Теорията на игрите е поле, в което се прилага математиката, за да се обясни логично поведението при вземане на решения и в социалните структури. Теорията на игрите проучва сътрудничеството и йерархията и се опитва да обясни защо хората си сътрудничат, въпреки че понякога не е изгодно за тях
Наскоро учените преразгледаха един класически пример от теорията на игрите, описан в публикация в AIP Publishing Chaos, наречен "дилема на затворника". Дилемата на затворника е анализ на решенията, при който двама затворници, които не могат да общуват помежду си, трябва да изберат или да си сътрудничат, или да действат в свой интерес. Ако двамата решат да си сътрудничат, и двамата ще получат по-леки затворнически присъди, но ако единият предаде другият, предателят ще бъде освободен, а другият ще получи по-тежка присъда.
Тази ситуационна дилема има разнообразни приложения в области като икономиката и медицината.
Авторите използват графи - абстрактна структура, която представя връзките между отделните елементи на дадено множество - за да покажат карта на социалната мрежа на сътрудничащите и взаимодействащите с тях индивиди. Те откриват, че коопериращите се могат да привлекат повече от хората, с които си взаимодействат, да следват поведението им и е по-вероятно да станат лидери, което показва, че за сътрудничащите и предателите съществуват различни модели на обучение.
„Чрез анализа на корелацията се установява, че в пространствената игра, колкото повече време човек се задържи на стратегията за сътрудничество, толкова по-голяма е вероятността да стане лидер, чието поведение е лесно да се имитира от взаимодействащите с него хора. Това може да изгради дългосрочно взаимно изгодно сътрудничество между тях“, заяви авторът Джъхай Жун (Zhihai Rong).
От социологическа гледна точка индивидите адаптират успешното поведение на другите, за да се придвижват нагоре по социалната стълбица. Авторите откриха сътрудничащи и взаимодействащи с тях индивиди, които имитират успешното поведение на сътрудничащите и самите те стават сътрудничащи, макар не всички да сътрудничат на партньорите си, но все пак формират йерархия.
„Различните модели на обучение между сътрудничество и предателство могат да дадат известни улики за прогнозиране на стратегията, към която се придържа даден индивид, чрез анализ на процеса на обучението на него или хората, с които взаимодейства“, коментира Жун.
По-нататъшното развитие на това изследване може да се приложи към временните мрежи. Очаква се също така да помогне на учените да разберат как се разпространяват епидемиите и синхронизират осцилаторите.
Справка:
Heterogeneous cooperative leadership structure emerging from random regular graphs featured, Zhihai Rong et al.
Chaos 29, 103103 (2019); https://doi.org/10.1063/1.5120349
Източник:
Prisoner's dilemma game reveals cooperation leads to leadership, EurekAlert!
е откриха, че кооператорите могат да привлекат повече съседи да следват поведението им и е по-вероятно да станат лидери, което показва, че между кооператорите и дефектите съществуват различни модели на обуч
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари