Европейски учени настояват за използване на потенциала на редактирането на генома за производство на храни

НаукаOFFNews Последна промяна на 25 юли 2019 в 10:40 28934 0

Кредит Flickr

Технологията CRISPR представлява прецизен метод за селекция, който позволява редактирането на генома на организмите. Той е иновативен инструмент, който има потенциал да подпомогне постигането на целите на устойчивото земеделие и повишаването на производството на храни по-бързо и по-ефикасно, обясняват представители на научната общност в спешно отворено писмо до новоизбрания Европейския парламент и Европейската комисия.

Но в момента Европейското законодателство (дело C-528/16) не позволява използването на геномното редактиране в Европейския съюз.

Сега европейските учени пишат открито изявление, в което искат Европейският парламент и Комисията да преразгледат редактирането на генома за устойчиво земеделие и производство на храни.

Промените в организмите, въведени с метода CRISPR, биха могли да се появят естествено или в резултат на традиционната селекция - тоест те съществено се различават от ГМО организмите, но европейското законодателство не прави разлика между тях.

Ако се позволи една малка корекция в европейското законодателство, това ще позволи на европейските учени, фермери и селекционери да включат генното редактиране като един от инструментите за справяне с настоящите и бъдещи предизвикателства, породени от нарастващата численост и повишаването на жизнения стандарт на населението.

Друг проблем, който би се решил с тази промяна на европейското законодателство, са наблюдаваните тревожни темпове на намаляване на биоразнообразието и устойчивата тенденция на покачване на средната температура на Земята. Така нареченото интензивно земеделие или неблагоприятните последици върху околната среда и би трябвало аграрният сектор спешно да се адаптира към бързите климатични промени. 

"За да посрещнем тези и други глобални предизвикателства, ще трябва да променим начините си на мислене и на живот с цел увеличаване на инвестициите в създаването на знания и улесняване на използването на иновативни технологии", апелират учените.

Те препоръчват като цяло земеделието и производството на храни да се ориентират към въвеждането на "модерни и надеждни научни подходи, които биха могли да посрещнат нуждата за справяне с климатичните предизвикателства".

Такъв ефективен иновативен научен методи в селекционерската практика е CRISPR, който "предлага сравнително лесен за изпълнение метод за бързо и прецизирано създаване на високодобивни и устойчиви сортове, култивирани при намалена употреба на вода и химични агенти, което е важен признак на устойчивото земеделие и производство".

"Точно преди една година, на 25 юли 2018 г., Европейският съд постанови, че за разлика от сортовете, получени чрез използване на много по-неточни мутационни техники за селекция, растенията, създадени чрез прецизни методи като CRISPR, са генетично модифицирани организми (ГМО).

В резултат на тези интерпретации дори най-малките промени в генетичните секвенции на културни растения, въведени чрез метода CRISPR, които впрочем могат да се появят съвсем спонтанно в природата, попадат под рестриктивна регулация. Новоналожените неоснователни мерки създават затруднения както за научните общности, така и за малките частни производители от този сектор, изразяващи се в усложнени процедури и оскъпяване на продуктите", се подчертава в отвореното писмо.

Заради това недоразумение в европейското законодателство, което приравнява ГМО и генното редактиране с метода CRISPR се спира по-нататъшното разработване на сортове с подходящи характеристики ще бъде замразено в Европа, докато останалата част на света се възползва от тази уникална технология.

"Малко преразглеждане на европейското законодателство, чрез хармонизиране на правната рамка с другите страни по света, е от жизненоважно значение, за да се даде възможност на европейските учени и селекционери да използват прецизни методи на селекция чрез CRISPR, като един от инструментите за посрещане на глобалните предизвикателства на устойчивото развитие", призовават учените в края на писмото.

Това отворено писмо е разпратено на българските представители в Европейския парламент.

Ето пълният текст на писмото:

Това са 126-те водещи научни организации от 12 европейски страни, които подкрепиха това отворено писмо:

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !