Установено е, че около една десета от емисиите на метан в глобалната нефтена и газова индустрия идват от група „ултраемитерни“ обекти, разположени предимно в Туркменистан, Русия и САЩ. Метанът е мощен парников газ, който правителствата наскоро се съгласиха да намалят до 2030 г.
Макар да са открити от спътници огромни потоци метан, изтичащи от газопроводи, и от отделни обекти, като газов кладенец в Охайо и няколко тръбопровода в централен Туркменистан, малко се знае за техния размер в световен мащаб.
Сега изображенията, заснети от инструмент на борда на сателита Sentinel-5 Precursor (S5P), са преминали чрез алгоритъм за автоматично откриване на най-големите потоци метан от нефтени и газови съоръжения по целия свят.
Екипът открива около 1800 свръхизпускания (отделящи повече от 25 тона метан на час) през двете години, от които приблизително 1200 идват от нефтени и газови съоръжения, а останалата част от комбинация от въглищни мини, селско стопанство и управление на отпадъци. Премахването на тези събития, свързани с нефт и газ, би било равносилно на премахване на 20 милиона автомобила въз основа на 100-годишната мощност на глобалното затопляне (GWP100) на метана.
Това е "дяволски много", коментира Стив Хамбург (Steve Hamburg) от Фонда за защита на околната среда (EDF), американска организация с нестопанска цел. Като цяло те допринасят за около 8 милиона тона метан годишно, около една десета от общите годишни емисии на нефтената и газовата индустрия за 2019-2020 г.
Туркменистан е най-големият ултраемитер, изпускайки повече от милион тона метан между 2019 и 2020 г. Русия е втора с малко под милион тона, следвана от САЩ, Иран, Алжир и Казахстан.
Количеството за САЩ вероятно е ниско, защото се изключва основен нефтен и газов регион, Пермския басейн (разположен в Западен Тексас и югоизточната част на Ню Мексико), поради трудности при мониторинга. За разлика от тези страни, други големи страни производителки на петрол, включително Кувейт и Саудитска Арабия, имат много малко изпускания на метан.
Карта, показваща местоположението на главните газопроводи и основните източници на емисии на метан, свързани с нефтената и газовата индустрия. Кредит: Kayrros, Inc.; Esri, HERE, Garmin, FAO, NOAA, USGS, © сътрудници на OpenStreetMap и общността на потребителите на GIS.
Дрю Шиндел (Drew Shindell) от Университета Дюк в Северна Каролина, част от екипа, направил анализа, смята, че големите разлики между страните дават надежда, че лошата практика – при която газът се изпуска в атмосферата при ремонт на тръби, а не се изпомпва към друга част от тръбопровода – може да бъде подобрена.
„Това показва, че ако положим малко усилия, едва ли може да има течове или умишлени изпускания, които да са достатъчно големи, за да се видят от космоса“, коментира Шиндел.
Проучването също така установява, че обектите със свръхизпускания отделят толкова много метан, който може да бъде продаден, че би трябвало да бъде изгодно да се разреши този проблем. За шестте най-лоши страни справянето с тези потоци би трябвало да струва до 300 долара по-малко на тон, отколкото обикновено би струвало намаляването на метана от нефтени и газови съоръжения в тези страни.
„Да се отървем от тях би било много евтино“, смята Шиндел.
За първи път проучването определя количествено ползата от елиминирането на свръхизпусканията. Прогнозите варират от $6 милиарда за Туркменистан и $4 милиарда за Русия до $400 милиона за Казахстан и Алжир.
„Демонстрира се нарастващата способност на спътниците да ни дават по-добра информация за емисиите метан и подчертава важността на събитията със свръхемисии", коментира изследването Кристоф Макглейд (Christophe McGlade) от Международната енергийна агенция.
Сателитът не е навсякъде през цялото време, така че констатациите се основават на моментна снимка и някои свръхизпускания може да са останали незабелязани. Хамбург отбелязва, че макар глобалният обхват на изследването да е нов и добре приет, си струва да си припомним, че свръхизпусканията са само малка част от проблема с метана от петрола и газа.
Стефан Жермен от канадската фирма GHGSat казва, че проучването рисува „много важна картина на ултраемитерите“, но сателитът, от който са дошли данните, предлага резолюция, твърде груба, за да се проследят потоците обратно до отделните съоръжения.
Нов спътник на EDF, който трябва да бъде изстрелян следващата година , ще разгледа много по-малки, но по-многобройни потоци, които съставляват по-голямата част от емисиите на индустрията.
Справка: T. Lauvaux, Global Assessment of Oil and Gas Methane Ultra-Emitters, Science (2022). DOI: 10.1126/science.abj4351. www.science.org/doi/10.1126/science.abj4351
Източник:
Satellite images show biggest methane leaks come from Russia and US, New Scientist
Study provides first statistical characterisation of methane ultra-emitters from oil and gas
Kayrros
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари