Създателят на антидифтерийния серум, микробиологът Пиер Пол Емил Ру не получава Нобеловата награда. Първият „Нобел“ в областта на физиологията и медицината е получен от Емил Адолф фон Беринг - "за работата си по серумната терапия, основно за лечението на дифтерия" през 1901.
Това не е съвсем справедливо, както заявява самият Беринг в нобеловата си лекция.
Затова Парижката академия разделя наградата за откриването на метод за лечение на дифтерията между Беринг и Ру. В края на краищата, именно Ру на 1 ноември 1894 г. обявява създаването на антидифтерийния серум.
В следващите години Ру неуморно се посвещава на много изследвания в областта на микробиологията и практическата имунология на тетанус, туберкулоза, сифилис и пневмония. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1900 г. През 1904 г. е назначен на предишната длъжност на Пастьор като генерален директор на Пастьорския институт.
Вляво: Подут врат, причинен от дифтерия, вдясно: Кожна лезия на крака, вследствие от дифтерия. Кредит: Wikimedia Commons
Дифтерията или дифтеритът, е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба треска и псевдомембрана (налеп) върху сливиците, фаринкса и носа. При леките форми на дифтерията може да има само кожни прояви. Причинител е Corynebacterium diphtheriae, аеробна грам-положителна бактерия.
Дифтерията е силно заразна болест. Разпространява се при пряк физически контакт или по въздушно-капков път. До 20 век е била широко разпространена, но след това е почти премахната в развитите държави. В България ваксината ДТК (произнася се „дифт-тет-кок“ от дифтерия-тетанус-коклюш) е включена в задължителния имунизационен календар.
Дифтерията и до днес се смята за опасно заболяване. Рискът от смърт след заразяване е между 5 и 10%, а при деца под 5 и възрастни над 40 години – 20%. Макар и рядко, все още възникват епидемии.
