Забравеният паметник "България 1300", който лети в космоса

Преди известно време в разговор с един познат художник за паметника "1300 години България" на проф. Валентин Старчев, открит през 1981 г. в чест на годишнината от създаването на страната ни на това си място (и разрушен през 2016 г., да се надяваме), темата изведнъж напусна рамките на Земята. 

Събеседникът ми сподели, че отново през 1981 г. държавата изстрелва в космоса спътник, носещ същото име като небезизвестния монумент пред НДК, чиято съдба обаче се изгубва от общественото полезрение.  

По данни в интернет, до 2009 г. машината е работила, предавала е сведения на БАН за частиците около полярните региони на планетата ни и е била в списъка с активни програми. Друг сайт направо предоставя възможността да наблюдавате в актуално време движението на спътника над земното кълбо.

Директорът на Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) на БАН - проф. д.т.н. инж. Петър Гецов, обаче заяви пред OFFNews, че няма такова нещо и „Интеркосмос-България-1300“ (или само „Интеркосмос 22“) е спрял да работи преди десетилетия и е изгорял в атмосферата на Земята, въпреки че не знае със сигурност съдбата му.

Докато разговаряхме, наблюдавах как точно в този момент предполагаемо унищоженият спътник прелита над Южна Америка и настоях да провери дали наистина вече не съществува нито физически, нито духовно (информационно). Проф. Гецов любезно се съгласи и няколко минути, след като затвори слушалката, позвъни с думите: "Знаете ли, прав сте, обадих се на руснаците и те потвърдиха, че "Интеркосмос 22" все още обикаля Земята."

Нещо повече - руснаците са се опитали да го активират преди известно време, но не са имали успех. Явно страната ни е забравила "България 1300", но не и Москва.

Какво е "Интеркосмос 22"

Спътникът е конструиран в България на базата на стандартната съветска серия сателити „Метеор“. Всички научни инструменти на него - общо 11, са дело на родни учени и са предназначени за изследвания и измервания на лъчения и заредени частици, космическата плазма и различни химически явления и процеси.

Снабден е с два слънчеви панела за захранване, всеки от които генерира 2 kW мощност. Изстрелян е на 7 август 1981 г. от ракетата "Восток-2М" в Плесецк, Русия (тогавашен СССР). 

Проектиран е да обикаля около земната орбита на височина между 825 и 906 километра и тежи 1500 килограма. Според проф. Гецов е трудно да се изчисли колко точно е струвало на страната ни едно време този лукс, но в момента извеждането на 1 кг в орбита струва между 18 и 20 000 долара. Отделно от това са необходими средства за самото изстрелване, за направа на полезната апаратура и т.н. 

По прости сметки 1500 килограма, умножени по 20 000 долара - прави 30 милиона долара минимална цена за изстрелването на "България 1300" в космоса сега. Колко точно е била сумата преди 35 години, май няма да разберем, но имайки предвид, че цените на технологиите с времето се понижават, а не се покачват, можем да предположим, че сме похарчили еквивалента на няколко десетки (а може и стотици) милиона лева. За сравнение, по официални данни адашът му пред НДК е струвал около 5 милиона тогавашни лева, а самият Дворец 270 млн. лв.

^{"Интеркосмос 22". Снимка: Института за космически изследвания и технологии.}

Според директора на ИКИТ в момента страната ни има редица прибори, намиращи се по чужди спътници - индийски, американски, европейски и др. Наши инструменти следят и радиационната обстановка на Международната космическа станция.

В момента институтът работи по 4 проекта, свързани с Европейската космическа агенция (ЕКА), на която страната ни все още не е член, а е само сътрудник, като учените ни подготвиха част от апаратурата за марсохода "ЕкзоМарс", който беше изпратен да изследва червената планета и нейния спътник Фобос преди броени дни.

Също така се подготвя изстрелването в орбита на изцяло български спътник, който ще служи за наблюдение на Земята и предаване на информация. Той ще тежи до 50 килограма, като проф. Гецов отбелязва, че това, което едно време се е пращало в космоса на 1500-килограмови сателити, в днешно време може да се побере в значително по-компактни и евтини размери.

^{"Интеркосмос 22". Снимка: Института за космически изследвания и технологии.}

Най-скъпият паметник в българската история

"България 1300" по функция отговаря много повече на определението за паметник, отколкото за сателит, особено като се има предвид, че е работил едва 2 години.

Малко преди сателитът ни да бъде изстрелян, на 10 април 1979 г., България става шестата страна в света, която изпраща свой човек в космоса - Георги Иванов със съветския космически кораб "Союз-33", преди това се превръщаме и в третата страна на планетата - след САЩ и СССР, която започва да произвежда собствена лиофизирана храна за космонавти.

В 13:35 часа на 7 август 1981 г. България заема и друго престижно място в световната история - тя се превръща в 17-тата страна, която извежда своя апаратура в космоса.

В онези години надпреварата се води между СССР и САЩ - кой пръв ще прати апаратура в космоса, след това живо същество, после човек, кой пръв ще стъпи на Луната и т.н. Целта на двата гиганта е освен научна и чисто пропагандна, декларирайки мощта и превъзходството на едната система над другата, запазвайки място в историята на първенеца и крайъгълен камък на гордост за потомците му.

И докато светът ще запомни предимно успехите на Гагарин, Лайка и Армстронг, България не изоставя от амбициите на "големите си братя", решена да поставя свои собствени крайъгълни камъни в националната си памет. И "Интеркосмос 22" е едно от последните усилия в тази насока. 

Така 1300 години след като през 681 г. хан Аспарух забива своето копие в земята с думите: "Тук ще бъде България" (свободен преразказ), на 7 август 1981 г. "България 1300" напуска Земята, ознаменувайки присъединяването на родината ни към т.нар. "космически държави".

"Само две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост..."

Няма как да знаем колко фундаментално необходими за световната наука са били изпратените към Земята общо 750 сеанса с данни от уредите му, но запознати твърдят, че получената информация е била важна и полезна както за родните, така и за международните учени в последвалите десетилетия занапред. Всички обаче са единодушни - след спирането си да функционира, спътникът просто се рее като космически боклук над Земята, който е трябвало да изгори в атмосферата ни преди десетилетия. Място за чувства в точните науки няма.

За щастие на нашата поанта, изкуството, историята и културата боравят не само с факти и знание, но също и с внушения и емоции, на които, ако се замисли човек, ще открие, че се гради светът. Те боравят със силата да превърнат неугледно парче камък или метал, сричка или стон в носител на смисъл и мотивация, и обратното.

Всеки обаче сам избира в какво да вярва - в разпадащия се по земята монумент "1300 години България" или в летящия в космоса паметник "Интеркосмос 22", в държавата на стриганите дебелаци или в родината на Теодосий Теодосиев.

Спрямо това упование ние нагаждаме отношението си едни към други, себе си, родината си. И аз силно се надявам, че избирайки да вярваме в своите успехи и човечност - паметник на които лети над нас, - ще имаме светло бъдеще, но единствено ако сами успеем да го сътворим, защото "ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, ако ний не изгорим - как ще стане тъмнината светлина?"

Още по темата

13/04/2015

Космос

Уредът "Люлин - ЕкзоМарс" ще измерва космическата радиация