18 октомври 2021
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Най-големият кратер на Луната разкрива тайните на лунната формация

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 февруари 2021 в 00:00 27460
Кредит: Wikimedia Commons, Garrick-Bethell and Zuber, 2009, doi:10.1016/j.icarus.2009.05.032

Кратер, който покрива почти четвърт от повърхността на Луната, разкри нова информация за това как се е образувал естественият спътник на Земята - и откритията имат огромни последици, казват изследователите.

Нов анализ на материала, изхвърлен от удара в басейна Южен полюс-Ейткън, позволи на учените да прецизират събитията в развитието на лунната мантия и лунната кора, използвайки радиоактивен торий, за да разкрият реда на събитията.

„Тези резултати", пише екип изследователи, ръководени от планетарния геолог Даниел Мориарти (Daniel Moriarty) от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, „имат важни последици за разбирането на формирането и еволюцията на Луната".

Басейнът Южен полюс-Ейткън наистина се откроява на Луна, макар цялата да е  покрита с белези от удари. С диаметър 2500 километра  и дълбочина до 8,2 километра, това е един от най-големите кратери в Слънчевата система.

Произведен е от гигантски удар преди около 4,3 милиарда години, когато Слънчевата система (която в момента е на 4,5 милиарда години) е била още бебе. По това време Луната все още е била доста топла и пластична и ударът вероятно е "изпръскал" значително количество материал изпод повърхността.

Тъй като басейнът е откъм обратната страна на Луната, не е толкова лесно да се проучи, колкото обърната към нас страна. Сега изследователите са провели нова симулация на модела на раззпръскване от удара в басейна Южен полюс-Ейткън и са открили, че мястото, където трябва да е паднал изпръскания материал, съответства на ториевите отлагания на лунната повърхност.

Едно от особените неща за Луната е, че близката и далечната страна много се различават една от друга. Близката страна - която винаги е обърната към Земята - е покрита с тъмни петна. Това са лунните "морета", широки равнини от тъмен базалт от древна вулканична дейност на Луната.

За разлика от близката, далечната страна е далеч по-бледа, с по-малко базалтови петна и много повече кратери. Кората от далечната страна също така е по-дебела и има различен състав от близката страна.

Повечето от открития торий е на близката страна, така че присъствието му обикновено се интерпретира като свързано с тази разлика между двете страни. Но връзката с изхвърлянето от сблъсъка на басейна Южен полюс-Ейткън разказва друга история.

Торият на Луната е депозиран по време на период, известен като Лунен магмен океан. По това време, преди около 4,5 до 4,4 милиарда години, се смята, че Луната е била покрита от разтопени скали, които постепенно се охлаждат и втвърдяват.

По време на този процес по-плътните минерали са потънали на дъното на разтопения слой, за да образуват мантията, а по-леките елементи са изплували отгоре, за да образуват кората. Тъй като торият не се вгражда лесно в минералните структури, той би останал в разтопения слой, затворен между тези два слоя, само потъвайки надолу към ядрото по време на или след кристализацията на кората и мантията.

Според новия анализ, когато ударът в басейна Южен полюс-Ейткън е изкопал огромно количество торий от този слой, разпръсквайки го по лунната повърхност от близката страна.

Това означава, че ударът ще е настъпил преди ториевият слой да потъне. Това също така предполага, че ториевият слой по това време трябва да е бил разпределен глобално, а не е бил концентриран върху близката страна на Луната.

Сблъсъкът на басейна Южен полюс-Ейткън също така е стопил скалите от по-големи дълбочини. Съставът им е много различен от материала, разпръскан по повърхността, с много малко торий. Това от своя страна предполага, че горната мантия е имала два различни по състав слоя по време на удара.

Оттогава този материал е бил подложен над 4 милиарда години на атмосферни влияния и вулканична активност, както и удари от астероиди, но екипът е успял да открие няколко девствени ториеви находища в последните кратери. Това ще бъдат важни места за посещение при бъдещи лунни мисии.

"Образуването на басейна Южен полюс-Ейткън е сред най-древните и важни събития в лунната история. Не само е повлияло на топлинната и химическата еволюция на лунната мантия, но е запазило разнородни мантийни материали на лунната повърхност под формата на разтопен и изхвърлен от удара материал“, пишат изследователите в своя доклад.

„С навлизането в нова ера на международното и търговско изследване на Луната тези материали на мантията на лунната повърхност трябва да се разглеждат сред най-приоритетните цели на планетарната наука“.

Справка: Moriarty, D. P., Watkins, R. N., Valencia, S. N., Kendall, J. D., Evans, A. J., Dygert, N., & Petro, N. E. (2021). Evidence for a stratified upper mantle preserved within the south pole–Aitken Basin. Journal of Geophysical Research: Planets, 121, e2020JE006589. https://doi.org/10.1029/2020JE006589

Източник: The Moon's Biggest Crater Is Revealing Lunar Formation Secrets We Never Knew, ScienceAlert


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.