През последните години всяка пролет получаваме възможност да надникнем в едно – в буквалния смисъл – различно пространство. Веселото и шарено събитие Софийски фестивал на науката събира на едно място учени, популяризатори, техничари и любопитни (в добрия смисъл на думата) хора, които взаимодействат помежду си със знание. С всяка изминала година програмата на Фестивала става все по-богата, а темите и самите начини на представянето им – все по-разнообразни.
Тази година Софийският научен фестивал се проведе между 11 и 14 май в София Тех Парк и определено беше празник. Пространството беше разумно разделено на няколко зони - тези за "класически" лекции с презентации (в сградата на иновационен форум "Джон Атанасов"), Експлораториум (пространството под и пред нея, в което различни екипи представяха химични опити, ученически работилници и други подобни любопитни неща), Научно кафене, където можеха да се погледат научно-популярни филми от колекцията на National Geographic, и самото парково пространство, където в паузите хората се разхождаха, деца играеха, а зрители и участници обсъждаха темите на фестивала. Много добра идея беше и т.н. Green room зад залите, където всеки притежател на фестивален бадж можеше да влезе и да попише на своя лаптоп между две събития.
А те наистина бяха многобройни! Организаторите от Британския съвет, които бяха наредили програмата изключително добре, за да се получат минимален брой застъпвания между събитията. Това определено беше от полза на хората, решили да изпълнят своята лична програма.
Снимка: Антон Оруш
И така, да започна най-сетне същинския си разказ от момента, в който слязох от пешеходния надлез на София Тех парк и влязох на първата си отбелязана лекция...
Литературни диагнози
Тук лектор беше младата лекарка от Белодробна болница "Света София" Виктория Илиева. Тя беше избрала забележителна тема, свързваща в едно хуманитарни и природни науки. Как ви звучи анонсът "От какви болести са страдали любимите ви литературни герои"?
Лекцията на д-р Илиева включи два класически и два съвременни романа. В първия случай си припомнихме историята на тъжната куртизанка Маргьорит Готие от "Дамата с камелиите" на Александър Дюма-син. Тя е болна от белодробна туберкулоза. Доказателства за наличие на туберкулозни бактерии са открити в кости на бизони на възраст 17 500 години, а у човека тази болест се разпространява поне от 4500 г.
о нека се върнем към М. Готие. Челите романа са забелязали, че тя е зиморничава, винаги си ляга следобед, облича се топло дори и през лятото, има кръвохрак... Действието на книгата се развива през ХІХ век, а тогава конвенционалното решение за туберкулозния е било да бъде изпратен на балнеолечение (како става и с героинята – в Банер), но доста често и това не помагало.
В момента положението е по-различно, посочи д-р Илиева, но пак не блестящо, защото туберкулозата се лекува с определени лекарства, които обаче е необходимо да бъдат предписвани по 3 наведнъж, тъй като тови лекарства не са открити, а туберкулозните бактерии са резистентни към само едно или две лекарства. Затова понякога се налага смяна на комбинациите и години лечение. Добре познатата българска ваксина БЦЖ също е мощно имунизационно оръжие против туберкулозата, отбеляза д-р Илиева.
По-различен е случаят с главната героиня от романа "Ана Каренина". Тя развива типичен случай на родилна треска. Тогава бактериите навлизат през раните на матката на мястото на плацентата при неспазване на строга чистота по бременност и самото раждане. Симптомите се появяват 3 или 4 дни след раждането. Температурата се повишава, следва отпадналост, главоболие, липса на апетит, жажда, температура, долнокоремни болки, течение от матката е гнойно и с неприятна миризма. Може да се появят и халюцинации.
През ХІХ век в Европа това е нелечимо заболяване с между 30 и 50% смъртност. Благодарността случаите на родилна треска да намалеят трябва да отправим към един човек – Игнац Земелвайс (Ignaz Philipp Semmelweis). Този унгарски лекар е основоположникът на миенето на ръцете в медицината. Сега това може да ни изглежда странно, но все пак нека си припомним, че масовата хигиена е откритие на ХХ век.
Д-р Илиева разказа, че към болницата, в която работел Земелвайс, имало две отделни родилни клиники, но смъртността в едната клиника била значително по–висока, отколкото в другата. Единствената разлика помежду им била, че в едната се обучавали студенти по медицина, а в другата — акушери. Защо обаче имало такава разлика в смъртността?
емелвайс изследвал въпроса и постепенно изключвал възможните причинители на болестта, но отговорът все му убягвал. Той предприел изследване и намерил ужасяващ отговор. Студентите от едната клиника излизали от аутопсия и веднага отивали на упражнения в родилното отделение! Така те несъзнателно пренасяли на пациентките купища бактерии, защото не измивали ръцете си след първата работа! При клиниката, в която се работела само акушерска работа, това не било така.
Земелвайс наложил задължителна дезинфекция преди извършване на операция. Мерките включвали стерилизация на ръцете в разтвор на хлорна вар преди правенето на прегледи на бременни жени. Резултатите били забележителни: нивото на смъртността паднало от 18,27% през месец април на 0,19% в края на годината.
Финансовите измами онлайн и как да се предпазим от тях
Тук лектор беше Валери Якмаджиев от фондация "Инициатива за финансова грамотност". Наистина, предвид все по-голямото разпространение на онлайн разплащанията, похвално беше включването в програмата на такава практико-техническа тема.
Основен използван метод от извършителите на онлайн финансови измами, подчерта в началото Якмаджиев, е т.н. социално инженерство. Неговата цел е придобиването на неоторизиран достъп до системи или информация с цел измама, кражба на финансови средства или идентичност и т.н. Цели на такава дейност са хората, пазаруващи онлайн или използващи услуги за електронно банкиране.
Какви са различните методи за измама? В началото измамническият сайт трябва да Ви предразположи – например, сайт за за онлайн пазаруване може да ви предложи неестествено ниски цени на стоки, билети за събития, да изтеглите безплатно току-що излезли нови филми, излъчвани към конкретния момент само по кината, да ви снабди с нещо, което много желаете – например, генератор на активационни ключове за игри.
Такъв кейген, например, може да заради компютъра ви със зловреден код за кражба на пароли или номера на кредитни карти. Известни са случаи на измамнически сайтове за онлайн пазаруване, при които въвежданите данни за плащане също се открадват (или пък просто не получавате стоката, за която предвариелно сте заплатили).
Друг метод е т.н. "човек в браузъра". Това се определя като атака срещу браузъра, която позволява скритата манипулация на заявките между жертвата и посещавания сайт. Променя се съдържанието на заявката към сървъра и съдържанието на отговора на сървъра към потребителя (клиента).
Такива атаки обикновено са насочени към сайтове за онлайн банкиране. Зловредният код може да прихване изпратената от потребителя заявка и да промени, да речем, сумата, която потребителят желае да преведе, като по такъв начин открадне парични средства. Схемата работи по начина, показан по-долу. Веднъж стартирала една такава "процедура", е трудно да бъде засечена.
Трети метод за атака, с който се запознахме, е т.нар. пренасочване. Това е слабост на сървъра, която позволява при достъпване на определена страница жертвата (потребителят) да бъде пренасочен към друга страница. При отваряне на сайт А без ваше съгласие вие бивате пренасочен към сайт Б, който е точно копие на първия.
В него се налага да се логнете отново, като ви излиза съобщение за грешка и може да ви се поиска лична информация с цел "потвърждаване на идентичността" – например, да въведете номера на кредитни карти, което е изключително прозрачен опит за измама. Сериозните сайтове никога не удостоверяват идентичността на потребителите си с искане за въвеждане на номера на кредитни карти и други данни за плащане.
Четвърти метод, който беше разгледан, са зловредните имейли. Става дума за прикачени файлове, дошли в писма по електронната поща, съдържащи зловреден код, предназначен за кражба на лични дани от компютъра и инсталирани на него програми. Този тип измами се създават с цел да компрометират устройства или цели мрежи. Те са типичен случай на социално инженерство и са подобни на телефонните измами.
