10 май, 15:00 – 16:00 ч.
Зала НАУЧНО КАФЕНЕ

8 – 12 клас, студенти, учители

Проектът Future Work 4’s има за цел да разработи игровизиран отворен онлайн курс (MOOC), който да предостави на студентите и учащите се 4 трансверсални умения, които се определят като критични за работната сила през 21 век. Ориентираната към бъдещето учебна програма съчетава 4 теми: дигитални умения, зелени умения и екологично съзнание, предприемачество и иновации и социални и кариерни умения. Таня Йорданова е експерт програми и проекти в Научноизследователски сектор при Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Тя има богат предишен опит в управлението на Европейски проекти и в момента координира дейностите по изпълнението на проект Future Work 4’s. Таня е сертифицирана по GCDF в областта на кариерното консултиране и ръководи Международната Менторска програма EURAXESS.

10 май, 15:30 – 16:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

8 – 12 клас, възрастни

Извършването на научни експерименти в биомедицината е предизвикателство, което е вълнуващо преживяване, но при недобро планиране и дизайн на експериментите, получените резултати могат да са доста разочароващи. Най-мотивиращият момент в работата на учения е, когато той има оригинална идея, а най-трудният е реализацията на тази идея. В последните години новите технологии оказват значимо влияние върху времето за подготовка и изпълнение на експериментите.  Доц. д-р Петя Димитрова ще симулира научен експеримент, свързан с изследване на биологичен ефект на ново терапевтично средство. Ще демонстрира как дизайнът на научния експеримент се променя според вида на използваната нова технология. Ще покаже как учените използват модели на човешки тъкани и органи, като култивиране на клетки в триизмерно пространство и/или изработване на органи в чип, за да симулират биологична функция и да намалят използването на лабораторни животни в експериментите.

10 май, 17:00 – 18:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

Презентация, 5 – 7 клас, 8 – 12 клас, възрастни

Знаете ли, че понастоящем има над 30 космически мисии, целящи изучаването на различни обекти в открития космос? В бъдеще се планират все по-комплексни мисии, които да помогнат на човечеството да овладее междузвездното пространство, да колонизира чужди планети и да добива ценни материали от астероиди, комети и спътници. Един от факторите, който изиграва ключова роля в развитието на съвременните технологии, е разработването на нови високотехнологични материали в областта на електрониката и комуникациите. При изработката на тези иновативни материали се използват добре познати на човечеството и добивани от векове метали като мед, желязо, сребро и злато. Те винаги са били в основата на технологичната еволюция на човечество и дори са определяли историческите периоди – каменна, медна, бронзова, желязна епохи. Макар и познати още от дълбока древност, тяхната употреба в съвременната наука не е загубила значението си. Днес, макар технологиите за добив и преработка на метали да са доста по-усъвършенствани, те почиват на същите принципи, прилагани в древността. С помощта на атрактивни химични експерименти гл. ас. д-р Господинка Гичева и гл. ас. д-р Александър Чаначев, преподаватели в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“, ще демонстрират част от процесите, свързани с добива и получаването на ценни метали, макет на открит рудник, обработката на рудата, както и химичните реакции, с които се извличат полезните компоненти от нея.

10 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

8 – 12 клас, възрастни

Пандемията от Ковид-19 и грипните епидемии показват ясно, че имунният отговор се развива различно при всеки индивид и зависи от неговото здравословно състояние – включително от режима на хранене и физическа активност, хронични заболявания и прилагана терапия. Респираторните вируси предизвикват локална инфекция в белия дроб, като при повечето хора, тя протича леко, защото се развива адекватен имунен отговор. При умерена до тежка инфекция антивирусният имунен отговор е силно изменен. Това води до директно увреждане на структурата и функцията на белия дроб, до системно възпаление и отключване на други патологични процеси, водещи до сърдечно-съдови и неврологични усложнения. Заповядайте, за да видите данни от изследвания на учени в България за действието на няколко вещества при грипна инфекция. Имунологът доц. д-р Петя Димитрова от БАН обяснява защо е толкова трудно да се регулира имунния отговор при респираторни вирусни инфекции и защо е необходимо да не прилагаме безразборно и необмислено разнообразни подходи, които потискат хроничното възпаление, но не „работят“ добре при остро-протичаща инфекция.

10 май, 18:00 – 19:00 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

8 – 12 клас, възрастни

На пръв поглед науката и изкуството се приемат като отделни области, докосвайки обществото по различен начин. Ако се опитаме да вникнем по-надълбоко, в тези различни области, ще открием един свят, където изкуството е вид наука, а науката е вид изкуство. В този съвместен проект художник-приложник и учен се опитват да намерят пресечната точка между тях през призмата на стъклото, в резултат на което е създаден уникален по рода си стъклен калейдоскоп. Ще се запознаете с интересни факти от областта на горещото духано стъкло, като метод използван при създаването на творби от стъкло, както и с някои съвременни подходи за получаване на нови стъкла с оптични свойства.

10 май, 18:30 – 19:30 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

8 – 12 клас, възрастни

Климатичните промени, вкл. „глобалното затопляне“, са едни от най-горещите проблеми на човечеството, дискутирани на много световни научни форуми за устойчиво развитие. Основните теми са какви вреди на природата причинява човешката дейност, как да запазим богатството и биоразнообразието на планетата Земя и от какви беди в бъдеще да се предпазим. Науката е доказала, че климатичните промени са естествен процес – напр. последното глобално затопляне започнало преди 10 000 г. продължава и до днес. Влиянието на човека върху този процес е неоспоримо. За да можем да надникнем по-далеч в бъдещето, трябва да изучим по-добре миналото, да проникнем дълбоко в утайките, отложени на океанското дъно и на континентите.  Фините слоеве пясък и глина представляват страници на своеобразна геоложка книга за организмите, живели при съответните климатични условия. Всеки отделен слой е специфичен отрязък от време, „запечатан“ в останките на организмите (фосили), които учените дешифрират с прецизни съвременни методи. Резултатите от изследванията показват колко „топли“ и „зелени“ са били океаните и континентите в геоложкото минало. В презентацията ще бъдат представени промените в климата на Земята и в България през последните 66 млн. години, установени в океански и континентални седименти с микроскопски, изотопни и геохимични изследвания на нанофосили  и органично вещество. Научете повече от проф. дн Кристалина Стойкова и доц. д-р Златка Милаковска от БАН.

10 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЕНЕРГИЯ в партньорство с Овергаз

8 – 12 клас, възрастни

Прогнозата за времето е ежедневие за всеки от нас, но всъщност представлява резултат от дългогодишни, многобройни и разнообразни научни и научно-приложни дейности на една метеорологична служба, у нас и навсякъде по света. В началото на май 2024 г. се навършват 68 години от първата оперативна гражданска прогноза, издадена от специално изграденото звено „Прогнози“ на Института по хидрология и метеорология (сега НИМХ). Развитието на методиката за изготвяне на прогнозите за времето, в резултат на широкото навлизане в оперативната практиката на численото моделиране е факт, който може лесно да се проследи, особено през последните две десетилетия. Огромният скок в развитието на техниката, с която разполага съвременният свят, е другата ясно видима причина за промените в областта на метеорологичното наблюдение и прогнозиране. Примери за ролята на численото моделиране, както и усъвършенстването на техническите възможности на човечеството, приложени в оперативната работа на синоптиците, могат да бъдат дадени при всяка една метеорологична обстановка. Тежестта и отговорността на оперативната работа остава голяма, поради огромното количество информация, което трябва да се обработи и анализира, за да се произведе продукт, здраво стъпил на основите на науката и толкова привлекателен, че да отговори на предизвикателствата на съвременното общество, развиващо се в условията на променящ се климат. За всичко това и още много подробности за прогнозите чуйте от д-р Анастасия Стойчева, оперативен синоптик в НИМХ.

10 май, 19:30 – 20:30 ч.
Зала ЛАБОРАТОРИЯ в партньорство с Аурубис

8 – 12 клас, възрастни

Освен със странния си чар и способността си за активен полет, прилепите впечатляват с уникалната си физиология и имунна система, която им позволява лесно да се справят с множество заболявания, ефективно да тушират клетъчния стрес, да живеят по-дълго и да стареят по-бавно. Особено интересни са прилепните термочувствителни антитела, които описва екипът от Националния природонаучен музей при БАН и Университета Сорбона. При температури, типични за хибернация (4℃) или ежедневна почивка (около 20℃), когато и метаболизмът на гостоприменика, и размножаването на патогените са по-бавни, тези антитела са слабо активни. Това спестява енергия и предпазва от хронично възпаление. При температури от 40℃ обаче, типични за активния полет, същите антитела се превръщат в ефективни машини за вирусна неутрализация и изчистване на мъртви клетки, осигурявайки бърза защита, когато е най-необходимо. Изследването на д-р Виолета Желязкова от Националния природонаучен музей при БАН е първото в света, което свързва физиологичните особености на дадена група бозайници с конкретни свойства на техните антитела, и има сериозен потенциал да послужи за разработването на таргетни антитялови терапии, приложими при човека.

10 май, 20:00 – 21:00 ч.
Зала КОСМОС в партньорство с А1

8 – 12 клас, възрастни

Квантовите компютри са още в детска възраст, но предстои бързо развитие с произведените квантови процесори. Привлекателността на тази област е в мултидисциплинарния й характер: физици, математици, компютърни инженери прилагат квантовата механика, за да решават сложни проблеми. Състезанието между IBM, Fujitsu, Riken + Honeywell и още компании се основава на различни технологии, например свръхпроводящи системи, фотоника, неутрални атоми, захванти йони, квантови точки са 5-те най-често използвани. Вълнуващо е, че квантовата механика има голяма стойност за практическии приложения в материалознанието, финансите, машинното обчение, обработката на естествените езици, и дори в логистиката за оптимизация на процесите по доставка и съхранение. Все още е оскъден броят на приложенията, в които се използват квантовите компютри в наше време, но се очакват нови приложения за още не добре дефинирани дейности. Може би изкуственият интелект ще предложи интересни новости, ако го попитаме?! Въпросът е как да му зададем въпрос, който да го накара да излезе извън кутията на наличните материали в достъпните хранилища за данни? Проф. Ана Пройкова ви призовава: „Мислете, драги младежи!“