Анализът на радиоактивен прах дълбоко под океанските вълни показа, че Земята се движи през масивен облак, оставен от експлодирали звезди.
През последните 33 000 години космосът е посял на Земята рядък изотоп на желязо, изковано в свръхнова.
Откритието добавя още доказателства, че натрупването на този изотоп продължава - че все още се движим през междузвезден облак прах, който би могъл да произхожда от свръхнова на милиони години.
Изотопът Fe-60 е в центъра на вниманието на няколко проучвания през годините. Той има период на полуразпад от 2,6 милиона години, което означава, че напълно се разпада след 15 милиона години - така че всички проби, открити тук на Земята, трябва да са дошли от някъде другаде, тъй като няма как някой изотоп Fe-60 да е оцелял от образуването на планетата преди 4,6 милиарда години.
Ядреният физик Антон Уолнър (Anton Wallner) от Австралийския национален университет по-рано датира отлаганията на морското дъно на преди 2,6 милиона и 6 милиона години, което предполага, че на нашата планета са валяли остатъците от свръхнова по това време.
Но има по-нови доказателства за този звезден прах - много по-нови. Той е открит в антарктическия сняг според доказателствата, е паднал през последните 20 години. А преди няколко години в космоса около Земята е открито желязо-60, измерено за 17-годишен период от апарат на НАСА.
Сега Уолнър и екипът му в проучване, наскоро публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, съобщава, че използвайки масспектрометрия в пет проби от дълбоководни седименти от две места е открит още Fe-60, датиран от преди 33 000 години. А количествата желязо-60 в пробите са доста последователни през целия период от време. Но тази констатация всъщност поставя повече въпроси, отколкото отговори.
Изследователите пишат в своята статия, изотопът се „произвежда предимно в масивни звезди и се изхвърля при експлозии на свръхнови“. С други думи, желязо-60 се оставя след избухване на звезда.
Земята в момента се движи през регион, наречен Локален междузвезден облак (Local Interstellar Cloud), съставен от газ, прах и плазма.
Ако този облак е създаден от експлодирали звезди, тогава е логично да се очаква, че той посипва Земята с малки количества Fe-60. Това предполага откритието в Антарктида.
Но ако Локалният междузвезден облак е източникът на Fe-60, трябва да има рязко увеличение, когато Слънчевата система е навлязла в облака - което, според данните на екипа, вероятно ще се е случило през последните 33 000 години. Най-малкото, най-старата проба е трябвало да има значително по-ниски нива на Fe-60, но не е така.
Възможно е, отбелязват изследователите в своя документ, Локалният междузвезден облак и свръхновите отломки да са съвпадение, а не единна структура, като отломките да са останали в междузвездната среда от свръхновите, възникнали преди милиони години. Това би означавало, че Локалният междузвезден облак не е остатък от свръхнова.
"Така желязото-60 може да произхожда от още по-стари експлозии на свръхнови и това, което измерваме, е някакъв вид ехо".
Най-добрият начин да се разбере, отбелязват изследователите, е да се потърси още желязо-60, което да покрие пропастта между 40 000 години и преди около милион години.
Ако количеството желязо-60 нарасне по-далеч назад във времето, това би подсказало, че древни свръхнови. По-голямо изобилие обаче напоследък предполага, че местният междузвезден облак е източникът на желязо-60.
Справка: 60Fe deposition during the late Pleistocene and the Holocene echoes past supernova activity
A. Wallner et al., PNAS first published August 24, 2020 DOI: https://doi.org/10.1073/pnas.1916769117
Източник: Earth Appears to Be Travelling Through The Debris of Ancient Supernovae, Science Alert
Още по темата
Космос
Астрономи наблюдаваха най-мощната свръхнова досега
Космос
Загадката на изключително ярката свръхнова SN 2006gy изглежда е разрешена
Космос
Астрономите търсят свръхнова в спомените на старейшините на аборигените
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари