Произходът на три събития на рязък скок на повишена радиация, записани в древни дървесни пръстени, стана още по-загадъчен, след като постави под съмнение хипотезата за слънчеви изригвания.
През последното десетилетие учените откриват на Земята следи от шест интензивни изблика на радиация, известни като събития на Мияке, разпръснати през последните 9300 години. Най-популярното обяснение е, че тези загадъчни следи са оставени от мощни слънчеви бури, което кара някои учени да предупреждават, че следващото събитие Мияке може да доведе до разрушаване на световната електрическа мрежа. Но ново изследване, публикувано в Proceedings of the Royal Society A, показва, че зад загадъчната радиация може да стои нещо повече от слънчеви изригвания.
Откритието подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания на тези странни избухвания, които потенциално биха могли да навредят на човечеството в бъдеще, заявява физикът Джанлука Куарта (Gianluca Quarta) от Университета Саленто в Лече, Италия, който не е участвал в изследването. "Нещо не се вписва в това, което знаем в момента."
Събитията на Мияке са открити за първи път при дърветата. С израстването на дърветата в стволовете им се натрупват слоеве или пръстени, които съхраняват химическите подписи от заобикалящата ги среда. Анализирайки състава на отделните пръстени на дърветата, изследователите могат да открият улики за условията на околната среда за хиляди години назад.
През 2012 г. физикът Фуса Мияке (Fusa Miyake) от Университета в Нагоя, Япония, изучава пръстените на дърветата от японски кедър, когато открива рязък скок в съдържанието на радиовъглерод - вариант на въглерода, който може да се образува при попадане на космическа радиация в земната атмосфера - в пръстените, датирани от около 774 г. от н. е. Оттогава насам в пръстени на дървета по целия свят, както и в полярни ледени ядра, са открити пет други подобни избухвания, наречени сега "събития на Мияке".
Поради глобалната поява на изблиците много учени твърдят, че събитията имат извънземен произход. Най-популярното обяснение е, че особено големи слънчеви бури или изригвания, са ударили Земята с големи изблици на радиация.
Най-мощната слънчева буря в записаната история е събитието Карингтън от 1859 г., което прекъсва телеграфните линии и предизвиква пожар на веригата в Питсбърг. Нивата на радиация, свързани със събитията Мияке, са над 80 пъти по-високи от тези на събитието Карингтън, посочва физикът Бенджамин Поуп (Benjamin Pope) от Университета на Куинсланд в Сейнт Лусия, Австралия. "Те биха могли да представляват сериозен риск за глобалните технологии."
Но версията за слънчевите бури се пропуква. Някои изследователи предполагат, че нивата на радиация от събитието от 774 г. са били твърде високи, за да са резултат от едно слънчево изригване. А ледените ядра, които могат да съхраняват и химически следи от слънчеви изригвания, все още не са дали доказателства за повишена слънчева активност за всяко събитие от типа "Мияке".
Затова Поуп и колегите му подлагат на проверка водещата хипотеза. Те анализират всички публично достъпни данни за пръстените на дърветата за шестте събития Мияке, като използват компютърни симулации на въглеродния цикъл на Земята. Това позволява на екипа да изчисли продължителността, времето и амплитудата на всяко събитие.
Ако събитията Мияке са свързани със слънчевата активност, те биха могли да съвпаднат със слънчевите максимуми, които настъпват приблизително на всеки 11 години, когато слънчевите изригвания зачестяват. Но изследователите не откриват връзка между събитията Мияке и която и да е фаза на слънчевия цикъл. Нещо повече, изследователите установяват, че две от събитията са продължили повече от година - неочаквано дълго за слънчевите бури, които обикновено продължават часове или дни.
И ако слънчевите изригвания наистина са причина за събитията, то дърветата, разположени по-близо до полюсите, където защитното магнитно поле на Земята е по-слабо, би трябвало да съдържат по-високи нива на радиация от събитията Мияке. Но изследователите не откриват такава тенденция.
Откритията не изключват съвсем хипотезата за слънчеви изригвания, уточнява Поуп.
Недостатъчните данни за пръстените на дърветата може да размиват връзката между слънчевата активност и събитията Мияке, предполага Поуп. Новите данни от антарктически ледени ядра, които се анализират от изследователи в Австралийската организация за ядрена наука и технологии и ще да бъдат публикувани през следващата година, могат да дадат повече отговори.
Слънчевите изригвания все още биха могли да стоят в основата на събитията, потвърждава Куарта. Нюанси в земния въглероден цикъл, които не са обхванати от симулациите, биха могли да повлияят на резултатите. Например дърветата могат да метаболизират радиовъглерода с различна скорост в зависимост от вида или географската ширина.
Въпреки че загадката остава неразгадана, Поуп не се притеснява, че скоро ще се случи друго събитие на Мияке. Според него има около 1 % вероятност да се случи през следващото десетилетие. "Повече се притеснявам да не ме блъсне автобус, докато вървя към офиса."
Справка:
Q. Zhang et al. Modelling cosmic radiation events in the tree-ring radiocarbon record. Proceedings of the Royal Society A. Vol. 478, October 2022. doi: 10.1098/rspa.2022.0497.
F. Miyake et al. A single-year cosmic ray event at 5410 BCE registered in 14C of tree rings. Geophysical Research Letters. Vol. 48, June 16, 2021. doi: 10.1029/2021GL093419.
F. Miyake et al. Cosmic ray event of A.D 774-775 shown in quasi-annual 10Be data from the Antarctic Dome Fuji ice core. Geophysical Research Letters. Vol. 42, January 16, 2015, p. 84. doi: 10.1002/2014GL062218.
R. Neuhäuser and V.V. Hambaryan. A solar super-flare as cause for the 14C variation in AD 774/5? Astronomische Nachrichten. Vol. 335, November 2014, p. 949. doi: 10.1002/asna.201412071.
F. Miyake et al. A signature of cosmic-ray increase in AD 774–775 from tree rings in Japan. Nature. Vol. 486, June 14, 2012, p. 240. doi: 10.1038/nature11123.
R.C. Carrington. Description of a singular appearance seen in the sun on September 1, 1859. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society. Vol. 20, November 1859, p. 13. doi: 10.1093/mnras/20.1.13.
Източник: Catastrophic solar storms may not explain shadows of radiation in trees, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари