Метеоритите изпаряват 200 тона вода годишно от Луната

НаукаOFFNews Последна промяна на 16 април 2019 в 12:11 5120 1

Концепция на художник за космическия кораб LADEE (вляво), откриващ водните пари от метеороитни въздействия върху Луната (вдясно). Кредит: NASA/Goddard/Conceptual Image Lab

Луната крие вода точно под повърхността си, но бавно изсъхва, съобщава NewScientist.

От десетилетие се подозира, че има малко вода (H2O) и хидроксил (OH), по-реактивен роднина на H2O, заровени точно под сухата лунна почва, но едва данните на космическия кораб на НАСА LADEE (Lunar Atmosphere and Dust Environment Explorer), прекарал шест месеца през 2013 - 2014 г. на около 20 до 60 километра над лунната повърхност, хвърлят още малко светлина върху въпроса. Апаратът събра подробна информация за структурата и състава на лунната атмосфера или по-точно, „екзосфера“ - тънка газова обвивка около Луната.

С помощта на данни от LADEE Мехди Бенна (Mehdi Benna) от Центъра за космически полети "Годард" на НАСА в Мериленд и неговите колеги проследяват освобождаването на вода от повърхността на Луната.

Проучването на екипа е публикувано в Nature Geoscience.

Изследователите откриват, че времето на 29-те наблюдения на отделяне на водни пари съвпада с известните метеорни потоци, а когато събитието свърши, Н2О или ОН изчезват. Това означава, че когато метеоритите паднат на Луната, получените ударни вълни предизвикват изпаряването на водата под повърхността.

"Проследихме повечето от тези събития с известни метеорни потоци, но наистина изненадващо е, че открихме и доказателства за четири метеороидни потока, които преди това не бяха открити", разказва Мехди Бенна в Science Daily.

"Това е все едно да почиствате голям килим, като го удряте с тупалка", обяснява Бена. "Всеки път, когато го ударяте, ще се вдига прах от целия килим, заради ударната вълна от удара в една точка с тупалката".

За да изтласкат водата, метеороитите трябва да проникнат на понена 8 см под повърхността. Под този сух горен слой се намира тънък преходен слой, а след това хидратиран слой, където водните молекули вероятно се захващат към парчета почва и скала, наречени реголит.

От измерванията на водата в екзосферата изследователите изчислиха, че хидратираният слой има водна концентрация от около 200 до 500 части на милион, или около 0.02 до 0.05 процента от теглото. Тази концентрация е много по-малка от най-сухата земна почва и е в съответствие с предишни изследвания. Толкова е сухо, че човек трябва да обработи повече от тон реголит, за да се съберат 450 мл вода.

Съпоставяйки данните с теоретичните модели, изследователите откриват, че влажната почва вероятно е заровена под сухия слой с дебелина около осем сантиметра. и тъй като материалът на лунната повърхност е рехав, дори метеороит, голям 5 мм, може да проникне достатъчно дълбоко, за да освободи изпарение. Те също така установяват, че метеоритните удари предизвикват на Луната загуби от осем грама вода всяка секунда.

"Водата, която се губи, е вероятно древна, или датираща от образуването на Луната или депозирана в началото на нейната история", обяснява Бенна.

Ако метеоритите могат да изтеглят вода от лунната почва, това можем и ние. „Важно е да разберем колко вода можем да използваме ”, коментира Бенна. "Общото количество вода е малко, но е лесно да се освободи и това е в наша полза".

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!