Д-р Петър Игнатов е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина. Той е създател на QSL Protocol (Quantitative cardiotocography Surveillance of Labor) - автономна система за оценка на състоянието на плода по време на раждането.
Д-р Игнатов има 28 публикации и научни изяви у нас и в чужбина. Автор е и на 1 монография.
С д-р Петър Игнатов разговаряхме за откритието му и възможността то да започне да се прилага в България и по света.
Д-р Игнатов, разкажете за откритието си и за значението му.
Това е първата система в света, която успява да анализира коректно състоянието на плода по време на късната бременност и по време на раждането. Големият проблем в нашата специалност – аз съм специалист най-вече по фетална медицина, това е тясната специалност, в която работя, е, че оценката на състоянието на плода е до голяма степен субективна – зависи от подготовката на специалиста, който извършва и интерпретира изследванията, както и от много други фактори, така че в крайна сметка се получават много различни мнения при различни лекари, които практикуват в една и съща болница, особено пък при лекари, които работят в различни държави и институции. За практиката би било ценно да има един метод, който да използва едни и същи критерии в цял свят, който много по-точно да разчита резултатите. Цялата разработка е фокусирана върху т.нар. кардиотопографско изследване, то е по-популярно като измерване на тоновете на плода. Създаването на такъв метод, който безпристрастно и обективно да извършва интерпретацията и същевременно да е точен и наистина да дава адекватна информация за състоянието на плода, е много голям плюс, защото това ще премахне, от една страна, субективността и, от друга, ще позволи да имаме много по-малко усложнения при новородените, свързани с кислороден недостиг, тъй като колкото по-точна ни е оценката, толкова по-навреме бихме се намесили, когато е необходимо с едно спешно разрешение и в другата част от случаите бихме били уверени, че можем да изчакаме известно време. И в двата случая има доста минуси, а пък те са доста често срещани, тъй като ако един лекар не е сигурен в действията си, независимо по каква причина, то вероятността от грешка е много по-голяма.
А какво представлява самото устройство и как точно се прилага?
Всъщност кардиотопографското изследване представлява аналог на електрокардиограмата при възрастния човек, но тук вместо да се разполагат електроди по гръдния кош на пациента, се слагат на корема на майката. По този начин се засича сърдечна дейност на плода и тя се изобразява върху хартия по почти същия начин, по който и електрокардиограмата, просто има малко по-различен вид и по различни правила се интерпретира. След това сигналът се препраща към компютър, където един специализиран софтуер, базиран на математически алгоритъм, извършва количествена оценка на различните параметри, които по принцип се оценяват в една кардиотопография. В резултата на това системата генерира една прогнозна стойност на плода – това е един от параметрите на алкално-киселинното състояние, който се счита, че е най-точен при определянето на това дали плодът е засегнат от хипоксия, т.е. от кислороден недостиг, или не. Въз основа на тази прогнозна стойност системата генерира и препоръка за предприемане на конкретно акушерско поведение, което е ценно за парктиката, защото невинаги лекарят и екипът имат възможност да вземат решение, защото са прекалено натоварени, за да обърнат внимание, в други случаи, за съжаление, и това го има, и то нерядко, просто нямат достатъчно квалификация да интерпретират толкова коректно, колкото един компютър, въоръжен с този софтуер. Винаги умозрителната оценка просто няма как да е толкова точна, колкото този детайлен количествен анализ. Колкото и добро да е желанието на всеки един от нас, понякога поради стрес, умора, липса на време и редица други фактори много е възможно да не оценим по най-адекватния начин, докато при тази система тези явления не се наблюдават и тя независимо и абсолютно безотказно ще интерпретира всички записи, които ѝ се подадат, така че в това отношение тя е много ценен помощник в практиката. Тази иновация, защото системата няма аналог в света и е единствената, която в момента е призната в света като работеща такава, използвайки я в практиката след 8-9 години научни проучвания, които извършваме, виждаме, че тя е в състояние да намали заболеваемостта и смъртността при новородените с около 50%, което е доста сериозна цифра, при положение че, както знаем, в България има демографска криза.
От информацията за QSL Protocol, която имаме, става ясно, че тя има възможност да намали ненужните цезарови сечения. Бихте ли пояснили?
Има още много аспекти, които дори не съм споменавал. Казах само най-важното – заболеваемост и смъртност при новородените, но всъщност първата отправна точка, която получихме в проучванията си, беше точно тази – преди да разберем за значението за заболеваемост и смъртност, преди да видим, че статистически води до намаление на случаите на кислородна недостатъчност и следствията от това. Първият показател, който се промени, беше точно броят на ненужно извършените цезарови сечения. Тъй като благодарение на тази дълбоко субективна интерпретация на находките от кардиотопографското изследване много често в реално клинични условия колегите взимат решение да оперират, опасявайки се, че промените, които виждат, биха могли да са по-тежки и да доведат до заболеваемост и смъртност. Затова много често в практиката, особено в България, тъй като сме държава с много голям брой цезарови сечения, изключително нежелателно е както да се роди едно бебенце с усложнения, които не са били разпознати преди това, така и да се извърши едно цезарово сечение, преди бебето да е достиганло зрялост – 35-36 седмица, от опасения, че видите ли нещо на записа не е било наред. На това се дължат голяма част от ненужно извършените цезарови сечения. Има и още показатели, но те вече са като че ли по-специализирани и изискват разбиране на цялата проблематика, затова не ги споменавам.
От колко време се използва в практиката и колко широко е приложен до момента QSL Protocol?
Съвсем наскоро системата придоби своя съвсем завършен вид, тъй като, както споменах, години бяха необходими, за да завършим научните проучвания, въз основата на които е разработен софтуерът и математическият алгоритъм, който изчислява цялата постъпваща информация. Но сега вече, считано от края на миналата година, софтуерът е напълно завършен и вече има инсталиран сървър, който работи, и сме в добри колаборации с няколко български и няколко чуждестранни болници, в които засега доста успешно е внедрена системата. Надявам се в най-близко бъдеще това да се увеличава.
От думите Ви разбирам, че няма пречки системата да се изпозлва във всяко едно родилно отделение.
Няма никакви пречки, даже в момента работим върху едно технологично решение, което още повече ще облекчи евентуално всички желаещи болници, медицински центрове и звена, където се извършва такава дейност, защото в момента правим един сървър, с който всяка една болница, която разполага с кардиотопографско устройство, ще може да се свърже по интернет и чрез един интерфейс на място при тях след обработка на данните в нашия сървър, ще се получава обработената информация и препоръката за акушерско поведение, което означава, че бъдещите ни партньори няма да има нужда да купуват софтуер, което е важно, защото, както знаем, много пари за здравеопазване не се отпускат.
Разкажете малко за процеса на създаването на QSL Protocol и екипа, с който сте работили.
За съжаление, се оказа, че не е достатъчно просто да се проведат научни проучвания по съответните протоколи, а с натрупването на данните, с които постепенно започнахме да разполагаме, ни е неоходима и много сериозна статистическа обработка. Така че в екипа ни постоянно имаше поне двама статистици, които са доста опитни в обработката на информация. Необходимо беше да прибавим към екипа и специалисти по софтуер, които да напишат код и приложения, тъй като освен софтуерната му част имаше и уеб базиран интерфейс, който е малко по-специфичен, има други специфики, които трябва да се имат предвид, така че и тук не можехме да минем с по-малко хора, трябваше да прибавим много IT специалисти. И не на последно място, самите лекари, които изпълняваха клиничната част, самото събиране на данни в ежедневните клинични условия, тъй като това е процес, който е свърза с непрекъснати изследвания върху бременните жени и проследяване на една и съща пациентка, за да може в базата данни да се натрупат достатъчно данни, които да дават представа за динамичните промени в изследваните показатели. Финансирането на проекта беше много трудно, тъй като, за мое най-голямо неудоволствие, бях принуден да го самофинансирам. В България, както знаете, доста трудно се прави наука. Имаше доста трудности, но се радвам, че вече сме на финалната права. Оттук нататък се надяваме единствено тази разработка да бъде възможно най-застъпена в практиката и да може да даде отражение върху демографските ни показатели.
А колко струва въвеждането на QSL Protocol в една болница?
Всяка една болница, в която се извършва проследяване на бременност и раждане, разполагат вече с такива устройства - кардиотопографи, така че не е необходима допълнителна инвестиция. Единственият проблем, който рано или късно ще трябва да преодолеем, е, че това, което направихме дотук, вече изисква немалки инвестиции за поддръжка и развитието по-нататък. Така че ние ще бъдем изправени пред един нелек избор и това е дали да въведем такса, макар и минимална, за провеждането на тези изследвания. Другата възможност, която аз далеч предпочитам, е в лицето на НЗОК или пък друга организация, която би могла да финансира този процес, защото моята мечта е да видя тази разработка превърната в национален скрининг. Т.е. всяка една бременност поне веднъж или два пъти би било да преминава през такъв преглед. В момента Касата финансира част от пакетите, които се предлагат във връзка с женска консултация. Там са включени такива кардиотопографски записи, но те са чрез обикновената методика, т.е. те после изискват оценката на лекар, която както споменах в началото, е субективна. Можем да измислим начин заедно с тях или с друга организация да се намери подходящо финансиране и това да се прилага повсеместно, защото най-ценната функция на системата е, че тя може да се използва от всяка точка на света, не е необходимо пациентът да отиде в някакъв голям специализиран център. Тя може да направи този запис и в най-малките региони на страната, стига там да е осигурен такъв кардиотопограф, а тази техника в никакъв случай не е нито толкова скъпа, нито толкова екзотична, за да кажем, че определени по-малки центрове в по-малките населени места не могат да си я позволят. По отношение на практическото приложение, мисля, че няма никакви пречки то много бързо да обхване цялата страна, стига да се намери начин ако не изцяло, то поне за някакво финансиране от страна на държавата или друга институция, защото знаем, че хората все по-трудно намират средства за много неща, в това число и за здраве, така че това може би ще бъде следващото предизвикателство за нас.
Миналата година се потвърди значението на тази система, след като беше включена в ежегодния доклад на най-голямата и реномирана организаци в света - „Кохрейн“. Те излязоха със становището, че нашата система е единствената в света, която може да промени статуквото и дадоха единствено на нея добра оценка – беше в конкуренция с 205 подобни системи, но при всички тях бяха открити слабости на различни етапи или непълноти в методиката, което не позволява да бъдат толкова ефективни, колкото нашата.
Това беше едно голямо признание, но ми се иска това да не е поредният път, в който един български проект получава признание в чужбина и чак тогава някой се сеща в България, че това наистина е полезно. Иска ми се преди да го направим в Германия и Англия, както в момента сме напът да го постигнем, да имаме и една добра чуваемост от институциите в България, за да може да не изпадаме в парадоксалната позиция, че страна, която наскоро реши да напусне ЕС, да бъде държавата, която преди България ще въведе на национално равнище тази система. За момента, за съжаление, в България няма никакъв интерес, поне на държавно ниво. Не знам по какъв начин коментираме като държавен приоритет намаляване на демографската криза.
Да, това би трябвало да е държавна политика.
Много се надявам да не стане така, че да стане национален стимул в Англия и след това някой здравен министър в нашите правителства да почерпи добрия опит от тях.
А водили ли сте вече някакви разговори на ниво Министерство на здравеопазването, Здравна каса?
Ние два пъти писахме писма до министър Москов с любезна покана за среща – най-малкото да запознаем с колегите със системата – защото те на първо място са наши колеги и след това са на позицията, която заемат, и да се опитаме да намерим заедно начин, по който постепенно да разпространим тази методика в България, защото има конгреси, които ежегодно посещаваме и на които даваме информация за това докъде сме стигнали с проучванията си и колегите проявяват интерес, но когато се стигне до организационни въпроси, малко се къса нишката. Не получихме никакъв отговор на писмата, които изпратихме.
Българските открития като че ли остават по-малко популярни у нас. Каква е причината за това според Вас?
В България доста често характерът на научните разработки е потвърдителен, т.е. често се изследват методи и различни форми на терапия, които са наложени вече в чужбина, а ние проверяваме какъв ефект биха имали върху българската популация. По-различно е, когато става въпрос за нещо иновативно, нещо, което все още не е разработено и внедрено никъде, а ние сме хората, които за първи път го предлагат. Тогава е още по-трудно, защото човек се сблъсква неминуемо с един повече или по-малко изявен скептицизъм – както сред медицинското съсловие, така и извън него. Когато откритията са от една страна от бившия Източен блок, която съвсем отскоро е в ЕС, една от страните, които са най-бедни в целия ЕС, този скептицизъм е много по-силно застъпен и много по-трудно се пробива. Тъй като аз съм автор, който беше принуден по стечение на обстоятелства сам да се боря с тази система и нямам зад гърба си световноизвестен професор, който да води екип от хабилитирани лица, които да ме подкрепят, за мен беше още по-трудно и затова чак може би миналата година получихме това признание от „Кохрейн“.
Затова предполагам, че чак сега – тази година, ще публикувам последните си две проучвания в международни реномирани списания, което доскоро нямаше как да се случи. Не мога да преброя колко пъти ни връщаха статиите за публикация не за друго, а защото ги е страх от това, че данните, които цитирам или на които се позовавам, не са съвсем достоверни, тъй като, за съжаление, нерядко това е факт. Като цяло има едно по-специално отношение към нас, от което на мен не ми става приятно, но нямаме избор. Аз не бих искал да говоря за цялата наука, но сепциално в нашата специалност нямаме чак толкова много иновации, толкова много нови неща, които да са направени в България, и просто липсва култура, няма нагласата да се мисли, че нещо би могло да бъде достатъчно иновативно, пък камо ли да се култивира, да се подкрепя по определен начин, за да се стигне до по-бързи и решителни резултати, за съжаление.
Още по темата
Технологии
Как и защо Германия купи най-мощните български усилватели?
Животът
Проф. Илия Пашев и българският ензимен препарат Е-30
Медицина
Българинът, създал изкуствен панкреас, за откритието си и работата си в САЩ
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари