Отправилият се към астероид космически апарат на НАСА OSIRIS-REx, потърси следи от живот на Земята и ги откри.
Проф. Данте Лорета (Dante Lauretta) от Университета в Аризона разказа за резултатите от работата в доклад на 49-та ежегодна конференция Lunar and Planetary Science.
Още през 90-те години, когато сондата Galileo извърши маневра около Земята, преди да се насочи към Юпитер, той проведе уникални наблюдения на нашата планета. Идеята идва от Карл Сейгън. Спектралният анализ на данните, изпратени от апарата, показа, че в атмосферата на нашата планета има значителни количества метан и кислород, което е показател за фотосинтезата, както и са регистрирани радиовълни, които не изглежда да имат естествен произход. Експериментът бе първият практически опит да се види Земята от гледна точка на извънземните учени и да се тестват средствата за търсене на живот извън нейните граници.
Сега експериментът на Сейгън е повторен от учените, работещи със сондата OSIRIS-REx.
През 2016 г. апаратът стартира към астероида Бену, за да се опита да събере проби от неговата почва през 2019 г. и да ги върне на Земята след още четири години. Междувременно, движейки се по сложната си траектория, той се приближи до нашата планета на разстояние 22 пъти по-малко от орбитата на Луната и насочи инструментите си към Земята.
Максималното приближение на OSIRIS-REx до Земята става на 2 октомври 2017 г. и е само 17 237 километра - няколко пъти по-ниско от орбитите на геостационарните спътници. По това време сондата използва цял набор от инструменти, включително камери и спектрометри за видимия и инфрачервения диапазон.
От такова разстояние не е трудно да се установи, че на Земята има живот - апаратът забелязва континентите и океаните, водната пара във въздуха, измерва се температурата, установено е разпределението на въглероден двуокис, молекулярен кислород, метан в атмосферата като последните два се смятат за важни признаци на живот на планетата.
Интересна разлика от резултатите от началото на 90-те години е съставът на въздуха. OSIRIS-REx регистрира 12% по-високо съдържание на метан и 14% повече въглероден диоксид, отколкото по времето на Galileo. Интересно, но очаквано - днес на планетата живеят още два милиарда души, размерът на замърсяването се е увеличил и последствията от това са много по-забележими, отколкото по времето на Карл Сейгън.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари