Има десетки песни, филми и книги, които ни призовават "Слушай сърцето си", но човек не може да чуе собствения си пулс, защото в мозъка ни има специален филтър, който премахва звуците от ударите на сърцето, за да се повиши остротата на възприемане на външната среда, откриха швейцарски учени.
Статия на екип от Федералната политехническа школа (Ecole Polytechnique Fédérale) в Лозана, Швейцария, е публикувана в списанието Journal of Neuroscience.
Човешкият мозък потиска сетивните ефекти на сърцебиенето. Учените смятат, че този механизъм не позволява на вътрешните усещания да влияят на мозъка при възприемането на външния свят.
"Вие не искате вътрешните ви усещания да пречат на вашите външни такива. Във ваш интерес е да сте наясно с това, което е извън вас. За щастие, мозъкът ни сам решава коя информация да доведе до съзнанието ви, автоматично игнорирайки маловажните дразнители, идващи от тялото ви, известни като интроцепивни сигнали, и дава приоритет на екстероцептивните сигнали, идващи от външната заобикаляща среда" - обяснява Рой Саломон (Roy Salomon), водещ автор на изследването, в прессъобщение на института.
"Ние не виждаме като видеокамера"
"Ние не сме обективни, ние не виждаме всичко, което попада в нашата ретина както работи видеокамерата", отбелязва Рой Саломон. "Самият мозъка решава коя информация да доведе до съзнанието. Но това, което е изненадващо е, че сърцето ни се отразява и на това, което виждаме!"
Учените провеждат серия експерименти с повече от 150 доброволци. Доброволците били подложени на визуален стимул - осмоъгълна фигура, която мига на екрана. Когато тази геометрична форма започва да мига в синхрон с ударите на сърцето става нещо неочаквано - зрението на изследваните участници внезапно се влошава така, че те почти не могат видят фигурата на екрана.
Какво се случва в мозъка
Предишни изследвания показват, че една област на мозъка, известна като островен кортекс (lobus insularis), отговаря за управлението на вътрешните усещания на тялото, както и обработката на данни, идващи от сетивните органи като координира и интегрира тези два вида сигнали.
Учените решават да тестват как тази част от мозъка прихваща усещанията, идващи от биещото човешко сърце.
Те използват функционален магнитен резонанс (fMRI), за да наблюдават дейността на мозъците на доброволците, докато гледат мигащите изображения върху екрана.
Когато визуалните дразнители не са в синхрон с ударите на сърцето на пациента, островният кортекс функционира нормално и възприемането на мигащия осмоъгълник е без проблеми.
Учените установяват обаче нещо удивително - когато честотата на мигането съвпадне точно в синхрон с ударите на сърцето на участниците, нивото на активност на островния кортекс спада драстично. Мозъкът се опитва да филтрира този визуален стимул. Когато това се случва, участниците не виждат ясно фигурата на екрана, а в някои случаи не успяват да я видят изобщо.
Изследователите заключават, че мозъкът по някакъв начин смесва този визуален стимул с пулса, и затова автоматично го потиска чрез намаляване на активността на островния кортекс при обработката на изображението.
Защо свързваме сърцебиенето с тревожност?
Известно е, че усещането на собствения пулс се свързва с редица психологически проблеми, включително и тревожни разстройства. Хората с подобни заболявания обикновено възприемат сърцето си по-ясно, отколкото другите хора. "Но понякога човек, който не страда от този тип разстройства може да усети туптенето на сърцето си", обяснява Рой Саломон. "Това може да се случи в период на интензивно вълнение или страх, например."
Възможно ли е тревожните разстройства да са, поне отчасти, причина или ефект на неспособността да заглушим звука от на туптенето на сърцето си? "Не знаем все още. Това, което знаем сега е, че обикновено ние не усещаме нашата собствена сърдечна дейност и че има специфична област на мозъка, чиято задача е да потиска тези усещания."- обобщава Рой Саломон.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари