23 октомври 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Неочаквани открития за произхода на кръстоносците

Историята на кръстоносните походи, "разказана" от самите кръстоносци

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 19 април 2019 в 10:2836210
Кредит: Wellcome Sanger Institute

Историята ни разказва много за Кръстоносните походи, религиозни войни, водени между 1095 и 1291г., в които християнски нашественици се опитват да завземат Близкия изток.

Но ДНК на кръстоносци от 13-ти век, погребани в общ гроб в Ливан показва, че има още какво да се научи за тях и особено за техните взаимоотношения с народите, които срещат по пътя си, съобщават Science daily.

Проучването е публикувано с списанието The American Journal of Human Genetics.

Останките предполагат, че войните, съставяли кръстоносните армии са били генетично много различни и смесени с местното население на Близкия изток, въпреки, че не са оказали съществено влияние върху генетичния фонд на днешните ливанци. Тези открития показват и колко е важна ролята на ДНК анализите, за разбирането на исторически събития, които са по-слабо документирани. 

"Знаем, че Ричард Лъвското сърце е участвал в Кръстоносен поход, но много малко е известно за обикновените войници, които са живели и умрели там и тези древни находки ни дават информация точно за това," разказва съавторът Крис Тайлър-Смит (Chris Tyler-Smith), генетик от Института Уелкъм Санджер (Wellcome Sanger Institute).

"Откритията ни дават безпрецедентен поглед върху произхода на хората, участвали в походите. И те не са били само европейци," разкрива първият автор Марк Хейбър (Marc Haber) от същия институт. "Откриме, че през Средновековието в Близкия изток е имало изключително генетично разнообразие от европейци, местни жители и смесени индивиди, които са се били в походите и са живели и умирали рамо до рамо."

Археологическите доказателства предполагат, че 25 души, чиито останки са открити в погребална яма близо до Кръстоносния замък до древния град Сидон (днешен Сайда), Ливан, са били войни, загинали в битка около 1200г. Основавайки се на това, екипът провежда генетичен анализ на останките и успява да секвенира ДНК на деветима кръстоносци, откривайки, че трима от тях са европейци, четирима от Близкия изток и двама със смесено генетично наследство.  

Погребалната яма, в която са открити останките на кръстоносците. Кредит: Claude Doumet-Serhal

През вековете други масивни човешки миграции, като разселването на монголите през Азия, водени от Чингиз Хан и иберийските колонизации в Южна Америка, дълбоко са променили генетичния фонд в тези региони. Но според авторите, влиянието на кръстоносците е приключило бързо, защото техните генетични следи в сегашното население на Ливан са незначителни. "Направили са големи усилия да ги изключат и за няколко стотингодини са успели," коментира Тайлър-Смит. 

Древната ДНК ни носи информация за миналото, каквато съвременната не може. Всъщност, когато учените секвенират ДНК от хора, живели в Ливан преди 2 000 години по времето на Римската империя, те откриват, генетично са много близки до днешното ливанско население. 

"Ако разгледаме гените на хора, живели по времето на Римската империя и тази на съвременните хора, бихте решили, че съществува само тази линия на наследственост. Бихте си казали, че нищо не се е случило от римския период до наши дни и така бихте пропуснали фактът, че за известен период от време населението на Ливан е включвало и европейци, и хора със смесен произход," разказва Хейбър.

Тези открития показват, че може да е имало и други големи събития в човешката история, от които да не е останала следа в ДНК на съвременните хора. И ако те не са добре документирани, както са Кръстоносните походи, може да не разберем за тях. "Тези резултати показват, че си заслужава да се търси древна ДНК от периоди, в които изглежда, че нищо не се е случвало генетично. Историята ни може би е пълна с такива преминаващи вълни на генетично смесване, които изчезват безследно," предполага Тайлър-Смит. 

Изненадващо е и че учените успяват да секвенират и интерпретират ДНК на деветимата кръстоносци. ДНК деградира бързо в топлите климати, а изучаваните останки са били изгорени и грубо погребани.

"От много време има интерес към генетичния фонд на този регион, защото има много стратегическо местоположение, дълга история и многобройни миграции. Но предишните изследвания се съсредоточават основно върху съвременните популации, отчасти защото да се възстанови древна ДНК в топъл климат е толкова трудно. Нашият успех показва, че изучаването на проби в подобни условия сега е възможно, заради напредъка на технологиите за ДНК екстракцията и секвениране," пояснява Хейбър.

Учените планират да разследват какво се е случвало генетично в Близкия изток по време на прехода от Бронзовата към Желязната епоха. Те се надяват и още, че тези изследвания ще станат по-редовни и по-интердисциплинарни. 

"Историческите доказателства понякога са частични и носят възможности за грешка," обяснява Тайлър-Смит. "Но генетиката ни дава допълнителен метод да потвърдим някои от нещата, за които знаем от историята, както и да открием такива, които не са документирани исторически. И докато този подход се прилага от историците и археолозите като част от работата им, смятам, че той може само да обогати познанието."


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.