Международен екип картографира активната галактика OJ 287 с ъглова разделителна способност от 12 микродъгови секунди в радиообхвата - най-високата разделителна способност, която може да бъде постигната с астрономически наблюдения (на снимката по-горе).
Това стана възможно благодарение на техниката на интерферометрията, която съчетава наблюдения от дванадесет радиотелескопа по света, включително тези на руския космически телескоп Спектр-Р (част от проекта RadioAstron).
Тези дванадесет телескопа работят заедно като един гигантски телескоп с диаметър не по-малко от 193 000 км.
OJ 287 е активна галактика, разположена на пет милиарда светлинни години от нас в съзвездието Рак.
OJ 287 е активна галактика с две черни дупки, скрити в сърцето си. В непосредствена близост до тези гравитационни капани, така наречените джетове – газови струи – се появяват в две противоположни посоки. Те излъчват радиация с различна сила. Концепция на художник за блазар. Кредит: DESY, Лаборатория за научна комуникация
Галактиката OJ 287 принадлежи към класа на така наречените блазари - кръстени на прототипа BL Lacertae. Това са галактики, които имат много активна свръхмасивна черна дупка в ядрото си и една от двете струи, които се изхвърлят в космоса от тази черна дупка в противоположни посоки, е насочена право към Земята.
Така че сега астрономите могат да се вгледат право в сърцето на такава галактика. Особеното при OJ 287 е, че в центъра има две свръхмасивни черни дупки, които се въртят една около друга. Реактивният поток, насочен към нас и състоящ се главно от електрони и позитрони, е изследван в четири дължини на радиовълните и е предоставил сигнали за съществуването на „предшественик“ струен поток, който е повлиян от двете свръхмасивни черни дупки в центъра на OJ 287.
Илюстрация на двете черни дупки в ядрото на OJ287 Кредит: GARY POYNER, UK
Смята се, че по-малката от двете свръхмасивни черни дупки обикаля около по-голямата от черните дупки в силно елиптична орбита и тази обиколка продължава 12 години, като по-малката от двете преминава през акреционния диск по време на „периботрона“ - точката в орбитата, която е най-близо до свръхмасивната черна дупка. (вижте изображението по-горе). В тези близки подходи двете черни дупки ще излъчват гравитационни вълни, ще губят енергия и ще се сближават.
„В този момент гравитационното излъчване влиза в игра и кара двете черни дупки да се приближават все повече и повече, докато накрая се слеят“, обяснява Андрей Лобанов (Andrei Lobanov) от Института за радиоастрономия Макс Планк.
В случая с OJ 287 партньорите в предполагаемата двойна система са толкова близки, че тя трябва да излъчва гравитационни вълни, които трябва да бъдат открити в близко бъдеще.
Значителна част от енергията, освободена чрез материята, натрупана от черните дупки, завършва в биполярните и силно релативистични плазмени струи.
„Наблюдаваната подробна фина структура на областта на вътрешната струя е идеално подходяща за тестване на валидността на модела на двойната черна дупка“, разказва Томас Крихбаум (Thomas Krichbaum).
Освен това ученият от Макс Планк, Бон, казва, че ще разберат дали наблюдаваната кривина на струята може да бъде причинена и от други ефекти, като спираловидни магнитни полета или въртящо се пространство-време близо до черните дупки .
Справка: José L. Gómez et al, Probing the Innermost Regions of AGN Jets and Their Magnetic Fields with RadioAstron. V. Space and Ground Millimeter-VLBI Imaging of OJ 287, The Astrophysical Journal (2022). DOI: 10.3847/1538-4357/ac3bcc
Източник: Highest resolution view of the heart of a blazar achieved
Max Planck Society
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари