Софийския фестивал 2024: Годишнини: ЦЕРН, Опенхаймер, Кюри, нулев меридиан и нашия природонаучен музей

Красива наука Последна промяна на 08 май 2024 в 00:00 2063 0

Кредит Красива наука

На прага сме на старта на 14-тия поред Софийски фестивал на науката, който ще се проведе от 9 до 12 май 2024 г. в София Тех Парк.

В програмата са включени 140 години от установяването на Гринуичкия меридиан като нулев, 135 год. Национален природонаучен музей, 120 год. от раждането на Опенхаймер, 90 години  от смъртта на Мария Кюри, 70 год. ЦЕРН, 25 год. България в ЦЕРН. Това са бележити български и световни годишнини, които представят постиженията от миналото в контекста на съвременните научни изследвания.

ЦЕРН на 70: Една одисея в микрокосмоса

Това събитие го създаваш ти – задай своите въпроси предварително и заповядайте на събитието да чуете отговорите. Най-добрият въпрос според учените ще спечели награда!

Закриващото събитие на ХІV-ия Софийски фестивал на науката е посветено на най-вдъхновяващия проект на ХХ век – основаването на Европейския център за ядрени изследвания – ЦЕРН, както и годишнината от българското участие в най-амбициозния проект на човечеството. На учените в ЦЕРН дължим интернет, надяваме се да опознаем тъмната материя, да научим за зараждането на Вселената, разширяваме възможностите за лечение на рак, възхищаваме се на удивително изкуство, вдъхновено от науката…

Задайте своите въпроси на проф. д-р Леандър Литов, един от легендарните български учени от ЦЕРН, част от екипа му още от 1992 год., доц. Венелин Кожухаров, доц. Пейчо Петков, доц. Румяна Хадийска, доц. Борислав Павлов, и млади докторанти.

По повод 70 години от основаването на ЦЕРН и 25 години от участието на България. 

.

Грийнуичкия меридиан с две полукълба Гринуичкият меридиан и най-странните часови зони по света

В това събитие, посветено на 140 години от установяването на Гринуичкия меридиан като нулев, ще научите защо Гринуичкият меридиан е толкова важен за разделянето на Земята на различни часови зони, и как политическите граници водят до причудливи географски изкривявания и куриози, особено около Линията на смяна на датата. А знаете ли какви други стандарти за отчитане на време има? Какво е общото между всички тях и Гринуичкия меридиан? И хрумвало ли ви е, че меридианът може да има „наследник“? Отговори на тези въпроси ще откриете от срещата си с Аспарух Камбуров, доцент в Минно-геоложкия университет.

.

Мария Склодовска-Кюри – премиера

Биографичният филм за Мария Склодовска-Кюри (в ролята: Каролина Грушка) разказва за живота на нобеловата лауреатка в периода 1903-1911 г. Ето какво казва режисьорката на филма Мари Ноел: „Бих искала този филм да покаже жена от плът и кръв, невидима зад монументалната фасада. Полякиня, която трябва да напусне любимата си родина, за да се посвети на науката; човек, разкъсван от противоречия и дилеми, но никога не губещ от поглед целта. Целта ми е да запозная зрителите с непознатото досега човешко лице на тази героиня. След като гледаме този филм, бих искала да запомним Мария Склодовска-Кюри не само като женска икона на науката или полякиня, известна в цял свят, но преди всичко като вдъхновяваща, силна жена – индивидуалност, изключителна във всяко отношение, заслужаваща възхищение и достойна за подражание.“

По повод 90 години от смъртта на Мария Склодовска-Кюри.
В партньорство с Полския институт.

.

Илюстрация на динозавър и неговите размери Малкият голям динозавър

През 1985 г. в пещерата Лабиринта са открити вкаменените кости на хадрозавроид – динозавър с патешка човка. Те принадлежат на животно с дължина около 3,5 метра, но доскоро не беше известно дали става въпрос за млад динозавър или за възрастен индивид с малки размери, подобен на динозаврите-джуджета живели по същото време на територията на Румъния. Палеонтолозите Владимир Николов и доц. Дочо Дочев, в сътрудничество с прочутия експерт по динозаврите проф. Стийв Брусати, се захващат да отговорят на този въпрос. Какво откриват учените и как наученото допълва разбиранията ни за еволюцията и разселването на хадрозавроидите в Европа през епохата на късната креда разказва палеонтологът и палеоартист Владимир Николов

По повод 135-годишнината на Националния природонаучен музей при БАН

.

Радиоактивни диви прасета

9 май, 20:00 – 21:00 ч., Зала КОСМОС в партньорство с А1
8 – 12 клас, възрастни

Ядрената авария в Чернобил през 1986 г. оказа голямо влияние върху горската екосистема в Централна Европа. Експертите съветваха да се ограничи яденето на гъби след аварията заради високото ниво на радиоактивно замърсяване, но месото на дивите животни също бяха засегнато в продължение на няколко години. Докато радиоактивното съдържание в елените и сърните очаквано намаляха с течение на времето, измерените нива на радиоактивност в месото на дивата свиня и до днес остават изненадващо високи. Разберете за този парадокс и какво да очакваме занапред от австрийския професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер.

По повод 120 години от рождението на Робърт Опенхаймер.

.

Повече информация - на сайта на събитието: https://beautifulscience.bg/ 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !