Нов дълбоководен морски дявол е открит в Мексиканския залив

Нов вид морски дявол с дължина 30-95 мм е открит случайно по време на експедиция в дълбините на Мексиканския залив.

Откритието е направено от д-р Трейси Сютън (Tracey Sutton), експерт по ихтиология и океанография, която заедно със своя колега д-р Теодор Пиитч (Theodore Pietsch) от университета Вашингтон е представил официално описание на рибата, съобщава сайтът Science Daily.

Морските дяволи са едно от най-чудатите и интригуващи създания в океанските дълбини. Повечето хора могат да идентифицират акулата, морската костенурка и кита, но мнозина ще бъдат шокирани при вида на рибата фенер или кралската херинга.

Дълбоководните създания нерядко наподобяват истински чудовища.

Едно от тях е и новооткритият вид, добавен към списъка на дълбоководните създания, наскоро забелязан в тъмните води на северния Мексикански залив от изследовател на университета Nova Southeastern University's (NSU) Halmos College of Natural Sciences and Oceanography. Трейси Сютън е един от експертите на NSU по океанография и дълбоководен живот, който заедно със Теодор Пиитч от университета на Вашингтон (University of Washington) официално е описал този нов вид на морския дявол.

"Като изследовател съм абсолютно сигурен, че има още много неща в океаните, все още непознати за нас - създания, които мозъка ни не може да побере и за които тепърва ще научаваме. Всеки път, когато отново потеглим към дълбините имаме огромен шанс да срещнем нещо ново, невиждано досега. Това е просто невероятно." - разказва Сютън.

Откритията са публикувани в изданието на Американското сдружение по ихтология (The American Society of Ichthyologists) и в Herpetologists in Copeia, международно списание за официални проучвания на риби, земноводни и влечуги.

"Откритата" риба е от вид морски дявол, род Lasiognathus Regan и е забелязана на дълбочина между 1000 и 1500 метра. Трите женски екземпляра са с дължина от 30-95 мм.

Там, където живеят морските дяволи, не достига слънчева светлина, така че единствената светлина, с която този вид може да се сдобие е тази, която сам си генерира, позната ни като биолуминесценция.

Освен това на тази дълбочина борбата за храна е непрестанна. Затова този вид е развил интересен подход за улов. Морският дявол привлича плячката си благодарение на своя светещ израстък, наподобяващ въдица. По-малките морски създания виждат светлината и израстъка, който се клатушка насам-натам и го приближават, мислейки го за храна, докато не установят, макар вече да е прекалено късно за тях, че всъщност са се превърнали в обяда на собствената си "храна".

"Фактът, че чак сега разбираме за този вид е доказателство, че познанието ни за океана е нищожно и далеч непълно." - заключва д-р Сютън.

А колкото до новия морски дявол, трите женски екземпляри са провъзгласени за "типични представители", които определят вида и като такива, д-р Сютън сподели, че ще бъдат прибавени към колекцията по ихтиология на университета Вашингтон (University of Washington), в който се помещава най-големият "приют" за дълбоководни морски дяволи в света. Това ще бъде новият им дом.

Още по темата

20/02/2015

Животът

Кои са най-големите животни, обитаващи океана?

13/02/2015

Животът

Екстремен полов диморфизъм