Тук са пет растения, които по всяка вероятност няма да оцелеят още дълго. Броят на някои видове е останал само няколко десетки.

Непентес на Атънбъро (Nepenthes attenboroughii)

^{Nepenthes Attenboroughii Снимка: wistuba.com}

Неговите невероятно красиви "чаши" са хищници, които се хранят с насекоми. Непентесът расте на остров Палаван (Филипините) и по склоновете на връх Виктория. Nepenthes Attenboroughii представлява дървовиден храст, който достига 1,5 метра височина. Неговите "чаши" са дълги около 25 см и широки 12 см. За първи път това растение е открито от християнски мисионери, които се опитват да изкачат връх Виктория, а през 2000 г. и след това - през 2007 г. - са описани от експедиция биолози. 

Кръстено е на британския натуралист и водещ на научно-популярни предавания сър Дейвид Атънбъро.

Най-голямото описано цвете-гърне има 1.5-литрова "чаша". Не е изненадващо, че е имало случаи, когато в капана са попадали не само насекоми, но също така и малки гризачи

Международния съюз за опазване на природата смята, че това растение е застрашено - поради малката площ на разпространение и бракониерството.

"Палма самоубица" 

^{Tahina spectabilis / © Flickr}

Така се нарича мадагаскарската палма Tahina. Освен че е включена в списъка на десетте най-забележителни видове, през 2009 г. (според Международния институт за изследване на видовете), тя е включена в списъка и на най-застрашените - през 2012 г. (според Международния съюз за опазване на природата). Най-голямата заплаха за дървото е масовото обезлесяване на джунглата, горските пожари и бавното възпроизвеждане на вида.

Палмата расте само на едно-единствено място в света - в района Аналалава в северозападната част на Мадагаскар. Достига височина 18 метра и се счита за най-голямата палма на острова.

Tahina spectabilis дава плодове точно преди смъртта си, цъфти, когато стане на 30-50 години. Процесът на отглеждане на плодовете изисква от дървото твърде много енергия, така че след узряването им палмово дърво изсъхва. По данни от 2012 г. има само тридесет възрастни палмови дървета от този вид останали в Мадагаскар.

Ризантела на Гарднър

^{Rhizanthella Gardneri © Flickr}

Rhizanthella gardneri е от семейството на орхидеите, но се различава от другите орхидеи по това, че расте под земята и само цветовете й се показват навън.

На 23-ти май 1928 г. фермер на име Джон Трот открива 36 екземпляра от тази орхидея, докато оре нивата си. Д-р Ричард Сандърс Роджърс, известен експерт по австралийски орхидеи, нарича орхидеята на името на тогавашния президент на Западна Австралия, Чарлз Остин Гарднър, Rhizanthella gardneri. Откритието предизвика такова вълнение, че специален восъчен модел на растението е представен в Англия в пътуваща изложба.

Растението не черпи енергия от слънчевата светлина, а разчита изцяло на храста Melaleuca uncinata (на англ. "broom honeymyrtle") чрез микоризата на гъбите Thanatephorus gardneri.

Ризантелата цъфти през април-май-юни със съцветия от 8 до 90 плътноопаковани тъмночервени цветчета, от които се усеща миризма на формалин. Познати са само няколко находища на това невероятно цвете - всички те са в Западна Австралия и са не повече от 50 колонии общо.

Медузагина опозитофолиа

^{Medusagyne oppositifolia / wikipedia.}

Medusagyne oppositifolia е единственият член на семейство медузагинови. Това растение е получил името си поради приликата на плода му с медуза. Дървото достига 9 метра височина и расте само на остров Махе (Сейшелски острови). И там е изключително трудно да се намери, тъй като растението избира недостъпни пукнатини на скалите. То не е просто рядко, дори се е смятало за изчезнало, докато през 1970 г. не го открили отново. Сега има около 90 дървета, много от които са загубили способността си да дават плодове.

Mammillaria Herrerae 

Този кактус е от популярния и познат за всеки кактусар род мамилария. Самият род е широко разпространен, но видът Mammillaria herrerae може да бъде намерен в дивата природа само в околностите на Кадерейта (Керетаро, Мексико). Този малък кактус достига 3,5 см в диаметър и дава цветове с диаметър 2,5 см. Диворастящата мамилария изчезва с бързи темпове - за последните 20 години популацията е намаляла с 90%, заради популярността си сред колекционерите на кактуси.