-ефективно използване на инфраструктурата на обсерваторията. Ние също ще търсим допълнителни средства за покриване на належащите разходи, като ще разчитаме основно на европейските оперативни програми. И най-вече на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Каква ще бъде научната политика на Института по време на Вашия мандат?

През последните 8 години като научен секретар на Института по астрономия положих доста усилия да убедя колегите, че е необходимо да публикуваме нашите резултати в най-престижните астрономически списания в света. И в бъдеще това ще бъде основната цел на нашата научна политика – повече научни публикации и то в реномирани издания. Тъй като рецензенти на тези публикации са най-добрите световни учени, това е гаранция за високото качество на нашата научна работа. Астрономията е сред най-бързо развиващите се области на науката. Резултатите от астрономически наблюдения трябва бързо да бъдат обработени, анализирани и направени достояние на астрономическата общност. Ние не можем да си позволим да правим астрономически наблюдения само за свое лично удоволствие. Ако вие чакате прекалено дълго и не публикувате резултатите от своята работа, в крайна сметка някой друг по света ще ви изпревари и ще направи вашите резултати неактуални.

От друга страна утвърдена традиция в нашия институт е колегите сами да избират научната си област и сами да планират изследванията си. Тъй като учените в института са сравнително малко, около 35, ние работим в колективи от по няколко човека и всеки такъв колектив е специалист в своята област от астрономията. Не би трябвало директора или някой друг да съветва колегите си какво и как точно да работят като учени. Работа на директора и на ръководството на института е да създаде възможно най-добри условия за работа на учените, а след това да изисква от тях постигането на конкретни резултати.

Освен с НАО Рожен Института по астрономия разполага и с още една обсерватория – тази в Белоградчик. Не е безизвестно, че от години се опитвате с подръчни средства да крепите тяхното съществуване, за да може научната работа да върви възможно най – гладко и безпроблемно.

Какво е необходимо да се направи за да се подобри инфрастуктурата на тези две обсерватории?

Астрономическата обсерватория в Белоградчик е най-старата професионална обсерватория в България. През миналата година чествахме нейната 50-годишнина. Много от колегите от по-старото поколение астрономи са започнали професионалната си кариера с наблюдения от Белоградчик и след това са пренесли знанията и опита си на Рожен. Но и сега обсерваторията в Белоградчик играе важна роля в научната програма на института. Проблемите на обсерваторията в Белоградчик не са толкова сериозни, както тези на Рожен, имаме един 60-см телескоп и помещенията необходими на персонала и наблюдателите. През миналата година ръководството на института успя да направи ремонт на жилищните помещения и аз се надявам, че през следващите години няма да са необходими много стредства за поддържането на обсерваторията.

В НАО Рожен е необходимо да се вложат много повече средства за да се съхрани и ремонтира административно-жилищната сграда, необходими са спешни ремонти и боядисване на наблюдателните кули и куполите на телескопите. Двуметровият телескоп на обсерваторията е едно скъпо съоръжение, което изисква непрекъсната поддръжка. През следващите няколко години ще се наложи закупуване на нови CCD камери за всички телескопи, поставяне на ново алуминиево покритие на огледалата на телескопите, нова техника за обработка и съхраняване на наблюденията.

В Института по астрономия работят не малък брой млади учени. Какво е тяхното бъдеще?

Все още астрономията предизвиква силен интерес сред младите хора и ние успяваме да привлечем достатъчно млади учени в института. Началните години в научната кариера не са никак лесни, защото заплатите са почти минималните за страната, а ученият трябва да полага сериозни усилия за своето развитие. Стремим се да помагаме на младите колеги с допълнителни средства, но за тази дейност е необходимо да бъдат обявени нови конкурси, както по оперативните програми, така и от Фонд „Научни изследвания“. Наша цел е да помагаме за кариерното израстване на младите учени, така че те да получат възможно най-бързо научна степен и академична длъжност и постепено да заемат ръководни позиции в института. Все пак, ние учените от по-старото поколение сме наясно, че бъдещето принадлежи на младите и след време те ще поемат отговорността за института и обсерваториите.

Поддържате ли връзки с други национални и международни астрономически институции?

Да разбира се. В България освен в нашия институт с професионална астрономия се занимават и колеги от Софийския и Шуменския университет. Те също използват нашата наблюдателна база. Участваме съвместно в научни проекти, както и в съвместни пубикации. Научните ни контакти с колеги от чужбина са традиция за института. Особен интерсес към нас проявяват колегите ни от съседните балкански страни, като Сърбия, Румъния и Макадония, които нямат собствена база за астрономически наблюдения. Традиционно поддържаме връзки с почти всички големи европейски държави, със САЩ, а в последните години с държави от Азия и Латинска Америка. В резултат от тези международни сътрудничества учените от Института по астрономия са съавтори в голям брой публикации с наши колеги от чужбина. Важно предимство на НАО Рожен е, че на тези географски дължини има малък брой големи телескопи. Това разположение на обсерваторията е много ценно, когато се налага непрекъснатото наблюдение на определени астрономически обекти за периоди от няколко дни.

Тази година обсерваторията на Рожен чества своята 35 годишнина. Предвидени ли са някакви събития по този повод?

Честванията ще бъдат сравнително скромни, планираме тържествено събрание в Големия салон на БАН на 18 април. Нашият колега проф. Илиан Илиев ще изнесе кратък доклад за развитието на НАО Рожен през годините. За първи път пред широката публика ще бъде прожектиран документалният филм за НАО Рожен на режисьорката Христина Вардева „Поглед към звездите“. Наши колеги ще разкажат спомените си от построяването на обсерваторията и първите години от нейната работа. Във фоайето около Големия салон ще бъде подредена изложба, представяща историята на астрономията в България, снимки и документи от създаването на НАО Рожен, апаратурата с която започва работата на обсерваторията в първите ѝ години.

Какви други належащи проблеми предстоят за решаване и смятате ли, че този мандат ще Ви бъде достатъчен да се справите с всичко?

Аз започвам като изпълняващ длъжността директор без конкретен срок засега. За съжаление Управителният съвет на БАН не успя да избере директор, който да започне нов четиригодишен мандат. Предполагам, че след една или две години този въпрос ще бъде решен и новият директор на института ще има ясна представа за срока в който ще отговаря за него. Така че ще се постарая да не оставям лошо наследство на бъдещия директор, независимо кой ще бъде той.

Още по темата

24/02/2016

Космос

Разходката по вълните на пространство-времето с Роса

19/02/2016

Човекът

Роса Виктория: Ретроградният Меркурий е голям симпатяга (видео)