Имате ли навика да седите пред огледалото и да се взирате в някакво свое несъвършенство часове наред? Или да гладувате по цял ден, за да не напълнеете? За немалко потребители на сайтовете и приложенията за запознанства такива практики се оказват ежедневие.
Макар и главната цел на такива сайтове да е да улеснят свързването на хора със сходни интереси, според някои учени техният дизайн поставя прекален акцент върху външния вид и може да внуши нереалистични и вредни естетически стандарти.
Едно проучване, публикувано в Journal of Eating Disorders през 2019 г., например установи, че потребителите на някои известни приложения за запознанства е от 2,7 до 16,2 пъти по-вероятно да страдат от хранително разстройство. В рамките на проучването учените накарали около 1700 души да попълнят анкета за това колко често прибягват до нездравословни поведения за контрол на теглото. Подобни поведения може да включват предизвикване на повръщане, гладуване, приемане на диетични хапчета или разхлабителни, добавки за изграждане на мускули или анаболни стероиди.
Анализът на резултатите разкрил особено висок риск при жените потребители, като е от 2,3 до 26,9 пъти по-вероятно те да прибегнат до такива поведения, докато при мъжете потребители се оказал от 3,2 до 14,6 пъти по-висок в сравнение с хората, които не използват такива приложения. Около половината от анкетираните потребители съобщили, че прибягват до гладуване, а всеки пети към предизвикване на повръщане.
Макар и мнозина да признават за ползите, които намират в такива платформи, се водят и немалко спорове за връзката им с неудовлетвореността от собственото тяло. В изследване с близо хиляда участници Струбъл и Петри сравнили притесненията за образа на тялото при хора, които използват и не използват приложението Тиндър. Те установили, че независимо от пола, потребителите на Тиндър съобщават за значително по-ниски нива на удовлетвореност от собствените си лица и тела и по-високи нива на интернализирани психични проблеми, склонност за сравняване с другите и срам от собственото си тяло в сравнение с неизползващите го.
Подобно на социалните медии като Facebook или Instagram, много от приложенията за запознанства отдават голяма роля на снимките на потребителите. В Тиндър, който има над 50 милиона потребители по света и 10 милиона използващи го ежедневно, трябва да “плъзнеш” надясно или наляво снимката на даден човек, за да покажеш, че го харесваш или не. Така използващите тези платформи се озовават в един непрекъснат цикъл, където отсяват профилните снимки и кратките описания на другите, но в същото време подлагат и себе си на внимателно изследване.
Интересно е, че употребата им се свързва и с немалко случаи на отхвърляне и тормоз дори при потребителите с различна сексуалност — групи сами по себе си дълго обект на обществена дискриминация. Резултатите от съдържателен анализ на 300 профила от сайт за запознанства за хомосексуални мъже, например установиха използването на обидни или осъдителни препратки към “женствени” потребители (femmephobia).
Нездравословните опити за контролиране на теглото отразяват факта, че в съвременните индустриални общества до голяма степен се намира за привлекателно тънкото тяло, ниският процент подкожни мазнини и отличаващата се мускулна маса.
Но ако задълбочим в темата, можем ли все пак да приемем, че има някакъв обективен стандарт за красиво тяло и хората може наистина да бъдат “класирани” според привлекателността си? И в противен случай как да си обясним днешните стандарти?
Еволюция на красивото
Един бегъл поглед към човешката история и идеалите на различните културни общности преди индустриализацията и глобализацията ни разкрива по-сложна картина. Оказва се, че съвременните ни идеали всъщност не са универсални.
Ако например се върнем много назад и погледнем скулптурите, изработени от праисторическите хора, ще се сблъскаме с доста по-различна представа за идеалното женско тяло. Някога нашите прадеди населявали среда, характеризираща се с недостиг на храна, и онези от тях, които успявали да увеличат телесните си мазнини достатъчно бързо, се радвали на по-добро здраве и по-голям шанс да предадат гените си. Това се потвърждава от археологическите данни — например фигурката на Вилендорфската Венера от старокаменната епоха (ок. 30 000 г. пр. Н. е.).
Вилендорфската Венера. Подобни фигури вероятно били използвани в ранните култове към плодородието.
Художници като Тициан, Рембранд и Рубенс пресъздавали идеалната жена като сладострастна и закръглена. За Венера, богинята на красотата, било характерно кръглото лице и тялото, наподобяващо формата на круша.
Положителни нагласи до началото на индустриалната епоха, разбира се, имало и спрямо закръглените мъже, тъй като те били считани за достатъчно заможни да си позволят големи количества храна.
Танцуващи нимфи и сатири. Детайл от картина на Рубенс.
През втората половина на 19-ти век обаче нещата започнали да се променят.
Изтънчена слабост, или за изкуството да се храниш с тоалетна хартия
Към средата на 19 век в Северна Америка и Западна Европа се появил образът на жената с малка обиколка на талията, наклонени рамена, тънки пръсти и ходила. Познат като “гравираната върху стомана жена”, този образ бил свързан не само с крехкостта, слабостта и подчинението, но и високото обществено положение и морални ценности.
В края на века пък бил измислен друг идеал — “момичето Гибсън”. Този образ съчетавал особености на “гравираната върху стомана жена” и закръглената жена и притежавал тънка талия и крака, но все пак с извивки в бедрата и пристегнат корсет.
Илюстрация на момичето "Гибсън".
През 20-те години на 20 век смяната на корсетите с бельо, притискащо гърдите, започнала да придава на жените плосък и напомнящ на момчешки вид. Тогава идеалът почти изцяло се изменил в посока на тънкостта, изисквайки подлагането на строги диети с гладуване и “машини за отслабване”.
Ключова роля за стандартизиране на представите за красота в Северна Америка и Западна Европа, разбира се, изиграла появата и възходът на масовите медии. Филми и списания, както и холивудски знаменитости, представяли на обществото един все по-уеднаквен образ на красивото и от същия период водят началото си и първите реклами за отслабване.
До 40-те години тънките крака вече били задължителна част от идеала за женската красота — подчертавани от стегнати дълги чорапи и обувки с високи токчета. Размерът на бюста също се увеличавал в идеализираните образи и скоро се превърнал в централна характеристика на привлекателните жени. Интересно е, че учените по онова време започнали да документират първите случаи на отрицателни представи за собственото тяло и на жени, желаещи по-малки тела и по-големи гърди.
В следващите десетилетия стандартът за тънкото тяло ставал все по-краен и по-масов. Между 60-те и 80-те години момичетата от Плейбой и победителките в конкурсите “Мис Америка” били подбирани така, че да имат все по-малко тегло и размер на ханша, както и по-големи размери на талията, бюста и височината. Постепенно идеалът за женска красота се превърнал в синоним на тялото с клинично поднормено тегло.
Нещо повече, размерите на подбираните модели станаха все по-непредставителни и отдалечаващи се от тези на средностатистическата жена. Според някои проучвания например преди 40 години средностатистическият модел е тежал с около 10 процента по-малко от обикновената жена. Сега разликата е около 23 процента (бел. авт. включително заради леките средни покачвания в индекса на телесната маса при обикновените хора, но независимо от това се лансират образите на модели с все по-ниско тегло). Следователно средностатистическата американска жена между 18 и 34 години има само 7 процента вероятност да постигне същия стандарт като рекламирания модел. Или с други думи, даден модел е по-слаб от 93 процента от жените на същата възраст.
Но докато жените са обект на повечето проучвания и кампании срещу хранителните разстройства, общественото внимание постепенно се насочва и към мъжете. Колко точно от тях страдат от хранителни разстройства е все още трудно да се определи, тъй като мнозина отказват да признаят поради убеждението, че са засегнати от “женско заболяване”. При все това според изчисления за САЩ например всеки четвърти от документираните случаи на хранително разстройство е на мъж.
Мъжете модели са поставени под професионалното бреме да изглеждат красиви. Образи на разсъблечени мъже, показващи мускули, биват включени във все повече филми, реклами и издания. Едно проучване разкри, че мъжките модели на Запад са свалили средно около 5 кг мазнини и са качили 12 кг мускулна маса за последните няколко десетилетия. Според същото проучване телата на моделите, използвани в скорошните издания на някои еротични списания за жени, е невъзможно да бъдат постигнати без приемането на анаболни стероиди.
Дебелите са лоши и лошите са дебели?
Друго значимо развитие в налагането на този естетически идеал се случи през 90-те години на 20 век, когато стигматизирането на пълните хора във филмите и сериалите стана по-разпространено. В някои например хората с наднормено тегло са представени като нискоинтелигентни, алчни и неспособни да поддържат романтични отношения. По това време се увеличи и медийното отразяване на рисковете от наднорменото тегло. Ефектът от съчетаването на възхвалата на тънкото тяло и заклеймяването на пълните хора е затвърждаването на стандарти, които са непостижими или дори вредни за повечето хора.
В едно красноречиво изследване Тигеман и Ротблум карат големи групи от американски и австралийски колежани да споделят стереотипите си за пълни и слаби мъже и жени. Те са помолени да отбележат степента, в която 8 качества са характерни за тези хора. И мъжете, и жените, които участват в проучването, съобщават, че имат негативни стереотипи за пълните хора. Макар и пълните хора да били приемани от участниците за по-топли и приятелски настроени — потвърждавайки традиционния стереотип за пълния веселяк, те също така били смятани за по-нещастни, егоистични, неуверени, недисциплинирани, мързеливи и непривлекателни, отколкото слабите хора. Особено впечатляващо било, че нямало разлики в тези мнения между пълните и слабите студенти. Дори тези с наднормено тегло подкрепяли отрицателни стереотипи за пълните хора.
И все пак ако наднорменото тегло се възприема от някои като признак на неморалност или “лоши гени”, то може би не е изненада, че някои от по-тежките случаи на хранителни разстройства и идеализиране на поднорменото тегло са при етнически малцинства или членове на ЛГБТ общността. Анализи разкриват, че хранителните разстройства имат най-високите нива на морбидност и смъртни случаи от всички психиатрични заболявания, като тормозът и подигравките се смятат за главна причина при развиването им дори при деца на 7-годишна възраст.
Въпросът колко вредно е да имаш наднормено или поднормено тегло, разбира се, е сложен и зависи до голяма степен от индивидуалните особености на всеки човек. Но междувременно можем да бъдем една идея по-внимателни как преценяваме себе си и останалите и да ценим повече собственото си тяло.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари