06 декември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

COVID няма да изчезне, но може да стане ендемичен

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 октомври 2021 в 00:01 70210

С всеки изминал ден се приближаваме към края на COVID-19. Краят няма да дойде, когато случаите станат нула, а по-скоро трябва да приемем, че COVID-19 няма да изчезне. Широкият консенсус сред експертите е, че не е реалистично да мислим, че ще премахнем напълно този вирус. Ще видим обаче как той излиза от фазата на пандемия към ендемична фаза.

Това означава, че вирусът ще продължи да циркулира в части от глобалното население в продължение на години, но разпространението и въздействието му ще се сведат до относително управляеми нива, така че става по-скоро като грип, отколкото болест, която спира света.

Очакването, че COVID-19 ще стане ендемичен, по същество означава, че пандемията няма да приключи с изчезването на вируса. Вместо това оптимистичното виждане е, че достатъчно хора ще получат имунна защита от ваксинация и естествена инфекция, така че ще има по-малко предаване и много по-малко хоспитализация и смърт, свързани с COVID-19, дори когато вирусът продължава да циркулира.

"През следващото десетилетие, плюс-минус няколко години, всеки един човек на земята ще се срещне с този вирус. Всички ще се срещнем с него и вирусът може да се размножи в дихателната ни лигавица. Някои от нас може да се разболеят тежко, а много от нас може да получат само леко неразположение или изобщо да не се разболеят от тази среща. Предпочитам да се срещна с вируса при най-добри условия: след две дози от ваксина срещу COVID-19", пише д-р Винай Прасад (Vinay Prasad), доцент по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Очакваното продължаване на разпространението на SARS-CoV-2 е в контраст с първата поява на SARS през 2003 г. и с огнището на вируса Ебола в Западна Африка през 2014 г., когато мерките за обществено здраве в крайна сметка спрират разпространението и слагат край на двете огнища. Въпреки че има важни разлики между вирусите и контекста, това сравнение подчертава колко е важно да наблюдаваме и да реагираме в отговор на неизбежния следващ потенциален пандемичен вирус.

"Тъй като вирусите се разпространяват там, където има достатъчно податливи индивиди и достатъчно контакт между тях, за да се поддържа разпространението, е трудно да се предвиди какъв ще бъде срокът за очакваното преминаване на COVID-19 към ендемичност. Зависи от фактори като силата и продължителността на имунната защита от ваксинация и естествена инфекция, нашите модели на контакт помежду си, които позволяват разпространението, и преносимостта на вируса. Така че моделите вероятно ще се различават значително от това, което видяхме при другите пандемии заради различните реакции на COVID-19 в различните страни - на някои места се налага политика за „нулев COVID“, другаде - с различна степен на ограничителни мерки, с големи вариации на наличност на ваксини и тяхното усвояване", обясняват учени от Харвард.

Как смъртоносни вируси като COVID-19 могат с течение на времето да се превърнат в управляеми заплахи?

Историята помни няколко респираторни вируса, които след като обхващат човешката популация по целия свят, преминават към ендемична циркулация, обикновено с годишни пикове на заболеваемостта през зимата. Примерът, който най-често се споменава в наши дни, е грипната пандемия от 1918 г., причинена от грипен вирус A/H1N1. Но има и други по-скорошни примери за грип: грипната пандемия от 1957 г., причинена от грипен вирус A/H2N2, грипната пандемия от 1968 г. от грипен вирус A/H3N2 и пандемията от „свински грип“ от 2009 г. от грип A/H1N1 вирус.

Пандемиите обикновено започват с по-високи нива на смъртност от инфекции от наблюдаваните през годините след появата им. Докато намаляващият процент на смъртност след пандемии може да се дължи на редица фактори, един вероятно ключов фактор е, че първият кръг на излагане на патогена дава известна степен на защита срещу повторно заразяване и тежест на заболяването, ако възникне повторна инфекция. Ваксините осигуряват защита по почти същия начин, както показват данните от ваксините срещу COVID-19.

Каква е вероятността всяка година да имаме нужда от бустерни снимки?

Необходимостта от ежегодни бустери не е ясна и остава да се отговори на ключови биологични и политически въпроси. От страна на биологията, въпросът е до каква степен ще еволюира SARS-CoV-2, за да избегне имунната ни система? Знаем за примери от двата края на спектъра – някои вируси, като грип, изискват многократна ваксинация поради антигенната си еволюция, докато други, като морбили, не се променят в продължение на десетилетия след ваксинацията в детсвото ни. Колко дълго трае имунната защита и какво е естеството на тази защита? Доколко защитата, предоставена от ваксината, намалява вероятността от инфекция, тежко заболяване, ако се заразим, или каква е вероятността от предаване на вируса? Колко бързо намалява реакцията на организма? От гледна точка на политиката, какво натоварване от болести може да приеме нашето общество?

Има ли някакъв ясен праг или някакъв магически показател, който ще ни каже обективно и неоспоримо, че пандемията е под контрол?

Да и не.

За да се класифицира едно инфекциозно заболяване в ендемична фаза, процентът на инфекциите трябва повече или по-малко стабилизиран през годините, въпреки че се очакват периодични увеличения, да речем през зимата.

„Заболяването е ендемично, ако репродуктивното число е стабилно равно на единица. Това означава, че средно един заразен човек заразява един“, обяснява епидемиологът от Бостънския университет Елинор Мъри (Eleanor Murray). „В момента ние не сме близо до това. Всеки човек, който е заразен, заразява повече от един човек."

Това до голяма степен се дължи на свръхзаразния Делта вариант и факта, че по-голямата част от световното население все още няма имунитет - независимо дали чрез ваксинация или инфекция - така че чувствителността е все още висока. Преди време имаше надежда, че благодарение на ваксините ще можем да достигнем стаден имунитет – тоест, когато достатъчно от населението придобие имунитет, ще даде защита на всички. Но тези надежди бяха разбити, тъй като се провалихме във ваксинирането на достатъчно хора, а в същото време се разпространиха и по-заразни варианти.

Но намаляването на репродуктивното число на вируса до единица е само „минимумът“, за да се класифицира COVID-19  като ендемична инфекция, коментира Мъри. Има и други фактори, които се вземат под внимание - и оценката на тези фактори е по-субективна.

Колко смъртни случая може да понесе обществото?

Като цяло вирусът става ендемичен, когато здравни експерти, правителствени органи и обществеността колективно реши, че е добре да приемем нивото на въздействие на вируса. И очевидно това е сложно - за всеки човек и общество приемливото ниво е различно.

Най-лошите последици от заразяването с вирус очевидно е смъртта. Например между 290 000 до 650 000 души умират от причини, свързани с грипа всяка година в световен мащаб според оценките на Световната здравна организация. За България през 2017 от грип са починали 1482, пише в доклад на МЗ, позовавайки се на Националния статистически институт.

Тази цифра „приемлива“ ли е или твърде висока?

Това не са малко хора, но като общество сме приели това ниво на смъртност, вместо да предприемаме мерки за намаляването му, да речем, като носене на маски през зимата или задължителни ваксини срещу грип.

В случая на COVID-19 няма единно мнение колко е „приемливото“ ниво на смъртност. (Към 23 октомври 2021 г. има регистрирани 22.975 смъртни случая в България и 4.958 милиона души в световен мащаб)

„Все още не съм готова да кажа каква е подходящият праг, но със сигурност е много, много по-нисък от това, което е сега и много по-близо до мястото, където е грипът“, коментира Джен Кейтс (Jen Kates), директор по глобалната политика в областта на здравеопазването и ХИВ към семейната фондация Кайзер.

Как ще приемем и преживеем непрекъснатия COVID-19?

Когато наистина приемем, че да избягваме вируса в продължение на десетилетия е невъзможно, много неща се променят. Целите на политиката се променят и ограниченията, които се поставят върху обществото, се променят.

Ако сте възрастни и не сте ваксинирани или нямате естествен имунитет, трябва да потърсите ваксинация.Децата, които все още не отговарят на условията за ваксини - и хората в близък контакт с малки деца или други неваксинирани хора - също могат да изберат да вземат предпазни мерки.

Ако вместо това сте сред ваксинираните или имате естествен имунитет към вируса, вашият избор е ясен:

"Може да продължим да спазваме строгите лични предпазни мерки (да избягваме сватби, да пропускаме партита и т.н.) и да забавим срещата си с вируса, или да разхлабим тези предпазни мерки и да ускорим времето за среща с него. Това, което не можем да направим, е да го избягваме завинаги", пише д-р Винай Прасад.

Здравите хора, особено младите хора, които са ваксинирани също могат да решат да пропуснат партита, да избягват срещи и да се откажат от ресторанти на закрито, но на практика това може просто да забави COVID-19 и да срещнат вируса не на 22-годишна възраст, а на 30 години. Цената, платена за това забавяне, ще бъде неудобството от тези предпазни мерки и събитията, които ще пропуснат.

Осъзнаването, че срещата с SARS-CoV-2 като въпрос на това кога и при какви обстоятелства, а не дали, променя избора на политика. Първо, тя подчертава важността на ваксинацията. Няма значение дали ваксините са перфектни или дали все пак може да се разболеете - тъй като те значително намаляват вероятността за хоспитализация и смърт, а това са цели, които си струва да се преследват.

Второто, което подчертава д-р Прасад, се отнася за различни от тези в България условия - условия на висок процент ваксинирани, където има резон да се поставя под въпроса за промяна на политическите избори и цели.

"Всеки един младеж в крайна сметка ще бъде изложен на вируса, особено когато партитата се преместят на закрито през зимата. Ако здравна система не се задъхва от увеличените хоспитализации (което не е положението в България), тогава тези политики лишават студентите от преживявания, които са важни за тях, и в най-добрия случай изместват датата, на която се сблъскват с вируса", разсъждава д-р Прасад.

Истинският край на пандемията ще дойде, когато приемем, че е дошъл. COVID-19 няма да изчезне, както някои може би са вярвали в началото. Вместо това на някои места ще продължат да се увеличават случаите, някои болници ще се претоварват и може да са необходими и локални ограничителни мерки, но вирусът няма да изчезне и може би трябва да се примирим с това.

Ще се преразгледат ли мерките за други болести?

Тези въпроси на политиката се простират отвъд COVID-19, разбира се, и трябва да ни подтикнат да направим нова оценка какво искаме да направим с други предотвратими заболявания. Ние сме в разгара на вълна от респираторен синцитиален вирус (RSV), друг респираторен вирус, който за повечето от нас причинява симптоми, подобни на настинка и грип, но това може да бъде много по-тежко при бебета, възрастни хора и тези с респираторни заболявания. Все още нямаме одобрена ваксина или високоефективно лечение за RSV. И докато имаме умерено ефективни противогрипни ваксини и терапевтични средства, отново имаме не малко смъртни случая. В световен мащаб туберкулозата и маларията остават бичове, които причиняват огромни проблеми. Инвестициите в тези области и други мерки, които научихме от COVID-19, като значението на вентилацията и носенето на маски, могат да помогнат за намаляване на заболяванията и смъртността от редица респираторни вируси и да стимулират иновациите в инструменти за справяне с други заплахи от инфекциозни заболявания.

Минали пандемии доведоха до огромни промени в начина ни на живот, които сме започнали да приемаме за нормално. Канализационните системи и достъпът до чиста вода помогнаха за премахване на епидемиите от коремен тиф и холера. Може би уроците, извлечени от COVID-19 по отношение на превенцията на заболявания, могат да доведат до подобни дългосрочни подобрения в индивидуалното и глобалното здраве.

Засега „трябва да помним, че все още сме в пандемия с този вирус“, коментира Кейтс. „Все още не сме достигнали момента, в който да живеем с ендемичен Covid. Когато стигнем до този момент, част от нещата ще бъдат много по-лесни, но не сме стигнали дотам".

Източници:

What will it be like when COVID-19 becomes endemic?, Harvard University

How you’ll know when Covid-19 has gone from “pandemic” to “endemic”, Vox 

Accept It: COVID Will Be an Endemic Virus, Vinay Prasad, MedPage Today


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Медицина
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.