Обсерваторията Вера Рубин публикува първите си три изображения, които показват мъглявините Трифида (M20) и Лагуна (M8) и звездния куп Дева. Наземният телескоп, който използва най-голямата цифрова камера в света, обещава да напшрави революция цели области на астрономията със своя широкоъгълен и мощен обектив. Астрономите казват, че изображенията са различни от всичко, което са виждали преди.
Очакват се още изображения и видеоклипове с ултрависока резолюция ще бъдат публикувани като част от по-голямо представяне в 18:00 ч. днес, 23 юни (българско време).
Обсерваторията Вера Рубин е на път да ни покаже вселената, каквато никога досега
Огромният нов телескоп е на път да публикува първите си изображения. И така, какво представлява обсерваторията Вера Рубин и как ще промени астрономията?
Изображенията са предварителна представа за това, което се очаква да бъде разкрито 18:00 ч. днес, 23 юни (българско време) в стрийминг на живо, който ще включва и видео с ултрависока разделителна способност.
Според астрономите, дори тези първи предварителни проекции са различни от всичко, което са виждали досега.
"Във всяко от тези изображения се случват толкова много неща", коментира пред ABC News Рейчъл Уебстър (Rachel Webster), астрофизик от Университета в Мебърн, която споделя, че е била изумена от огромния мащаб на всяка снимка.
Мъглявината Трифида и мъглявината Лагуна
Една от ранните снимки на Рубин е на мъглявините Лагуна и Трифида, две огромни области от междузвезден газ, разположени на около 5200 и 9000 светлинни години разстояние в съзвездието Стрелец.
Изображението е композитно, изградено от 678 различни снимки, заснети в продължение на седем часа.
Джонти Хорнър (Jonti Horner), астрофизик от Университета на Южен Куинсланд, каза, че мъглявините са едни от "бижутата на нощното небе", към които астрономите-аматьори често насочват телескопите си.
Мъглявината Трифида, която може да се види в съзвездието Стрелец, обитава част от небето близо до центъра на Млечния път. Кредит: NSF-DOE Observatory Vera C. Rubin
Професор Хорнър заявява, че детайлът е "спиращ дъха". "Дори когато увеличите максимално мащаба, изображението е изключително рязко."
Докато други големи космически телескопи могат да постигнат това ниво на детайлност, професор Уебстър обяснява, че не могат да го направят с широкия ъгъл, с който разполага Рубин.
"Тук имаме дълбочината на голям телескоп с много голямо зрително поле и това е много вълнуващо."
Професор Уебстър отбелязва, че цветовете могат да разкажат на астрономите за физическите процеси, протичащи в мъглявините.
Розовото например показва, че има много водород.
Аматьорските снимки могат да уловят ярките облаци водород в мъглявината Лагуна, които се виждат тук в розово, но оранжевият прах се нуждае от мощен телескоп, за да бъде забелязан. Кредит: NSF-DOE Observatory Vera C. Rubin
"В розовите области има много звезди и това са млади, горещи звезди", разказва професор Уебстър.
Но това, което отличава изображенията на Рубин, са оранжевите области около мъглявините. Професор Уебстър обяснява, че оранжевото вероятно показва прах - но тя не е виждала подобно изображение преди.
"Това не е изненадващо, но обикновено не се вижда такъв голям мащаб."
Галактическият куп Дева
Другите две снимки, публикувани от Рубин, гледат отвъд нашата галактика, към клъстера Дева.
Това е група галактики, разположени на 55 милиона светлинни години от нас в съзвездието Дева.
Това изображение показва малка част от галактическия куп Дева, с ярки звезди на преден план и много далечни галактики на заден план. Кредит: NSF-DOE Observatory Vera C. Rubin
Целият галактически куп заема около 8 градуса в небето, което го прави твърде обширен за повечето мощни телескопи, за да заснемат едно изображение.
Но, както посочва астрофизикът от Университета Суинбърн Таня Бароне (Tania Barone), Рубин е проектиран да вижда всичко в детайли.
"Космическият телескоп "Джеймс Уеб" би могъл да види може би една от тези галактики, но ние виждаме цялата тази зуумната картина, за да я поставим в контекст", коментира д-р Бароне.
Това изображение показва друга част от звездния куп Дева. Кредит: NSF-DOE Observatory Vera C. Rubin
Част от този важен контекст е начинът, по който галактиките взаимодействат помежду си, свързани чрез слабо светещи нишки от звезди.
"Често, когато се гледат изображения, които не са толкова дълбоки, всички галактики изглеждат изолирани", обяснява д-р Бароне.
"Само когато се получи такова наистина красиво дълбоко изображение, се виждат следите и връзките между тях и начина, по който се сливат."
Едно изображение от Рубин показва три сливащи се галактики в ъгъл, с ясни връзки между всяка от тях.
Звездните купове, свързващи тези сливащи се галактики, се виждат много по-ясно на това изображение от Рубин, както и загадъчните размазвания, които може да са галактики без ясно изразени централни ядра. Кредит: NSF-DOE Observatory Vera C. Rubin
"Виждаме този космически танц в движение, как те се преплитат и сливат", отбелязва д-р Бароне.
Докато ярките звезди с техните издайнически точки и вихрушките от галактики може би привличат най-голямо внимание, именно неясните, бледи петна са това, от което д-р Уебстър е развълнуван. Някои от тези петна може да са слаби обекти на Млечния път, докато други може да са необичайни галактики без ярки, масивни центрове. Някои астрономи предполагат, че това са "аморфни колекции от звезди, които нямат големи ядра в себе си", разказва д-р Уебстър.
В изображенията има и характеристики, които тя не може веднага да идентифицира – като например клъстер от три галактики вляво от изображението.
Професор Уебстър казва, че този ярък златен галактичен клъстер (в центъра) е различен от всичко, което е виждала някога. Кредит: NSF-DOE Observatory Vera C. Rubin
"Просто го гледам и си мисля: какво, за бога, става там?", споделя д-р Уебстър. "Никога преди не съм виждал галактика, която изглежда така."
Очакват се още изображения
Официалното представяне ще се състои в 18:00 ч. днес, 23 юни (българско време).
Ако сте заинтересовани, може да гледате откриването на живо на уебсайта на телескопа и тук:
Бъдещето на Рубин, от тъмна материя до астероиди
Обсерваторията Рубин, която се управлява от американски учени, но е базирана в Чили, ще прави снимки на нощното небе на всеки няколко секунди през следващите 10 години.
Със своето 8,4-метрово огледало и 3-тонна камера, обсерваторията ще може да документира цялото нощно небе на всеки няколко дни.
Обсерваторията "Вера Рубин" ще изследва цялото небе в Южното полукълбо в дълбочина на всеки няколко дни в продължение на 10 години. Кредит: NSF-DOE Обсерватория "Вера Рубин"/Х. Щокебранд
Това означава, че ще може да забелязва много фини промени, които се случват бързо – откривайки нови области на изследване в астрофизиката и тъмната материя.
"Ще получим наистина хубави, красиви, ясни изображения на цялото южно небе", коментира д-р Бароне.
Но телескопът ще бъде полезен и за намиране на много по-близки обекти като астероиди и космически от Слънчевата система.
"За Слънчевата система това е почти като човечеството да отвори очите си за първи път", отбелязва професор Хорнър.
Обсерваторията ще започне 10-годишното си проучване по-късно тази година, но астрономите очакват вълнуващи резултати от него веднага.
"В рамките на първите 12 месеца ще има някои супер резултати", смята професор Уебстър.
Те също така не очакват работата му да приключи след първото десетилетие. а поне още две десетилетия да дава нови вълнуващи резултати.
Източник: First images from Vera C. Rubin Observatory released, giving a taste of what's to come, ABC News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
helper68
Натурални суперколайдери: Черните дупки могат да се използват ускорители на частици
dolivo
Учени възпроизвеждат сияйното египетско синьо, озарявало гробниците на фараоните
dolivo
Революция в залесяването: Японски дронове с изкуствен интелект засаждат дръвчета 10 пъти по-бързо от хората
alabal
Най-старото живо същество на Земята: вид на 700 млн. години, който променя разбирането за еволюцията