Какво установи досега мисията Розета за живота на кометите. Краят на проекта Philae (видео)

Наука ОFFNews Последна промяна на 16 февруари 2016 в 13:12 6507 0

Кредит ESA/Rosetta/Philae/CIVA

Екипът, работещ по проекта "Philae", модула, който кацна на кометата Чурюмов-Герасименко през ноември 2014 със съжаление заяви наскоро, че няма повече шанс да се направи връзка с апарата.

Какво даде на науката тази мисия.

Последният контакт с кораба-майка Розета (Rosetta) е от преди седем месеца, а модулът Philae е вече в такива условия на кометата, от които е малко вероятно да се възстанови, съобщиха от Европейската космическа агенция.

"Шансовете Philae да се свърже с нашия екип чрез контролния център за съжаление е близо до нула", - сподели със съжаление Щефан Уламек (Stephan Ulamec), ръководител на германския космически център полети. - "Ние вече не изпращаме някакви инструкции и ще бъдем много изненадани, ако получим някакви съобщения от него".

Международният екип от специалисти на космическите центрове в Германия, Франция и Италия внимателно събираше и трохите информация, получена от момента на историческото кацане на кометата..

Мисията вървеше по план, докато апаратът не влезе в контакт с повърхността на кометата. Тя за изненада се оказа твърда и кацането не бе особено успешно. За надеждно закрепване към повърхността ракетен двигател трябваше да притисне модула към небесното тяло, а той трябваше да се задържи към повърхността с харпуни и свредели. Но двигателят не сработи и в резултат апаратът отскочи няколко пъти и застана в такова неудачно положение, че слънчевите му панели не получаваха достатъчно енергия за нормалното му функциониране.

Но космическият апарат "Розета", който е на орбита около кометата продължава изпраща полезна научна информация. Той ще продължи работа до септември, когато апаратът ще бъде насочен да се разбие в кометата като от това събитие се очакват още интересни данни.

Philae спуска на кометата. Източник: ESA/Rosetta/Philae/CIVA

Реконструкция на траекторията на Philae

Какво разбрахме

Установени бяха интересни подробности както за самата комета Чурюмов-Герасименко, така и за тези небесни тела изобщо - посланници на ранната Слънчева система. Наистина това, което прави кометите особено важни обекти за изследване е, че по техният състав можем да съдим за състава на протопланетарния диск, от който се е формирало нашето Слънчево семейство.

Водата на Земята няма кометен произход

Учените отдавна се колебаеха дали водата е присъствала при образуването на планетата или е донесена по-късно, може би, от комети и метеорити. Но се оказа, че ледените комети съдържат три пъти повече тежка вода от океаните на Земята. Това означава, че земната вода не е дошла от богати на вода комети и че хипотезата за кометния произход на водата на Земята няма основание.

Наличие на органични съединения на кометата

По време на кратки сеанси учените са успели да получат ценна информация. Открити са например, частици, съдържащи сложни органични съединения, които могат да бъдат ключови градивни елементи на живота, на повърхността на кометата. 

Не е неясно, дали сложните молекули са били още в ранната Слънчева система, а след това са попаднали в кометата или са се образували по-късно. Но е твърде пресилено да се твърди, че на кометата е намерен "живот", каквито спекулации имаше. Но от екипа заявиха, че пребиотичните съединения, които са открити, потенциално могат да се трансформират в още по-сложни молекули, като например в аминокиселини.

Кислород на Чурюмов-Герасименко

За изненада на учените бяха открити големи количества кислород в облака от прах и газ, обкръжаващ кометата. Ако се открие кислород на някоя планета, това би било знак, че на нея има живот, а в кометите се е запазило вещество от началото на формирането на Слънчевата система.

Само два пъти, преди това - върху ледените луни на Юпитер и Сатурн - са били открити кислородни молекули в Слънчевата система отвъд земната атмосфера и никога преди това на комета.

Снимка: ESA/Rosetta/NAVCAM

"Ние смятаме, че това е изначалният кислород, което означава, че е по-стар от нашата Слънчева система," - заявиха изследователите от екипа на мисията.

Още за живота на кометите

С помощта на сондата "Розета" например научихме, че ядрото на кометата не е намагнетизирано, че самата Чурюмов-Герасименко се е образувала в резултат от сблъсък на две ядра на протокомети. Интересен факт бе и че с приближаването си към Слънцето газовете в опашката на кометата 67P/Чурюмов-Герасименко увеличават плътността си и я защитават от бомбардировката на частиците слънчев вятър.

Мисията "Розета" стартира през март 2004 и стигна кометата през август 2014 г. През ноември 2015 г.  корабът майка "Розета" изпрати до повърхността на кометата спускаемия апарат Philae, който трябваше да направи допълнителни научни изследвания на повърхността на кометата. Но неудачното кацане доведе до няколкократното отскачане на повърхността на кометата и модулът остана в сянка, след като поработи само 60 часа.

Първата в историята на човечеството изследователска мисия за кацане на повърхността на комета ще приключи на 30 септември тази година. На този ден космическият кораб "Розета" ще се спусне по спирала и ще падне на повърхността на кометата 67P/Чюрумов-Герасименко. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !