05 декември 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Древни източници помогнаха да се проследят полярните сияния през последните 3000 години

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 03 ноември 2021 в 00:01 29560
Снимка: Wikimedia Commons

Активността на полярните сияния на Земята се променя във времето. Тъй като магнитните полюси бавно се местят, полярните сияния могат да се появят на различни географски ширини по целия свят. Слънчевата активност също им влияе като мощните слънчеви бури изтласкват полярните сияния към по средните географски ширини.

В опит да разберат по-добре как се движат полярните сияния, как ще се движат в бъдеще и кога мощните слънчеви бури могат да представляват заплаха, екип изследователи проследява авроралната (т.е. на полярните сияния) активност през последните 3000 години.

Двама изследователи, свързани с Националния институт за полярни изследвания и други институции в Япония, са използвали древна литература и съвременни данни, за да картографират променящата се аврорална зона през последните три хилядолетия. Откривайки исторически разкази от култури по целия свят, те създават видео, обхващащо три хиляди години полярно сияние.

Изследването е публикувано в Journal of Space Weather and Space Climate. Заглавието на статията е „Аврорална зона през последните 3000 години“, а първият автор е Рюхо Катаока (Ryuho Kataoka), доцент в Националния институт за полярни изследвания.

Реконструирана аврорална зона през последните 3000 години.

„Точните познания за авроралната зона през последните 3000 години – чрез древните архиви на полярните сияния в световен мащаб, включително тези от Япония – ни помагат да разберем екстремните магнитни бури“, коментира водещият автор Катаока в съобщение за пресата.

Палеомагнетизмът е изследване на магнитни доказателства в скалите и изследователите са използвали палеомагнитни модели, за да картографират зоната на полярните сияния на Земята във времето. Авроралната зона е с овална форма, която се измества с течение на времето. Повечето полярни сияния се появяват в ивица на около 20 до 30 градуса от полюсите. Но тази зона може да се простира по-далеч в средните ширини, когато настъпят мощни слънчеви бури; дори в региони като Япония.

„Зоната на сиянието се променя с течение на времето, а деформацията и спорадичното разширяване на авроралния овал са записани в исторически документи в продължание на хиляди години от цял ​​свят“, разказва Катаока.

Приблизителна глобална форма на авроралната зона през 1200 г. (синьо) и 1800 г. (червено). Контурите са интензитети на полето от 49, 173, 474 и 6178 nT, съответстващи на 70, 65, 60 и 40 магнитни ширини. Географската дължина на Япония (135 E) е към дъното. Кредит: Kataoka and Nakano 2021.

Един от историческите документи, които изследователите са използвали, е старонорвежки текст, наречен The King's Mirror („Огледалото на краля“). Той е дълъг 70 глави и е написан като диалог между баща и син. В този случай бащата е Хокон IV Хааконсон, а синът е Магнус Хааконсон. Текстът има за цел да инструктира Магнус в кралските дела и да го подготви за царуване. Най-вече се занимава с въпросите на съда, морала, рицарството, търговията и стратегията и тактиката. Но „Огледалото на краля“ съдържа и описания на аврорална активност над Гренландия през 1200-1300 г. сл.н.е.

Двамата изследователи се консултират и с японски текст, наречен Nippon Kisho-Shiryo, който съдържа записи за полярни сияния и други явления. Според  Nippon Кишо-Shiryo има струпване на полярните сияния около 1200 г., което съвпада с това, което пише в „Огледалото на краля“. Всъщност през следващия век палеомагнитните данни показват, че авроралната зона се отдалечава от Япония и се установява над Гренландия. Според първия автор историческите разкази съвпадат с палеомагнитните доказателства.


Реконструирана аврорална зона през 2010 г. (вляво) и 1200 г. сл. н.е. (вдясно). Кредит: Kataoka and Nakano 2021.

Палеомагнитните данни показват друго полярно сияние над Обединеното кралство през 18-ти век, което също съвпада с писмените разкази.

Вляво: Аврорална изохазма от Фриц (1881). Съставените документи са от 1700 до 1872 г. сл. н.е. Вдясно: Реконструирана аврорална зона през 1800 г. сл. н.е. (черно) и възможна деформация чрез 170-годишна интеграция за интервала от време между 1700 г. сл. н. е. и 1870 г. сл. н. е. (червено).

Една от целите на изследователите бе да разберат дали разказите на свидетелите за полярни сияния съвпадат с палеомагнитните данни.

„Заключихме, че 12-ти и 18-ти век са били отлични периоди съответно за Япония и Великобритания за наблюдение на полярните сияния през последните 3000 години“, каза Катаока в прессъобщение.

Източник: Researchers Use Ancient Literature to Track 3,000 Years of Auroras, Universe Today


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Какво е социална екология?
03 декември 2021 в 12:45
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.