От тях струи усещане за спешност, адресирани са до неопределени групи и понякога може да изискват въвеждане на финансова информация. Макар често пъти тези писма да са лесно разпознаваеми, напоследък те се сдобиват с все по-добър правопис (пресен пример е писмото с вирус-прикачен файл от февруари 2017 г. с фалшив подател НАП, което ни уведомяваше за уж сменена дата за подаване на данъчните декларации).
Ясно е, че са разработени и различни методи за борба с всички тези престъпни дейности. Някои от тях са електронни, други почиват на човешката бдителност. Валери Якмаджиев спомена нуждата от често обновяване на операционните системи, антивирусните програми и браузърите, на мобилните приложения.
В препоръките му също така влиза да се инсталират браузърни добавки само от сигурни издатели (най-добре от официалния сайт на браузърния разработчик, защото са познати и зловредни имитации на добре познати бразуърни добавки). При нетипично "бавен" компютър е добре веднага да се изпълни антивирусна проверка. Добрите антивирусни програми пазят и от т.нар. кийлогъри (keyloggers) – програма, която записва всичко, изписано на компютъра чрез натискане на клавиши на клавиатурата.
Прословутото писмо "от НАП", разпространено сред редица интернет потребители преди 3 месеца
Модерните браузъри, например, имат защита от пренасочвания и го правят само ако потребителят го позволи. Интересен метод за защита е и използване на не толкова популярни браузъри от типа на Tor, например, които не изпълняват всички скриптове по подразбиране, защото някои са спрени. Това наистина може да спре някоя анимацийка в сайт, но може и да е полезно за сигурността на пазаруването в Интернет. Други такива са Scout, Dragon, MS Edgе. Колкото по-малко да браузърните добавки, толкова по-добре, отбеляза Валери Якмаджиев, това важи и за мобилните приложения.
Не трябва да се отварят линковете от подозрителни писма. Няма как едно писмо уж да е от НАП и домейнът му да завършва на .jp, което е националният домейн на Япония! Ако човек може да си позволи това, нека да използва отделно устройство или поне браузър само за онлайн финансови операции.
Паролите трябва да бъдат трудни, да не се използва една парола за всичко. Често зловредните програми гледат къде има дублиращи се лесни за откриване пароли и пробват да ги разбият.
Ако финансовата транзакция ще се прави от общественодостъпна и незащитена с парола мрежа, то това е лошо решение. След като така и така човек е решил, че ще използва безжична интернет връзка за определена операция, нека поне това да стане през мрежата на доставчика на мобилен интернет. За да може да бъде проследена една такава транзакция, е нужно специално инсталиран зловреден код на телефона, за да направи това.
Всички сериозни сайтове, които предполагат финансови операции – били те онлайн магазини или електронно банкиране – разполагат със сериозни защити, често допълнителни пароли, свързани с кредитните карти, и – най-главното - https протокол, който се разпознава лесно по зеленото катинарче преди изписания уебадрес в адресната лента. Проверката за сигурност на сайта трябва да започне оттам!
Фалшиви новини
Снимка: Антон Оруш
Един от "гвоздеите на програмата"! Това събитие беше организирано като дискусия между математика проф. Николай Витанов от Института по механика към БАН и Самуил Петканов, създател и основен автор на пародийния сайт "Не!Новините". Модератор на дискусията беше фотографът и журналист Вера Гоцева.
Според Вера Гоцева, фалшиви новини е имало винаги, когато е имало конкуренция между двама опоненти за власт. За фалшиви новини в интернет се заговори сериозно за първи път по време на конфликта в Украйна през 2014 г. Тогава, с цел да се дискредитират фалшивите новини, украински тв журналисти направиха токшоу именно с това заглавие. В началото на всеки епизод се обявяваше, че всичко – от начало до край – в шоуто е фалшиво.
Второто голямо заговаряне беше през втората половина на 2016 г., когато кандидат-президентът Доналд Тръмп масово използваше в кампанията си алтернативни факти. Неслучайно за Оксфордския речник на английския език думата на 2016 г. е "постистина". Това е труднопреводимо с една дума понятие, но в най-общ смисъл означава ситуация, в която хората са дотолкова претоварени от масиран информационен поток, че обективните факти оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение в сравнение с непроверените изказвания. Според Гоцева "фалшиви новини" и "постистина" не са правилни термини, а "лъжи" и "лъжа". Тя твърди, че добрата журналистика никога не трябва да си позволява да обявява за лъжа или истина неща "по средата".
Според математика проф. Николай Витанов обаче между истината и лъжата има огромна разлика – същата, каквато между нулата и единицата. Той онагледи фалшивите новини чрез дихотомията форма-съдържание. Формата, например, са дрехите на един човек. Под тях може да има много мускули, може и да няма. Докато е с дрехи, той може да лъже, че, да речем, има изключително развита мускулатура. Фактът, че това е лъжа, не означава обаче автоматично, че такъв човек няма мускули. Той има някакви, но не страшно много… но все пак има малко. Следователно, между истината и лъжата има междинни стойности, както между 0 и 1 има 0,3; 0,5; 0,8.
Момент от друго интересно събитие - "Приказка за химичните елементи" с д-р Бо(жидар) Стефанов; Снимка: Антон Оруш
Според проф. Витанов какво е истина и кое лъжа е относително понятие, а дали една фалшива новина е лъжа, зависи от възприемането й от различните аудитории. Всяка фалшива новина има части – единици и нули – въпросът е кои са повече.
Как и защо възникват фалшивите новини според проф. Витанов? Да речем един кандидат за политическа длъжност прави кампания. Обикновено на избирателите се обещава каквото те желаят. След като политикът бъде избран, се оказва, че ресурсите са малко и не може да се изпълнят разнообразните предизборни обещания към какви ли не избирателни групи. С най-голям приоритет са обещанията към крепящите властта - медии, военни, полиция.
Тъй като не може директно да откаже изпълнение на обещанията, политикът започва да си служи с фалшиви новини. Социологически проучвания започват да сондират какво възприема като истина и какво като лъжа избирателят, хората, целевата група. Следващият етап от работата е да се конструира новината за невъзможността да се изпълни обещанието по такъв начин, че в нея да има много единици, а на решаващото място нула, но така, че тя да не бъде забелязана. Това означава отказът да бъде облечен в благовидна одежда.
Самуил Петканов застъпи тезата, че човек не е машина и възприема истината не като единици и нули, а с ума си. Обективно една информация може да и е еднаква, но субективно я възприемаме различно. Фалшиви новини винаги е имало, просто сега хората получават многократно повече информация в сравнение с други епохи. Затова те могат да получат повече сведения, противоречащи на това, в което вярват. Затова и се обръща повече внимание на тях.
Фалшивите новини не могат да бъдат заличени чрез цензура или чрез някаква централна цензурна система. Не може да се преборим и с вредата, както и някои хора никога не могат да бъдат накарани да не вярват в това, в което вярват, дори и убеждението да става с най-неоспорими научни аргументи и факти.
На въпрос от модератора какво трябва да съдържа една фалшива новина, за да се продаде успешно на аудиторията, проф. Витанов отговори, че това зависи от самата целева група. Например, ако тя се състои от образовани хора, само крещящото заглавие не помага. Основен компонент е невярното съдържание. Но една интелигентна аудитория може да не пропусне фалшива новина на дадена тема – например, едва ли можем да излъжем инженер по електротехника за това, че ново откритие е показало, че правият ток може да променя посоката си. В такъв случай фалшивата новина трябва да се "пообработи". Според проф. Витанов "фалшивата новина трябва да има невярно съдържание, опаковано във вярно такова“.
Самуил Петканов добави, че фалшиви новини винаги се маскират според аудиторията. Например, за най-посредствената и необразована аудитория са предназначени сензационните сведения, че "ново руско оръжие може да унищожи света за 20 секунди" (а ние вероятно си спомняме "втечнения триплазмен огън", "използван" от руските войски в Сирия преди две години). Добрата зловредна новина е винаги добре насочена.
Един добър въпрос от публиката беше дали методите на науката са приложими към отсяване на фалшивите новини.
Проф. Витанов отговори, че математиката е единствената естествена наука без нужда от експерименти. Това е така, защото у нея има специфичен алгоритъм за установяване на истината. Твърденията се доказват така, че всеки с достатъчно математическо образование и мислене може да ги провери. Едва когато нещо се провери от достатъчно много хора, то отива във фактите. Например доказвате теоремата и продължавате напред.
При другите естествени науки съществува нов елемент – експериментът. Той има интерпретации и тогава възникват проблемите и кой как интерпретира данните. При експеримент, проведен за първи път, всичко при него е ново. Но ако един експеримент във физиката докаже, че не съществува Хигс бозон, а друг докаже, че съществува, тогава кое е истината?
В такъв случай, обясни проф. Витанов, трябва нещата да се разбият на възможно най-малки области, за да могат да се проверят експериментално. Както знаем, единицата за информация е 1 бит. Разполагаме с 1 бит информация, когато на даден въпрос може да се отговори конкретно с ДА или НЕ, посочи математикът.
Снимка: Антон Оруш
Когато един експеримент връща много информация, тя се разбива на колкото се може по-малки части, докато се стигне до най.малките частици информация. В случай, че на най-малките въпроси се отговаря серийно, накрая ще стане възможно да се разбере коя информация е истина или не. Понякога за това са необходими десетки години.
Още един интересен въпрос от публиката беше свързан с фактора "скорост на разпространение". Каква е връзката между него и фалшивите новини? Нека да проследим.
Когато е нужно да се отпечата една научна публикация, между нейното депозиране в редакцията на научното списания и същинското й публикуване може да мине повече от година. През това време тя се чете от двама или трима рецензенти, те правят препоръки за редакции, авторите ги прилагат, след това процесът се извършва отново. Тоест, има достатъчно време, за да премине получената информация през ситото на проверката за истинност.
При фалшивите новини такова нещо няма. Те са написани преди секунди. Никой не ги отсява. Филтърът е задължение на собствения мозък на човека, а е много трудно, особено за личност с натоварено ежедневие, да преценява за толкова много теми дали всичко, писано по тях, е истина или лъжа – политика, спорт, изкуство, култура...
Самата нужда информацията да се появи бързо предразполага към това новината да се публикува бързо, преди друг да я хване. Това прави фалшивите новини не толкова преднамерено зловредни, а просто непроверени поради нужда от бързо публикуване.
Поредният интересен въпрос от публиката беше свързан с инициативата на Facebook да назначи екип от 3000 модератора, които да проверяват истинността на фактите в споделяните в социалната мрежа новини. Дали това може да е решение и за други места в Интернет? Според Петканов обаче тази инициатива е обречена на провал, "защото всеки смята различни новини за важни. Винаги, когато някой филтрира дадена информация, колкото и да е добронамерен и качествен човек да е и да му имаме доверие, все пак той изкривява действителността. Google също няма как да се справи с филтрирането на фалшиви новини – не и с наличните в момента средства. Трябва да се създаде изкуствен интелект второ поколение, който да не е обременен от човешката ръка, а да е самообучаващ се, за да си върши работата по напълно безпристрастен, машинен начин“.
С. Петканов добави още, че "фалшивите новини правят така, че за всяко твърдение да има няколко мнения дали е истина и така да се дискредитират авторитетите. Нищо да не е ясно. Делегитимирането на сигурните източниците и традиционните медии е резултат от фалшивите новини".
Как да се направи със сигурност истинно съдържанието по авторитетните интернет медии? Вера Гоцева предложи то да се направи платено, за да могат хората сами да избират какво да четат и какво не, както например в момента избират каква храна да ядат. Това предложение обаче бе оспорено от създателя на "Не!Новините", защото, ако една личност избира коя тема да бъде позиционирана като важна и коя не, няма как да се говори за обективност. Както хората ядат храни, макар понякога да им е ясно, че са вредни, така ще могат и да си купуват неистини.
Критичността при четене и възприемане на информация също е много субективно понятия, защото много от хората, които вярват в абсурди като кемтрейлс, например, смятат себе си за много критични и вещи, а останалите за невежи. Критичността е много относително понятие.
Вера Гоцева заключи, че не журналистиката е тази, която трябва да създава критично мислене. Това е въпрос на образованието.
Ловци на митове в науката
Тук лектори бяха няколко млади учени от конкурса "Лаборатория за слава FameLab". Ивайла Сопотенска, Златина Димитрова, Тома Щилиянов, Калин Колев, Наско Стаменов и Петър Ефтимов обърнаха нашето внимание към една област, пряко засягаща нашето здраве, а и психологическо спокойствие – непрекъснато извиращите отвсякъде митове за това колко е вредно едно или друго нещо.
Става дума не просто за това как отвара от бабини зъби плюс връхчета от челюсти на жълтоклюнна кукувица може да излечи рак. Несериозни автори и поръчкови статии често спекулират с непознати за обществеността названия на различни съединения и вещества в природата, които всъщност са нещо отдавна познато и от векове използвано от човека. Много често хората са подлъгвани и от мнения на хора по форуми (да не цитираме някои определени такива в България), които са написано от "чули-недочули“ потребители. В епохата на Интернет информационното влияние на агенцията "една жена на опашката каза" не само че не е намаляло, ами дори може да се каже, че никога не е било толкова силно!
По време на лекциите отвън вървяха експеримент след експеримент, което често предизвикваше неочаквани гърмежи; Снимка: Антон Оруш
Участниците дадоха примери с разразилата се от няколко години истерия около Е-тата и "химиите", като решиха да "уплашат" публиката с разкритието, че почти всички хора в залата от сутринта са приели слонски дози от изключително опасното вещество Е 948… , което всъщност е кислород! "Дали едно вещество е полезно или вредно, зависи от дозата" – беше тезата на един от лекторите. И наистина: човек не може да се напие без вода, но хайде накарайте някого да изпие няколко десетки литра вода наведнъж – дали всичко със здравето му ще е ОК, как мислите? Но в такъв случай… да не пием вода ли?
Както обобщи лекторът - "човешкото тяло е като една мивка. Проблемите с някакво вещество възникват, когато дебитът на отходната тръба е прекалено нисък и мивката се препълни".
Следващият от презентаторите реши да обори друг разпространен според него мит – че една скочила във въздуха котка винаги ще падне с краката надолу. Това обаче също зависи от обстоятелствата! Вярно е, че веднъж полетяла в пространството, котката почти веднага се ориентира къде е горе, долу, ляво и дясно и съответно накъде трябва да насочи краката си. След ориентирането, тя гъвкаво извива тялото си и затова се приземява на краката си.
Но понякога, особено ако падне от ниско, дори една котка няма време да се завърти и тогава ще падне на главата си – няма място за повече. Ако пък падне от някой етаж и под сградата има дървета, котката се удря между клоните, заплита се в тях, това я преориентира, трябва да се ориентира наново, а вече няма накъде. Това са много преобръщания и няма гаранция, че ще успее да се ориентира да падне на краката си!
В интересната презентация беше оборен и един кучешки мит – че питбулите са агресивни кучета, защото няколко месеца след раждането им от вътрешната страна на черепа израства шип, който непрекъснато дълбае в мозъка на кучето, то усеща болка и от това става агресивно. Това не е истина. Освен за питбулите и може би доберманите, за никоя друга порода кучета не се изказва такова предположение.
В човешкия череп няма такова нещо. Представете си сега, че някой ви каже, че на всички хора със сини очи, например, им израства същият шип или друго подобно нещо! Не бихте ли го нарекли (поне) несериозен? Питбулът и доберманът са създадени от хората, за да са агресивни. Вярно е, че те са едри породи кучета, но поначало всяко куче може да е възпитано да е агресивно или не, както и всеки човек.
Интересна подтема беше и тази за глутена и истерията колко е вреден. Лекторите започнаха с определение. Глутенът – това е вид белттък, съдържащ се в пшеничното брашно и в ръжта и ечемика. Глутенът не е опасен за хора, нестрадащи от непоносимост към него – алергия. В ранна възраст бебетата и децата трябва да приемат възможно най-много храни, за да свикнат с тях да не ни развият непоносимост по-късно.
Глутенът е полезен за хляба, защото го прави бял и мек, заяви участничката във FameLab Златина Димитрова. Когато се отказва на децата да ядат определени храни, те развиват алергия към тях, започват да се плашат. Наука OFFNews вече публикува изследване, което твърди, че изхвърлянето на глутена от менюто без необходимост крие рискове за здравето.
Важно е човек да развие у себе си критично мислене и да преценява информацията, заключиха лекторите.
Носими джаджи
Тук лекцията на д-р Ставри Николов, учредител на Digital Spaces Living Lab, беше на съвсем техническа тема. Става дума за проект, наречен WEAR Sustain, който търси дизайнери и хора на изкуството и технологиите от цяла Европа, за да създадат заедно ново поколение носими устройства и технологии, както и т.н. електронен текстил. Такива създателски екипи ще кандидатстват в конкурс и могат да получат финансиране в размер до 50 000 евро, за да получат разнообразна по характер помощ и да доразвият своята идея до годно за продаване технологично изделие.
Wearablе трудно преводима дума, подчерта Николов, но добави, че това във всеки случай включва значение на преносимост – без значение дали става дума за устройство или технология. Условно название в момента е "носими джаджи", например. Да стои на тавана във вас не е уеъръбъл.
Пример за такива видове джаджи са умни обувки, умни стелки за тях, умни дрехи. Гривни могат да следят кръвното налягане, очила могат да ви показват света през добавена реалност. Шапка може да следи температурата на главата и да предупреждава кога има опасност от слънчев удар.
Вече има доста работещи такива устройства. Например, камера, предложена от една шведска компания, прави снимки без нужда от задействане от страна на потребителя. Това са 6-10 снимки на секунда, което в края на деня прави около десетина хиляди кадъра. На пръв поглед такива снимки могат да изглеждат ненужни, но на базата на тях или на видеоматериал един фитнес треньор или диетолог могат да дадат препоръки как да се храним или по какъв начин да ходим, за да сме по-изправени например.
Много от сензорите на стационарните прахоуловители не са верни, или самите такива устройства не са толкова полезни поради своята стационарност. Устройството Flow на френската компания Plume Labs се прикрепва към ръката и прави от човека сензор. Съобщава къде има замърсяване над определена норма и така потребителят може да избягва такива маршрути. Създадена е и карта на "екологични" маршрути из града, дело на потребители велосипедисти.
Тези устройства традиционни се захранват с батерии, но невинаги това е най-добрият начин. Затова при много от тях се правят експерименти със захранване от слънчева енергия или с кинетична – от човека, който ги носи, защото все пак са преносими и тяхното носене предполага вървене.
Важно нещо при тези джаджи е как те да са хем удобни, хем да работят, хем да са красиви. При все това обаче спорно е доколко хората искат да носят дълго време едно такова устройство – някои хора в началото искат, а след това се отказват от тях. Различия между хората има и при друг казус – дали човек иска да следи данните и го прави често, дали потребителят въобще да промени начина си на живот, ако устройството покаже, че той не е от най-здравословните? При хората е различно.
Един от най-важните и спорни въпроси е за данните, които всички тези джаджи събират. Тези устройства могат да събират данни за организма и тялото, данни за всичко около нас – за околната среда, а и двете. Какви данни събират, къде те се съхраняват, кой ги вижда, дали само ние или нашите приятели, знаем ли какво става с тези данни.
Д-р Николов посочи, че има много начини и причини тези данни да бъдат споделени. "Това са сложни въпроси, които обществото по-скоро в момента обрисува и разбира, отколкото решава", отбеляза той. Например, данните от носимите джаджи могат да са полезни на някой потенциален рекламодател и той да пожелае да ги купи, за да праща реклами. Дори и в момента, ако данните, събирани от компании като Google например, са недостъпни, много полезни услуги за навигация ще са невъзможни. Данните трябва да се анализират от някого за немалко време, за да стане основа за предоставяне на качествена услуга.
Интересен въпрос от публиката беше какво е мнението на д-р Ставри Николов относно поверителността на данните, събирани от носимите джаджи. Според лектора човек трябва твърдо да знае какво се случва с неговите лични данни. Например, ако си купиш умна гривна с известия и следене на дневната и нощна активност на организма, може да се открие, че данни като тегло, дължи на стъпката и т.н. са публични. Николов твърди, дизайнът трябва да предполага, че данните са лични, а потребителят би трябвало да избира кое да сподели или не. В момента Европа е континентът с най.защитени лични данни, а европейците като цяло ги ценят най-много – за разлика от други части на света, където хората са склонни да продадат част от личните си данни за някакви материални облаги например.
Друг въпрос от публиката беше свързан с това дали умните преносими джаджи са безвредни за организма. Николов посочи, че много от устройствата за добър начин на живот се квалифицират като медицински прибори и затова преминават редица тестове за това дали не са вредни. За устройства извън този статут самите производители правят тестове, но трябва да имаме предвид, че за много от тях все още няма нови и обективни проучвания, тъй като много от тях са много нови. Разбира се, понякога може нещо да не е опасно за здравето на човека като цяло, но пак да влияе отрицателно на някого конкретно.
Други събития
Други акценти в лекциите бяха "Един ден от живота на учения" (на горната снимка) и "шоуто" за Big Data.
Големите данни са много обширна тема. Най-общо могат да се определят като данни за разнообразната човешка дейност при взаимодействието му с различни устройства и софтуер. Те се изпращат най-често до компаниите-разработчици на тези стоки и услуги, като идеята е събраните данни да помогнат за повишаване на ефективността на работата на конкретното нещо. Например, когато си купите книга от добре организирана електронна книжарница, алгоритъмът ще запомни доста данни от тази покупка и следващия път, когато влезете в същия сайт, ще ви предложи други подобни заглавия.
Facebook също запомня информация за харесаните от вас страници например, за да ви изпраща подходящи "спонсорирани" реклами в новинарския поток. Вие не може да ги избегнете, но преди няколко месеца всички потребители бяха помолени да отговарят на въпроси какви реклами бяха искали да им се показават. Такива данни могат да бъдат полезни и при здравеопазването. Например, във Великобритания се използват носими джаджи, свързани с Националното обществено здравеопазване (National Health Service). Гривни с безжична връзка изпращат данни до лекари, които преценяват дали пациентът да дойдат на преглед.
Лектор на темата беше Тимандра Харкнес - математик и писател. Според нея първото известно доказателство за съществуването им е оръжие на ловец неандерталец. Цифровите данни са започнали тогава, когато ловците са започнали да броят кой колко дивеч е убил. Не да се събират костите на едно място. Единият ловец е започнал да драска резка всеки път когато убие вълк. Това ставало върху една вълча кост. В днешно време обаче съхраняваме данните не върху вълчи кости, а в компютри. Данните са преведени на езици, които компютрите разбират.
Беше проведена кратка демонстрация на машинно обучение – как един компютър бива учен да разпознава, например, кое е котка и кое не. Категорично съм съгласен със заключението на лектора, че "правилният човек трябва да има правилните данни в правилния момент, иначе може да настъпят много обърквания".
В края на неделния ден се състоя и финалът на зрелищното състезание "Лабораторията за слава Famelab", което Наука OFFNews отрази.
Това е от мен. Три-четири щастливи дни. С всяка година Фестивалът става все по-притегателен и отсега чакам следващата година. Готови сме за повторение!
Антон Оруш, Sandacite.bg - https://www.sandacite.bg
Още по темата
Човекът
Малкълм Лав: Не е задължително науката и религията да са в конфликт
Медицина
Доц.д-р Николаева-Гломб: Ваксините са жертва на своя собствен успех
Космос
Викът на Вселената с Алисия Синтес, откривателката на гравитационните вълни
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари