Наскоро бе съобщено, че десетки хиляди българи използват за лекарство дезинфектанти като белина, хлорен диоксид и търговски препарати например CDS и MMS.
Д-р Иван Димов (бакалавър по химия от Оксфорд, защитил докторантура по бионанотехнологии в Кеймбридж) обяснява какви са химичните свойства на тези вещества, правят ли разлика те между бактерия, вирус и човешките тъкани от друга страна и в края на краищата - има ли значение дали се употребява хлорен диоксид или обикновена белина?
"Това е стара мода, една от първите такива, които ме заинтригуваха по разни измислени лекове, преди 10-12 години. Твърдят, че лекува всичко от рак, през диабет, до ХИВ. Ще започна, с това, че няма никакво основание да се очаква, че белината би помогнала за каквото и заболяване", отбелязва д-р Димов.
Има ли разлика във въздействието между белина и хлорен диоксид?
По принцип вариантите на използване на тези препарати варират между пиене/мазане/инхалации с битова белина, както и с разни “маркови“ лекове (CDS, MMS, и т.н.) с различни оксиди на хлора (най-често диоксид).
Почитателите на първото – класическата белина - са много малко хора. Второто има разни маркови илачи, които са или водни разтвори на хлорен диоксид, или на натриевата сол на сродната хлориста киселина (натриев хлорит, NaClO2 – да не се бърка със хлорид NaCl - второто е готварска сол).
Обичайно потребителите на втория метод – разни производни на хлорния диоксид – мъдро и гордо заявяват, че те не пиели белина, а хлорен диоксид. Бих искал да ги коригирам - NaClO2 и хлорния диоксид са всъщност доста мощна белина – прекалено мощна за битови нужди – използват се за избелване на дървен материал, при производство на хартия. Някои от тези самолечители може да си спомнят химията от седми клас, и да знаят, че домашната белина е NaClO – натриев хипохлорит – и държат страстно, че има някаква огромна разлика между двете.
Последното е далеч от истината.
Когато натриевият хлорит влезе в контакт с воден разтвор (особено ако е и слабо кисел, като лимонена киселина, оцет, или дори лигавица), хлоритния йон образува хлориста киселина. Можем да изразим това със следната полу-реакция:
ClO2- + Н+ → НClO2
Съответно получената хлориста киселина е нестабилна и способна да окислява сама себе си (процес наречен диспропорциониране), и образува хипохлориста и хлорна киселина по следният процес:
2HClO2 → HClO + HClO3
Въпросните две киселини също са нестабилни и продължават разлагания и диспропорциониране в смес от хлор, солна киселина, оксиди и оксо-киселини на хлора.
По-педантичните ще забележат също, че едната от тези две киселини, HClO, хипохлористата, е част от съставките на обикновенната домашна белина (която обичайно е, както споменахме, е разреден разтвор на натриев хипохлорит, 3-6% - и в тези условия хиполоритния йон е в равновесие между йонната си и киселинната си форма, аналогично на първото уравнение).
Този детайл с белината не е жизнено-важен, но много от хората с фалшиво самочувствие за разбиращи химия искат всичко да се сведе до знания от 7-8 клас, за да го приемат, и реших да отбележа.
Това, което обаче наистина е важно, е, че водните разтвори на подобни съединения (натриев хлорит, хлорат, хипохлорит, хлорни оксиди и т.н.), сравнително бързо се превръщат в смеси от сходни, силно реактивоспособни съединения, с променящ се точен състав в зависимост от условията (киселинност, температура, и т.н.). Дали първоначално сте разтворили един или друг, има слабо значение за биологичното действие на този разтвор – крайния разтвор ще има сходни химични свойства.
Какви са химичните свойства на тези вещества? Какво се слува с организма?
Повечето избелващи агенти (по разговорному белина) са силни окислители.
С други думи, те отнемат електрони от връзките между атомите в различни органични молекули (в научния смисъл на думата – изградени от въглерод, водород, кислород и азот), което води до разпокъсването на тези връзки и от там - до разрушаването на цялата молекула.
Когато избелваме дрехи, това се случва с молекули на различни багрила – също органични молекули. Когато дезинфекцираме помещение или повърхност с белина, същото се случва с органичните молекули, изграждащи бактерии и вируси (протеини, РНК, ДНК, липиди, захари).
Когато тъканите на нашето тяло влязат в контакт с такива избелващи агенти, същото се случва с тях. Силните окислители като белините, основани на хлорни съединения, не подбират. Нямат никакъв механизъм за насочване приоритено към някакъв микроорганизъм, орган или тъкан.
Това ги прави отлични за дезинфекция на неживи обекти и неизползваеми за лечение. Ще дразнят дихателни пътища, лигавици, ще парят кожата, но не вършат никаква работа.
Също така са абсолютно възможни и доста по-тежки последици – например т.нар. метхемоглобинемия. В това състояние желязото в хемоглобина се окислява и губи способността си да пренася кислород. Нашето тяло, разбира се, има известен капацитет да оцелява на контакт с такива вещества инцидентно, затова има оцелели от тези “терапии“, но далеч не сме устойчиви на целенасочен и рутинен контакт.
Наскоро американската Агенция по храните и лекарствата FDA предупреди за опасните и потенциално животозастрашаващи странични ефекти на MMS (Miracle Mineral Solution), хлорен диоксид и други подобни продукти по повод съобщенията за здравословни проблеми - силно повръщане, тежка диария, животозастрашаващо ниско кръвно налягане, причинено от дехидратация и остра чернодробна недостатъчност след пиене на тези продукти.
Още по темата
Медицина
Как се тества и изследва варианта Омикрон? Отговаря Д-р Димов
Медицина
Как работят новите лекарства срещу COVID? Отговаря д-р Иван Димов
Медицина
Защо не се признава наличието на антитела наравно с ваксинацията? Отговори на въпроси за антителата от д-р Димов
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари