Германски астробиолог смята, че през 70-те години на миналия век хората може да са убили марсиански живот по невнимание.
По време на мисията на НАСА Viking 1 през 1976 г. два космически апарата кацат на повърхността на Червената планета и провеждат експеримент, включващ смесване на вода и хранителни вещества със събрани почвени проби. Предположението по онова време е, че животът на Марс ще се държи по същия начин като този на Земята, разчитайки на течна вода, за да оцелее.
Както съобщава Space.com, първите резултати дават на изследователите интригуващ намек за възможен живот на Червената планета - но въпреки десетилетията спорове, оттогава те до голяма степен са стигнали до заключението, че показанията им са били фалшиво положителни.
Астробиологът Дирк Шулце-Макух (Dirk Schulze-Makuch) от Техническия университет в Берлин обаче прави още една крачка напред в този трънлив дебат, предполагайки, че спускаемите апарати Viking може наистина да са открили живот на Марс - но случайно да са го убили с експериментите си за търсене на живот във вода.
Животът на Марс може да разчита на солни отлагания, подобно на организмите, които живеят в най-сухите (хипераридни) места на Земята, като микробите, обитаващи пустинята Атакама в Чили, предполага Шулце-Макух.
"В хипераридни среди животът може да си набавя вода чрез соли, които извличат влага от атмосферата", пише Шулце-Макух в коментар за списание Nature. "Следователно тези соли трябва да бъдат във фокуса на търсенето на живот на Марс."
"Експериментите, проведени от спускаемите апарати Viking на НАСА, може би случайно са убили марсианския живот, като са приложили твърде много вода", добавя той.
Хипотезата на астробиолога опровергава предположението, направено от учените на НАСА през 70-те години на миналия век, че животът се нуждае от течна вода, за да оцелее.
"Ако тези изводи за организмите, оцеляващи в хипераридни марсиански условия, са верни, тогава вместо да "следваме водата", което дълго време бе стратегията на НАСА в търсенето на живот на Червената планета, трябва да изследваме хидратираните и хигроскопичните съединения - солите - като начин за откриване на микробен живот", пише Шулце-Макух.
В интервю за Space.com изследователят изказва предположение, че идеята за използване на готварска сол за създаване на разсол, в който "процъфтяват определени бактерии", може да се приложи приблизително и за живота на Марс.
"Основната сол на Марс изглежда е натриев хлорид", казва той пред изданието, "което означава, че тази идея може да проработи".
Шулце-Макух припомня изследване, което установява, че проливните дъждове са убили 70-80% от местните бактерии в район на пустинята Атакама, защото те "не са могли да се справят с толкова много вода толкова внезапно". По подобен начин спускаемите апарати на Viking може да са убили по невнимание всякакви признаци на живот по време на експериментите си.
"Почти 50 години след биологичните експерименти на Viking е време за друга мисия за откриване на живот - сега, когато знаем много повече за марсианската среда", пише Шулце-Макух в своя коментар.
Но засега всичко това си остава теория.
"Накратко казано, бихме искали да имаме няколко различни методи за откриване на живот, които да са независими един от друг, и оттам да можем да излезем с по-убедителни данни", заявява Шулце-Макух пред Space.com.
Справка: Gilbert V. Levin and Patricia Ann Straat. "The Case for Extant Life on Mars and Its Possible Detection by the Viking Labeled Release Experiment." Astrobiology. October 2016, 16(10): 798-810. DOI: 10.1089/ast.2015.1464
Източник:
Did NASA's Viking landers accidentally kill life on Mars? Why one scientist thinks so , Space.com
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари