Ексклузивно Астронавтът Майкъл Лопес-Алегрия с лекция във Физическия факултет

Акценти на Софийския фестивал 2024: Тема "Нашата планета" - миналото и бъдещето на нашия дом Земята

Красива наука Последна промяна на 03 май 2024 в 00:00 2840 0

Кредит Красива наука

Софийският фестивал на науката, който ще се проведе от 9 до 12 май в София Тех Парк, ще ни поведе на една вълнуваща разходка на миналото и бъдещето на нашия дом Земята.

В цикъла "Нашата планета" ще научите за естествено богатство и биоразнообразие, за опазването на нейните ресурси и сигурностчрез гостите на фестивала проф. Стийв Брусати от Обединеното кралство, Гибс Кугуру от Кения, д-р Петр Колински от Чехия, доц. д-р Николай Симов, доц. д-р Димитър Желев, д-р Евгения Сарафова, д-р Боян Златков, капитан II ранг Николай Данаилов и други. Това са метеоролози от НИМХ, палеонтолози, археолози, биолози, географи. Научете как се прави прогнозата на времето, за климатичните промени у нас и по света, валежите на Антарктика, скритите съкровища на планетата ни, географски рекорди, странни часови зони, прилепи, стари географски карти. Да познаваме нашата планета означава да я опазим за бъдещето.

Рисунка върху плочки на човек с лопата „Направи си сам” археология и опазване на трудовото наследство; 11 май, 14:30 – 15:30 ч.

Винаги сте искали да бъдете археолог? Обичате да учите за миналото и да изследвате материалната култура? Присъединете се към д-р Леонор Медейрос в предизвикателството „Направи си сам археология“. Подчертавайки важността на участието на гражданите и ангажираността на общностите, ще разберем как археологическите инициативи от вида „Направи си сам“ могат да играят решаваща роля в документирането и разбирането на нашето минало чрез етични и научни стандарти.

.

археологическа находка Били ли са те като нас? Да открием хората от миналото с помощта на археологията; 11 май, 16:30 – 17:30 ч.

 Един от най-добрите начини да се доближим до живелите преди нас, е да погледнем предметите, които са били най-близки до тях, техните дрехи и бижута. Доц. д-р Ема Байсал ще ни разкаже за начините, по които археолозите откриват неизвестни досега подробности от праисторическия живот, използвайки малките детайли на артефактите, които често се пропускат. Ще разберем повече за технологията, обществото и индивидуалните идентичности в свят, далеч от нашия, и дали те са мислили и чувствали същите неща, като нас днес.

.

Географските открития и рекорди; 12 май, 17:30 – 18:30 ч.

Погледнете „зад кулисите“ на съвременните научно-изследователски експедиции, които разкриват неизследвани територии, тайнствени океански дълбини и труднодостъпни кътчета по Земята. От най-високите върхове и вечнозамръзналите полярни области – до дълбините на океана и джунглите на Амазония.

Научете повече за най-новите рекорди и открития, които предизвикват въображението и разширяват границите на познанието за нашата планета. Присъединете се към д-р Калоян Цветков в това завладяващо „пътуване“ към непознатото и открийте нови перспективи към Земята, която наричаме свой дом.

.

Грийнуичкия меридиан с две полукълба Гринуичкият меридиан и най-странните часови зони по света; 11 май, 11:30 – 12:30 ч

В това събитие, посветено на 140 години от установяването на Гринуичкия меридиан като нулев, ще научите защо Гринуичкият меридиан е толкова важен за разделянето на Земята на различни часови зони, и как политическите граници водят до причудливи географски изкривявания и куриози, особено около Линията на смяна на датата. А знаете ли какви други стандарти за отчитане на време има? Какво е общото между всички тях и Гринуичкия меридиан? И хрумвало ли ви е, че меридианът може да има „наследник“? Отговори на тези въпроси ще откриете от срещата си с Аспарух Камбуров, доцент в Минно-геоложкия университет.

.

Снимка на вкаменени безгръбначни Запознай се с палеоботаниката; 12 май, 13:30 – 14:30 ч.

Палеоботаниката изучава фосилизиран растителен материал, който представлява най-често отпечатъци на листа, семена и шишарки върху седиментни скали. Заповядайте, за да видите растителни фосили с възраст от 30 до 5 милиона години. От палеоботаника доц. д-р Владимир Бозуков ще научите за процесите на фосилизация на растителните части и съхранението им в различни седиментни скали. Знаете ли, че благодарение на палеоботаничните изследвания е възможна реконструкцията на палеофлората, палеорастителността и палеоклимата в района на всяко находище на растителни фосили?

.

Как да открием динозавър?; 12 май, 16:00 – 17:00 ч.

Динозаврите често са считани за най-успешните видове, бродили по Земята. Обхванали забележителните 160 милиона години, тези древни същества с различни размери и форми са доминирали нашата планета. Те са демонстрирали разнообразен набор от морфологични и обичайни характеристики, от големи по размер като кули до дребни като птици, от свирепа агресия до нежност и от мудност до ловкост. Д-р Лида Син ще разкаже как палеонтолозите използват различни технически методи – от митология и научна история до технология, екология и геология – за проследяване на динозаврите и възстановяване на техния свят. Пригответе се да изпитате сетивата си, когато тръгнем на пътешествие, за да търсим заедно тези древни гиганти!

.

Цветан Паров работи по полагането на новия тръбопровода на Как се прокарва водопровод на Антарктида; 12 май, 14:30 – 15:30 ч.

Българската полярна база „Св. Св. Климент Охридски“ е разположена на остров Ливингстън – част от архипелага Южни Шетландски острови. Необходимо условие за провеждането на тези изследвания е наличието на научна инфраструктура. По време на наскоро завършилата 32-ра Национална антарктическа експедиция бе изграден и въведен в експлоатация нов водопровод от предварително топлоизолирани тръби. С изграждането му се реши един от сериозните проблеми на базата – осигуряването на непрекъснато водоснабдяване. Също така, по-големият диаметър гарантира нормално налягане при водочерпните прибори на санитарните помещения. Доц. д-р инж. Борис Цанков проследява предизвикателствата при изграждането на новата водоснабдителна система при суровите полярни климатични условия и при един изключително тежък за работа терен.

.

Климатичните промени в геоложката история на Земята (последните 66 млн. г.) – ключ към разбиране на съвременните промени; 10 май, 18:30 – 19:30 ч.

Климатичните промени, вкл. „глобалното затопляне“, са едни от най-горещите проблеми на човечеството, дискутирани на много световни научни форуми за устойчиво развитие. Основните теми са какви вреди на природата причинява човешката дейност, как да запазим богатството и биоразнообразието на планетата Земя и от какви беди в бъдеще да се предпазим. Науката е доказала, че климатичните промени са естествен процес – напр. последното глобално затопляне започнало преди 10 000 г. продължава и до днес. Влиянието на човека върху този процес е неоспоримо. Научете повече от проф. дн Кристалина Стойкова и доц. д-р Златка Милаковска от БАН.

.

Климатичните промени и Университетът; 12 май, 15:00 – 16:00 ч.

Промените в климата неусетно или шоково обхващат всички аспекти на живота ни, икономиката и политиката на много и различни нива. Панел от изтъкнати учени от Геолого-географския факултет на Софийския университет ще дискутират защо е важно да учените да говорят открито за климатичните промени в България и света. Ще научим повече подробности и за съвсем новата специалност Climate change and management, както и за научни проекти, по които учените от факултета работят.

.

Илюстрация на динозавър и неговите размери Малкият голям динозавър; 11 май, 16:00 – 17:00 ч.

През 1985 г. в пещерата Лабиринта са открити вкаменените кости на хадрозавроид – динозавър с патешка човка. Те принадлежат на животно с дължина около 3,5 метра, но доскоро не беше известно дали става въпрос за млад динозавър или за възрастен индивид с малки размери, подобен на динозаврите-джуджета живели по същото време на територията на Румъния. Палеонтолозите Владимир Николов и доц. Дочо Дочев, в сътрудничество с прочутия експерт по динозаврите проф. Стийв Брусати, се захващат да отговорят на този въпрос. 

.

Местни ветрове в България – специфика и климатичен ефект; 9 май, 18:00 – 19:00 ч.

Местните ветрове са отличителна характеристика на климата за много райони в България. Обикновено това са подножията на някои планини и черноморското крайбрежие. Генезисът на местните ветрове е различен, като някои се проявяват само през лятото, а други – през студеното полугодие. В част от случаите причините са свързани с нееднаквото загряване на различна повърхност, например суша и вода. В други – с нахлуването на топъл или студен въздух, пренасян от циклони или антициклони. Някои от местните ветрове предизвикват краткотрайни екстремни прояви на времето – ураганна скорост на вятъра, рязко затопляне и регистриране на температурни рекорди, снеготопене и наводнения. Други оказват влияние върху средните месечни стойности на температурата и влажността на въздуха, облачността и валежите, имат пречистващ и освежаващ ефект. 

.

ръка държи парче вкаменено дърво Минерали и фосили за малки изследователи - 1; 12 май, 10:00 – 10:45 ч.

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция. 

.

ръка държи парче вкаменено дърво Минерали и фосили за малки изследователи - 2 ; 12 май, 11:00 – 11:45 ч.

Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

.

ръка държи парче вкаменено дърво Минерали и фосили за малки изследователи - 3; 12 май, 12:00 – 12:45 ч.

Ако желаете да се докоснете до увлекателния свят на геологията, заповядайте в работилницата с екипа учени от Геологическия институт на БАН – Милена Вецева, Християна Георгиева, Цветомила Владинова, Мартин Димитров и Радослав Калчев.

.

ръка държи парче вкаменено дърво Минерали и фосили за малки изследователи - 4; 12 май, 13:00 – 13:45 ч.

Какво представляват минералите, за какво могат да се използват, кои са техните свойства и как се определят? Какво са фосилите? Как и под каква форма намираме останки от животни и растения, живели преди милиони години? Къде и как да откриваме минерали или фосили в природата? Как можем да определим какъв е бил климатът на Земята преди време? В тази работилница ще се запознаете с основните свойства на минералите, които ни помагат за тяхното разпознаване. Ще видите сбирка от впечатляващи фосилизирани растения и животни, някои от които обитавали Земята преди повече от 300 милиона години. Ще имате възможност да си направите собствен „фосил” (чрез отпечатъци/отливки от истински фосили, съвременни растения или черупки от молюски), с който да положите основите на своята палеонтоложка колекция.

.

минерал от колекцията на Национален музей Земята и хората Минералите: чудеса на природата и суровини за стратегически технологии; 11 май, 10:00 – 11:00 ч.

Минералите! „Естествено красиви!“ биха възкликнали тези, които веднага си представят обсипаните със скъпоценни камъни корони на могъщи владетели и красивите витрини на бижутерийни магазини. „Естествено полезни!“ биха отговорили тези, които най-напред си представят многобройните мини и кариери, където се добиват руди и суровини, без които нищо в света около нас не можем да направим. „Естествено и двете, защото красиви и полезни не са взаимно изключващи се!“

Доверете се на Петко Петров и Ирена Пейчева, за да научите и за някои неочаквани открития, които са вдъхновени от чисто минераложки изследвания. Ще видите минерални стратегически и критични суровини за европейската икономика и възможния потенциал за тяхното откриване и добив в България.

.

Облаци и валежи над Антарктида; 12 май, 16:30 – 17:30 ч.

Полярните атмосферни процеси са съществен компонент на глобалната циркулация, изключително чувствителни към изменението на климата и пряко влияещи върху формирането на метеорологичния режим в по-ниските географски ширини. Задълбочено проучване на процесите на образуване на облаци и валежи чрез регионални симулации с висока пространствена и времева разделителна способност и тяхната проверка с данните от измерванията, както и оценката на техните климатични прогнози, може да подобри разбирането на атмосферните процеси в полярните региони и качеството на числено моделиране, включително моделиране на климата, в бъдеще. Украинската метеороложка и антарктичка д-р Анастасия Чигарева ще разкаже как за решаването на тези проблеми помагат метеорологичните изследвания на мезомащабните и микрофизичните характеристики на процесите в облаците и валежите на украинската антарктическа изследователска станция „Академик Вернадски“.

.

Подземните съкровища от миналото – в бъдещето; 10 май, 17:00 – 18:00 ч.

Един от факторите, който изиграва ключова роля в развитието на съвременните технологии, е разработването на нови високотехнологични материали в областта на електрониката и комуникациите. При изработката на тези иновативни материали се използват добре познати на човечеството и добивани от векове метали като мед, желязо, сребро и злато. Те винаги са били в основата на технологичната еволюция на човечество и дори са определяли историческите периоди – каменна, медна, бронзова, желязна епохи. Макар и познати още от дълбока древност, тяхната употреба в съвременната наука не е загубила значението си. Днес, макар технологиите за добив и преработка на метали да са доста по-усъвършенствани, те почиват на същите принципи, прилагани в древността. С помощта на атрактивни химични експерименти гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Александър Чаначев, преподаватели в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, ще демонстрират част от процесите, свързани с добива и получаването на ценни метали, макет на открит рудник, обработката на рудата, както и химичните реакции, с които се извличат полезните компоненти от нея.

.

Потопените континенти; 12 май, 19:30 – 20:30 ч.

Има ли истина в мита за Атлантида? Кои са потопените континенти? Има ли осми континент? Как ледената епоха създаде острови, които изчезнаха след голямото топене? Отговорите но тези и още въпроси очаквайте от доц. д-р Димитър Желев.

.

Виолета Желязкова държи прилеп Прилепите го предпочитат горещо; 10 май, 19:30 – 20:30 ч.

Освен със странния си чар и способността си за активен полет, прилепите впечатляват с уникалната си физиология и имунна система, която им позволява лесно да се справят с множество заболявания, ефективно да тушират клетъчния стрес, да живеят по-дълго и да стареят по-бавно. Особено интересни са прилепните термочувствителни антитела, които описва екипът от Националния природонаучен музей при БАН и Университета Сорбона. При температури, типични за хибернация (4℃) или ежедневна почивка (около 20℃), когато и метаболизмът на гостоприменика, и размножаването на патогените са по-бавни, тези антитела са слабо активни. Това спестява енергия и предпазва от хронично възпаление. При температури от 40℃ обаче, типични за активния полет, същите антитела се превръщат в ефективни машини за вирусна неутрализация и изчистване на мъртви клетки, осигурявайки бърза защита, когато е най-необходимо. Изследването на д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при БАН е първото в света, което свързва физиологичните особености на дадена група бозайници с конкретни свойства на техните антитела, и има сериозен потенциал да послужи за разработването на таргетни антитялови терапии, приложими при човека.

.

Прогнозата за времето – наука и ежедневие; 10 май, 19:30 – 20:30 ч.

Прогнозата за времето е ежедневие за всеки от нас, но всъщност представлява резултат от дългогодишни, многобройни и разнообразни научни и научно-приложни дейности на една метеорологична служба, у нас и навсякъде по света. В началото на май 2024 г. се навършват 68 години от първата оперативна гражданска прогноза, издадена от специално изграденото звено „Прогнози“ на Института по хидрология и метеорология (сега НИМХ). Развитието на методиката за изготвяне на прогнозите за времето, в резултат на широкото навлизане в оперативната практиката на численото моделиране е факт, който може лесно да се проследи, особено през последните две десетилетия. Огромният скок в развитието на техниката, с която разполага съвременният свят, е другата ясно видима причина за промените в областта на метеорологичното наблюдение и прогнозиране. Примери за ролята на численото моделиране, както и усъвършенстването на техническите възможности на човечеството, приложени в оперативната работа на синоптиците, могат да бъдат дадени при всяка една метеорологична обстановка. Тежестта и отговорността на оперативната работа остава голяма, поради огромното количество информация, което трябва да се обработи и анализира, за да се произведе продукт, здраво стъпил на основите на науката и толкова привлекателен, че да отговори на предизвикателствата на съвременното общество, развиващо се в условията на променящ се климат. За всичко това и още много подробности за прогнозите чуйте от д-р Анастасия Стойчева, оперативен синоптик в НИМХ.

.

Заформяща се буря закрива изгрева на езерата в Рила Променящият се климат на България; 9 май, 19:30 – 20:30 ч.

 През изминалата година излезе книгата „Променящият се климат на България – данни и анализи“, 2023, под редакцията на проф. Т. Маринова и доц. Л. Бочева, изд. НИМХ. Тя допринася за по-ясното разбиране на климатичните промени в България. Запознайте се с резултатите от изследванията на учените и специалистите от НИМХ, публикувани през последните 10-15 години в реферирани издания у нас и в чужбина. Авторите обобщават на разбираем език тези резултати в контекста на основните направления на научно-приложната дейност на НИМХ – метеорология, хидрология и агрометеорология. Климатичните промени имат много аспекти на локално проявление, които са обект на научните изследвания и научно-приложните разработки на НИМХ в областта на атмосферното замърсяване, прогнозирането на опасни явления, хидрогеологията и др., но в това издание сме се опитали да представим една по-обща картина на изменението на климата в България както в историческа перспектива, така и през следващите десетилетия до края на XXI век. Книгата е предназначена за широк кръг читатели. Доц. д-р Лилия Бочева е директор на департамент Метеорология в Националния институт по метеорология и хидрология и редактор и един от основните автори на представеното издание. Научни интереси: климатични анализи, екстремни метеорологични явления като конвективни бури, градушки, потенциално опасни валежи, торнадо и др.

.

Черна котка до ваза с цветя Растения срещу животни; 12 май, 10:00 – 11:00 ч.

Отношенията между растенията и животните все още не са напълно ясни за нас. В едни случаи са приятелски, друг път – не. Не винаги можем да ги разгадаем, не сме сигурни дали имат чувства, дали предварително замислят и залагат ловните си капани, говорят ли си… Елате при нас и заедно с д-р Галя Петрова ще се опитаме да се докоснем до растенията, животните и тайните им.

.

Първата климатична карта от 1823 г. на Хумболт Стари карти, нови знания; 11 май, 19:00 – 20:00 ч.

Историята на картографията е една интердисциплинарна област, която се използва от разнообразни научни и приложни сфери като източник на данни и ценна информация за миналото. Има случаи, в които благодарение на информация от стари карти, учени и изследователи са стигали до невероятни открития. Презентацията на доц. д-р Евгения Сарафова ще хвърли поглед върху тези открития и ще разкрие защо високите технологии, с които се създават картографски продукти днес, могат да бъдат комбинирани с карти на няколко века.

.

Фосилите – каменните букви на книгата на живота; 9 май, 18:00 – 19:00 ч.

Какво точно представляват фосилите или вкаменелостите? Какви са най-интересните постижения в палеонтологията – науката, която изучава фосилите? Как се образуват и къде могат да бъдат намерени? Кои са най-известните фосили? Какво е нужно на един млад човек да знае, за да стане палеонтолог? Отговорите на всички тези въпроси ще разберем от доц. д-р Дочо Дочев, преподавател в Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, водещ специалист по палеонтология в България, участник в българските антарктически експедиции и член на екипа, открил динозаври край град Трън в България.

.

Чудният свят на растенията; 9 май, 17:00 до 18:00 ч.

Растенията са изключително важна част от природата на нашата планета. Без тях животът на Земята е немислим. Чрез процеса фотосинтеза те формират кислорода, който човекът и останалите животните дишат. Ако ги нямаше растенията, нямаше да има нито човека, нито животните, а планетата щеше да изглежда като безжизнена пустиня. Те са основни и регулатори на глобалния климат. Те са източник на лекарства, дървесина, растителни влакна, използват се в козметиката, направата на парфюми, служат за възстановяване, носят естетическа наслада. Предполага се, че към днешната дата на Земята съществуват около 320 000 вида растения. А в Ботаническата градина на БАН се съхраняват повече от 5500 вида от цял свят. Това е най-богатата колекция на Балканския полуостров. Научете за някои от най-очарователните и с най-интересна биология и приложение растителни видове от проф. д-р Светлана Николова, директор на Ботаническата градина на БАН, и Диана Венкова, специалист международен обмен (Индекс семинум) и връзки с обществеността. Проф. Николова е дългогодишен преподавател по ботаника в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Университета в Палермо (Италия), изследовател в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания – БАН.

.

Повече информация - на сайта на събитието: https://beautifulscience.bg/ 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !