27 май 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Животът може да се е развил преди формирането на Земята

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 април 2019 в 00:0023612
Концепцията на художник показва млада слънцеподобна звезда, заобиколена от акреационен диск от газ и прах. Кредит: NASA/JPL-Caltech/T. Pyle

Животът може да е възникнал в нашата Слънчева система преди Земята да е завършила оформянето си.

Планетезималите, скалните строителни блокове на планетите, вероятно са имали всички съставки, необходими за живота, какъвто го познаваме, още в зората на Слънчевата система, отбелязва Линди Елкинс-Тантън (Lindy Elkins-Tanton), планетарен учен от Университета на Аризона (ASU - Arizona State University).

И благоприятните условия може да са продължили да съществуват вътре в някои планетезимали десетки милиони години - може би достатъчно дълго, за да се появи животът, заяви Елкинс-Тантън, която също е и главен изследовател на предстоящата мисия на НАСА към странния астероид Психея, вероятно най-големият от металните М-клас астероиди

Някои планетезимали са оцелели в периода на формиране на планетите и след него, което повишава възможността едно от тези примитивни тела да е посяло на Земята семената на живота, добавя изследователят.

"Не всички планетезимали са участвали в катастрофалните сблъсъци, които биха ги потопили в плазма или по друг начин напълно да денатурират всичко, което е било създадено в тях", заяви Елкинс-Тантън на 11 април на Конференцията Breakthrough Discuss в Университета на Калифорния, Бъркли.

"Някои обекти могат да паднат - като метеорът над Челябинск, например - на повърхността на умерена планета", добавя тя, позовавайки се на 20-метровия обект, който избухна над руския град Челябинск през февруари 2013 г. „В крайна сметка има такава възможност“.

Художествено представяне на масивния метален астероид Психея, който обикаля около слънцето между Марс и Юпитер. Кредит: NASA

Елкинс-Тантън споделя, че основната идея е възникнала в курса, който преподава в ASU през есента на 2016 г. В началото на семестъра, тя предлага на студентите да помислят дали животът може да възникне на малки тела. През следващите няколко месеца те, Елкинс-Тантън и нейният съавтор в новата работа, Стивън Уест (Stephen West), проучиха тази възможност, както и редица други въпроси, произтичащи от този основен въпрос.

Животът, който познаваме, изисква три основни съставки: вода в течно състояние, органични молекули и енергиен източник. Планетезималите, които са се формирали в рамките на 1,5 милиона години от раждането на Слънчевата система, вероятно са съдържали в трите, отбелязва Елкинс-Тантън.

Например, повече от 35 различни аминокиселини са идентифицирани в метеорита Мърчисън, древна космическа скала, паднала на Земята в Южна Австралия през 1969 г.

"Мърчисън има толкова много органични вещества, че мирише на нефтен кладенец", коментира Елкинс-Тантън. "Какво би могло да бъде по-добро място за появата на живота, отколкото това хубаво, топло, мокро парче Мърчисън? Това е идеята, с която започнахме".

Източникът на енергия на ранните планетезимали, като например тялото, от което се е откъснал Мърчисън, идва от радиоактивното разпадане на алуминий-26, обяснява тя. Топлината, която се излъчва от вътрешността на някои планети, е била достатъчно силна, за да се разтопят напълно обектите, което със сигурност не е благоприятно за възникването на живота.

През 1962 г. в Австралия, северно от Мелбърн, паднал един забележителен метеорит - "Мърчисън" (Murchison meteorite), метеоритът, в който са намерени сините кристали хибонити.

Но други тела може да са се разтопили само частично, отвътре навън, така че в крайна сметка  да образуват метално ядро, магмена мантия и скалиста, примитивна кора. Такива планетезимали биха имали изключително гореща сърцевина, но спокойна повърхност, разказва Елкинс-Тантън. Вълните топлина, излъчвани от дълбините, биха предизвикали освобождаването на течности, като течна вода, изтласквайки този материал към повърхността. Такива процеси могат да създадат обитаема среда под скалистите повърхности на планетезималите. И такива среди вероятно са се простирали на относително големи участъци.

Моделите, съставени от екипа, показват, че малките планетезимали - тези с размери до 50 км - биха могли да поддържат течна вода под повърхността си за около 15 милиона години. И едно по-ранно проучване, проведено от Елкинс-Тантън с Бен Вайс и Мария Зибър (Maria Zuber) от Масачузетския технологичен институт, установи, че по-големите тела могат да останат влажни още по-дълго - може би 50 милиона години. Не е ясно дали този прозорец е достатъчно дълъг, за да може да се развие живот, подчерта Елкинс-Тантън. Това е, защото не знаем колко време трябва да е този прозорец. „Ще призная смело, че наистина нямаме представа”, коментира тя.

Например, най-ранните недвусмислени признаци на живот на нашата Земя, която е на възраст от 4,5 милиарда години, датират преди около 3.8 милиарда години. Но някои учени представят доказателства, че микробите вече са се установили тук преди 4,1 милиарда години. И на същата тази среща Breakthrough Discuss биохимикът Стивън Бенър (Steven Benner) от Фондацията за приложна молекулярна еволюция във Флорида твърди, че животът действително е възникнал преди 4.36 милиарда години. (Още по това време атмосферната химия на Земята е била благоприятна за развитието на първите организми, микроби на базата на РНК, заяви Бенър в своето изложение.)

Нека да е ясно, Елкинс-Тантън и Уест не твърдят, че земният живот всъщност произхожда от планетните градивни елементи, а само че тази идея заслужава внимание. Тяхното ново проучване е предварително. Елкинс-Тантън за първи път на Breakthrough Discuss официално представя идеята на колегите си по планетарни науки.

„Това е един вид мисловен експеримент, който всички ние трябва да обмислим", заяви Елкинс-Тантън. „Може ли всъщност животът да се е появил на планетезималите? Може ли да има доказателства за живот в метеоритите, които не сме знаели да търсим? И ако това е така, как биха могли да се разпространят в Слънчевата система - и много, много неизвестни последици от тази възможност".

Идеята, че животът се е разпространявал от тяло на тяло в Слънчевата система, не е нова. Например, Бенър и други предполагат, че земният живот може да е произлязъл от Марс и да е достигнал тук на скала, откъсната от Червената планета при удар на астероид или комета.

Някои изследователи дори твърдят, че животът може да е дошъл на Земята от друга звездна система, може би на борда на скитаща комета като Оумуамуа например.

Източник: Life May Have Evolved Before Earth Finished Forming, LiveScience


+ 0
- 0
Дааа, британските учени пак са набарали спирта, с който шлосерите правят резби в дурала ...
В моето детство, се появи книгата "Физиците се шегуват". Там имаше наистина феерични смешки. Една от причините, сам да стана физик.
Но днешните британски учЕни, си изтриха краката в тая книга.
Идиоти - бол. Не разбирам редакторите, които пускат очевидно невменяеми публикации. Лайф сайънс не беше най-последното списание, и защо му трябва да публикува марихуаната от междучасията на долните курсове - не разбирам.
Освен, ако не е било в специален първоаприлски брой.
+ 0
- 0
Може, ама друг път.

За да имаш течност (каквато и да било, вкл. вода) трябва атмосферно налягане. Или изобщо някакво налягане, примерно пластово. Иначе имаш газ и твърдо.

Тъй че тая работа с астероидите я оставете.
 
Още от : Новини
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.