25 август 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Рядко мекотело с хлъзгава черупка е забелязано за пръв път от 31 години

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 15 септември 2015 в 09:0019010
Снимка: Peter Ward

Рядко морско създание със красива златиста черупка покрита с гъсти, лигави власинки наскоро е било забелязано за пръв път от 31 години насам, съобщават учени.

Allonautilus scrobiculatus, вид мекотело от семейството на наутилуса е бил забелязан край брега на Папуа Нова Гвинея в Южния Тихи океан по-рано през август, обявиха учените. Това е същия район, в който животното е било забелязано преди повече от три десетилетия.

Черупките на алонаутилуса са известни на науката още от 18-ти век. Въпреки това, меките тъкани на мекотелото, включително самото му тяло не се наблюдавани до 1984 г., когато Брус Сандърс (Bruce Saunders), професор по геология към Bryn Mawr College, Пенсилвания забелязал създанието. Питър Уорд (Peter Ward), професор по биология към Университета във Вашингтон забелязал мекотелото само няколко седмици след Сандърс през 1984-та и после едва по-рано през този август.

Алонаутилуса е толкова рядък, вероятно, защото се храни почти изцяло с мъртва материя, разказва Уорд. "На него му е нужна голяма мъртва риба, а на света не винаги има място за поредния мършояд".

Неразпознаваем

Учени преди са класифицирали редкия Allonautilus в същия род като наутилуса. Тази класификация е направена на основата на черупката на алонаутилуса, която е означена като "скитаща черупка", тъй като продължава да се носи из окена дори след като животното умре, като с времето в крайна сметка губи емблематичните си власинки.

От всички видове наутилуси, този е единствения, който изглежда истински различно," разказва Уорд. Създанието е толкова различно, че учените добавили представка "allo" пред името му, която на гръцки означава "друг, различен", като така създали напълно нов род.

Черупката на алонаутилуса изглежда различна от тази на наутилуса, както по цвят така и по текстура. Nautilus pompilius например, е бял с кървавочервени ивици по черупката, а Allonautilus scrobiculatus е ярко оранжево-жълт.

Само той сред видовете наутилуси разполагал с плътни, лигави власинки, които покриват цялата повърхност на черупката. "Когато за пръв път го хванах, за малко да го изпусна. Това е може би най-хлъзгавото нещо, което съм хващал," разказва Уорд. 

Nautilus pompilius (в ляво) плува в близост до редкия Allonautilus scrobiculatus (от дясно) близо до остров Ndrova в Папуа Нова Гвинеа.

Лигавата черупка може да е приспособление за защита от хищници, твърди Уорд. Например, ако риба се опита да захапе  Allonautilus-a, тя най-вероятно не би успяла тъй като хлъзгавата черупка би го изтреляла между зъбите ѝ. "Изключително хитър начин да не бъдеш изяден", заключава Уорд.

Въпреки, че наутилуса се смята за "жив фосил", тъй като видът е почти непроменен от преди динозаврите да завладеят земята, алонаутилуса всъщност е доста нов вид, според Уорд.

ДНКто на алонаутилуса разкрива, че той е възникнал преди не повече от 1-2 милиона години, което означава, че съществото може да е близък родственик на наутилуса.

Хабитат и популация

Наутилусът изглежда живее дълбоко в океана в близост до коралови рифове, докато алонаутилуса обитава по-плитки води, край скални стени. Алонаутилуса също е доста по-слаб плувец в сравнение с братовчеда си, най-вероятно защото на него не му се налага да плува толкова много тъй като той често се крие в пещери и отвори в скалните стени откъде от време на време излиза.

Алонаутилусът толерира и малко по-топли води от наутилуса, което обяснява до известна степен рошавата му, лигава черупка. "Колкото на по-плитко живееш толкова повече хищници се навъртат около теб," разяснява Уорд.

Изключително ограничените хабитати на наутилуса и алонаутилуса притесняват природозащитниците, които се опасяват, че екосистемата на животните може да пострада при дълбоководни операции по добиване на природни ресурси

"При това ще се издълбава умопомрачително количество седмент, което може да изолира източниците на храна и да унищожи видовете," предупреждава Уорд. "Ако тези същества са наистина толкова редки, колкото си мислим, всяко смущение в тяхната хранителна верига вероятно ще доведе до тяхното измиране."

Източник: Elizabeth Goldbaum, Live Science


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Въпроси
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.