Слънцето изригва високоенергийна радиация в космоса, част от която се удря в Международната космическа станция, летяща около Земята.

МКС обикаля около нашата планета 16 пъти на ден. С правилния телескоп, от правилното място, може да го видите как минава отгоре. И само за няколко ценни милисекунди космическата лаборатория преминава през лицето на Слънцето.

Фотографът Андрю Маккарти наскоро улавя този кратък момент във внушителен портрет, чието композиране отнема 12 часа, три телескопа за заснемане и две спукани гуми по пътя. Може да изглежда като една снимка, но всъщност е мозайка от хиляди изображения.

И така, можете ли да забележите космическата станция на тази снимка?

Космическата станция преминава през Слънцето, както се вижда от Аризона. Кредит: Andrew McCarthy

Ето подсказка: Космическата станция е до слънчево петно ​​– област от слънчевата повърхност, която изглежда тъмна, защото е по-студена от околността.

„Почти се губи в слънчевите петна“, разказва Маккарти пред Business Insider.

Изглежда сякаш, че станцията е на повърхността на Слънцето, но това е само защото е толкова далеч от нас - 402 километра над Земята.

Все още не ли не я виждате? Ето малко по-близко изображение на около половината от слънцето, показващо по-тъмната област (слънчево петно) малко по-ясно.

Космическата станция е близо до това слънчево петно. Кредит: Andrew McCarthy

Тя е точно тук:

Ето я космическата станция! Кредит: Andrew McCarthy

Космическата станция е просто скромен силует на фона на развълнуваната плазма на Слънцето.

Тъй като Слънцето става по-активно, все по-често, понякога към Земята, ще бъде изстрелван в космоса ултрагорещ материал в слънчеви изригвания или изхвърляне на коронална маса.

През март слънчевите изригвания накараха Северното сияние да се появи необичайно на юг до 33 градуса географска ширина (Финикс, Аризона - по на юг от България). Но те също могат да извадят от строя електрическите мрежи, да затъмнят радиосигналите, да изтласкат сателитите извън орбитата, да объркат GPS и дори да повредят технологията на космическата станция.

Маккарти не е имал никакви технически проблеми от слънчевите изригвания, но е имал свои собствени проблеми при заснемането на това изображение. Нужен е бил баланс между перфектно време, прецизна физика и много постоянство.

Заседнал в пустинята в преследване на космическата станция

Космическата станция минава често между Земята и Слънцето, но за да получи добра снимка, Маккарти е трябвало тя да е директно над главата на фотографа.

„В противен случай космическата станция е по-ниско от хоризонта и по-малка“, обяснява Маккарти.

Той отбелязва датите и точните часове, когато космическата станция ще премине над главата му в пустинята на Аризона на около два часа от дома му. При първата възможност той натоварва стотици килограми оборудване в колата си и потегля към точното място, което е изчислил.

В момента на преминаването на космическата станция – по-малко от половин секунда, докато пресича Слънцето – преминава облак и блокира гледката.

Маккарти опитва отново на другия ден. На излизане пука гума. Поредният опит да се улови космическата станция и Слънцето се проваля. Но това не го отказва от идеята и се връща в пустинята за следващия транзит.

Космическата станция се движи пред Слънцето като бързо движеща се игла в купа сено

Маккарти разполага оборудването край пътя. Зрителното поле на телескопите е малко, за да получи много детайли, така че Маккарти трябва да направи стотици малки снимки на всяка част от слънчевата повърхност. После ги подрежда и сглобява в мозайка за крайната картина.

Маккарти използва слънчевите петна като визуален ориентир, знаейки, че космическата станция ще мине пред тях.

На заден план Маккарти иска да заснеме хромосферата на Слънцето, тънкия слой плазма между видимата повърхност (фотосферата) и най-външния слой на атмосферата (короната). В този слой слънчевата плазма достига температура на кипене над 5500 градуса по Целзий – толкова гореща, че нейният водород излъчва червеникава светлина. Това е хромосферната светлина, която Маккарти иска да улови.

В хромосферните изображения Слънцето изглежда като "космата топка" поради движението на плазмата, обяснява Маккарти.

Но космическата станция се показва във видима светлина. Ето защо Маккарти се нуждае от три телескопа. Единият улавя емисиите "водород алфа" на хромосферата. Другите два заснемат оптична светлина, за да разкрият космическата станция, тъй като нейният сенчест силует се откроява на фона на равномерната светлина на външната атмосфера на Слънцето.

Телескопите на Маккарти правят около 230 изображения в секунда.

„Ако не заснемам с много бърза скорост, всъщност щях напълно да го пропусна“, разказва Маккарти.

Направени са десетки необработени фотосферни изображения на космическата станция, като тази по-долу, за да може да се получи възможно най-ясната моментна снимка на МКС.

Едно от изображенията на Маккарти във видима светлина на космическата станция, минаваща близо до слънчевото петно. Кредит: Andrew McCarthy

Докато Маккарти се връща от пустинята, пука друга гума. 

„За щастие не се случи по пътя за там“, разказва фотографът. "Този път поне успях."

Въпреки че е забавно да се търси космическата станция в това изображение, Маккарти не харесва снимката, защото МКС много се слива с фона.

„От гледна точка на композицията, мисля, че мога да се справя по-добре като художник в това как съм кадрирал този последен кадър. Така че ще отида пак и мисля, че ще бъде още по-добре“, обещава Маккарти.

Източник: The International Space Station is hiding in this mind-blowing photo, as it passes the sun. Can you spot it? , Business Insider

Още по темата

27/04/2023

Земята

На път сме да влезем в слънчев максимум. Експерт обяснява какво да очакваме

23/03/2023

Космос

Гигантска "дупка" в Слънцето ще предизвика ярки полярни сияния

17/03/2023

Земята

Ударната вълна от мощно изригване от далечната страна на Слънцето връхлетя Земята

31/10/2022

Земята

Прогнозата за активността на настоящия Слънчев цикъл е на път да се провали