30 ноември 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Възхвала на мързела и изпразнения ум

Изследванията разкриват колко е важно разсейването и истинската почивка

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 ноември 2022 в 00:01 54890
Илюстрация, създадена с помощта на AI Dream от НаукаOFFNews

Ако необходимостта е майка на изобретенията, то мързелът е техен баща.

През 1910 г. вестник Los Angeles Times публикува история за момче, което трябвало да отваря клапана на водната помпа, задвижвана от парна машина, за да изпуска натрупаната пара. Цялата му работа се състояла в това да се взира по цял ден във въртящите се парчета метал. Излишно е да се казва, че момчето се отегчавало много. Един ден началникът му влязъл, а момчето го нямало никъде. Въпреки това помпата работела както трябва. "Мързеливото" момче било измислило механизирано освобождаване на помпата и се освободило от монотонния труд. Така се ражда първата версия на автоматичната парна машина.

Тази история може и да е легенда, но поведението на момчето отразява една по-дълбока истина. Когато "ни мързи" и нямаме желание да правим нещо, често търсим по-лесен начин да свършим нежеланата задача. Опитваме се да рационализираме процеса и да спестим време и усилия. В крайна сметка правим задачата по-ефективна. С други думи, мързелът може да стимулира иновациите.

През последните години психолозите и бизнес лидерите осъзнават това прозрение. То променя гледната ни точка за това какво всъщност означава "мързел" и дали стратегическото безделие или склонността ни да улесняваме живота си всъщност могат да бъдат мощни инструменти и големи предимства. Дори се твърди, че Бил Гейтс е казал: "Винаги избирам мързелив човек да свърши трудна работа, защото мързеливият човек ще намери лесен начин да я свърши."

Изследванията показват, че мозъкът ни е пригоден за мързел.

За предците ни енергията е била ценен ресурс. Трябвало е да пестят енергия, за да се борят за храна, да бягат от хищници и да се бият. Да се научим да изчисляваме калорийните разходи и ползи от действията си е било от решаващо значение за оцеляването ни, а изразходването на енергия за нещо различно от краткосрочни ползи е било рисковано. Затова сме се научили да играем на сигурно и да избираме пътя на най-малкото съпротивление.

Сега, когато оцеляването ни вече не е проблем, изглежда естествено да изберем мързела, но това не става така. Всъщност се е случило точно обратното. Според Бюрото за трудова статистика на САЩ американците работят повече часове седмично, спят по-малко, а средната производителност на един работник се е увеличила с 400% от 1950 г. насам. Културата е ориентирана към стимулиране на производителността, тя учи хората от ранна възраст, че стойността им зависи от това колко са работливи и трябва да работят по-усилено, за да произвеждат повече.

Изпълнителните функции

Изпълнителните функции представляват набор от когнитивни процеси и когнитивни умения, които помагат на индивида да планира, наблюдава и успешно да изпълнява своите цели. Те включват контрол на вниманието, работна памет, потискане и решаване на проблеми, много от които се смята, че произхождат от префронталния кортекс на мозъка.

Тази култура на работохолизъм се подсилва от факта, че допреди 10 години много изследвания в областта на психологията наблягат на високото ниво изпълнитните функции (executive functions) и постигането на цели като основни качества за успех и щастие. В същото време мечтанието и блуждаенето в ума са били свързвани с нещастието. Но настоящите изследвания в областта на психологията и неврологията оформят ново разбиране за стойността на блуждаещия се ум. Може би в епохата на преумора здравето и щастието ни изискват да направим място за повече артистично безделие.

Първо, нека да разгледаме защо безделието е толкова заклеймено.

Безделието е работилницата на дявола

В продължение на векове много християнски богослови са осмивали мързела като грях. Безделието е било обявявано за морален недостатък, чието лечение се крие в усилената работа.

Има обаче и друга причина, поради която се страхуваме от собствения си бездействащ, блуждаещ ум като от дявола, и нейните корени са психологически. Много хора, които не се занимават с някаква дейност, откриват, че в ума им навлуват неприятни или дяволски мисли - съжаления, страхове и съмнения. Както ще видим обаче, самата неврологична мрежа, отговорна за тази дяволска работилница, е същото място, което се крие и богатството на въображението.

Но ето и един истински парадокс: колкото повече работим, толкова по-малко продуктивни сме и толкова по-вероятно е да бездействаме по нездравословен начин. В проучване на Adobe 80% от хората заявяват, че се чувстват притиснати да бъдат продуктивни, а не креативни на работа - въпреки че приблизително същият брой смятат, че креативността е важна за тях. Едно скорошно проучване също така установява, че много от младежите често се чувстват принудени да симулират, че работят усилено. Индустриалната революция се е превърнала в епидемия от дигитален работохолизъм.

"Когато изискванията в живота ни се засилят, ние сме склонни да се захванем и да натискаме повече", коментира Тони Шварц, ръководител на консултантската фирма за продуктивност The Energy Project. "Проблемът е, че без престой, за да се освежим и презаредим, сме по-малко ефективни, правим повече грешки и сме по-малко ангажирани с това, което правим."

Нещо повече, този принудителен, продължителен натиск стратегически води до селективно внимание, което може да възпрепятства способността ни да генерирате свежи решения и идеи.

Прекалено вглъбени в крайния резултат, ние пренебрегваме качеството на преживяванията си, докато работим и живеем, и по този начин лишаваме живота си от смисъл. В условията на тази епидемия от претоварване как можем да направим работата си по-смислена и живота си по-пълноценен?

Може би трябва да се възползваме от здравословна доза мързел и съзнателно блуждаене на ума като противоотрова срещу умората от ефективността.


Кредит: Wes Hicks. Unsplash

Предизвикателството на нашата епоха

Проучванията показват, че почивките и възможността да оставите ума си да блуждае могат да помогнат на мозъка ви да запази информацията, да се фокусира отново, да придобие нова перспектива и да направи нови връзки между идеите. Едно проучване на Университета на Британска Колумбия показва, че блуждаенето на ума, което обикновено се свързва с мързел и дори нещастие, повишава мозъчната активност в DMN (default mode network), мрежа от взаимодействащи мозъчни региони, която е активна, когато човек не е фокусиран върху външния свят и която се занимава с решаването на сложни проблеми.

Друго изследване на Тереза Амабиле (Teresa Amabile) от Harvard Business School, съобщава, че като цяло работниците са по-креативни в дните с ниско напрежение, отколкото в дните с високо напрежение, когато се сблъскват с прилив на непредвидими изисквания. Помислете само за моментите, когато ви хрумва нещо, които се случват, докато сме ангажирани с най-обикновени задачи, независимо дали става дума за вземане на душ, пътуване до работата или миене на чинии.

Ето го и основният проблем: когато най-накрая дойде време да почиваме, ние не знаем как. Нямаме достатъчно опит в безделието. Отнемете играчките и смартфона на едно дете, а след това му кажете да се забавлява само и то ще изпадне в затруднение. Но се запитайте: дали ще се справите по-добре от него?

Така че тази седмица обърнете внимание кога имате "време за почивка" и празно място в календара си. Вместо да запълвате това време с още работа или дигитални разсейвания, отпуснете се и се отдайте на безделие и блаженство.

Източник: In Praise of the Idle Mind, Jeffrey Davis, M.A., Psychology Today


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Разни
6 знака, че лъжете себе си
15 септември 2022 в 00:01
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.