Като една от най-разпространените в света технологии, които се използват от милиарди хора всеки ден, рядко се замисляме за компютърните клавиатури.
Погледнете клавиатурата на компютъра или мобилното си устройство. Чия идея е тази случайна бъркотия от букви? Защо не са подредени в азбучен ред? Или, ако е по-важна скоростта, отколкото от лекотата на използване, защо не са поставени най-често използваните на най-удобните места? Сякаш някой е искал да е по-лесно да напишете рядко срещани букви като 'J' или 'K' (началните позиции на най-силните пръсти на дясната ръка), отколкото да достигнете 'O', 'E' или „N“, нали?
Защо все пак буквите са подредени по този начин?
Световно познатата QWERTY клавиатурата се ражда в малка работилница в Милуоки през 1866 г. Тогава издател на име Кристофър Латъм Шолес (Christopher Latham Sholes) започва работа по изобретение, което се надява да го направи богат: машина, която автоматично да номерира страниците на книгите.
Към Шолес се присъединява изобретателят, Карлос Гледън (Carlos Glidden). През юли 1867 г. той се запознава с краткото описание на „пишеща машина“ (“type-writing machine”) в Scientific American. Вдъхновени от него, те решават да създадат „машина, чрез която… човек може да отпечатва мислите си два пъти по-бързо, отколкото може да ги напише”.
Пиано или пишеща машина?
Година по-късно те притежават три патента. Трудно може да разпознаете в произведението им пишеща машина. То прилича повече на пиано, с клавиши от слонова кост и абанос, по един за всяка буква.
Машината често блокира и напечатаните редове се отклоняват от курса, но Шолес я използва, за да пише на потенциалните инвеститори. Един от тях, Джеймс Денсмор (James Densmore), веднага купува една четвърт от патентите, без да я е виждал. Но когато стига до Милуоки, за да хвърли поглед върху инвестицията си, не е толкова впечатлен, Въпреки това Денсмор насърчава Шолес да продължи.
През 1872 г. Шолес регистрира друг патент, който показва, че клавиатурата на пиано е отхвърлена в полза на редици от клавиши с форма на кръг, но не са уточнени местата на буквите.
След това, неочаквано се появява QWERTY. През август 1872г. Scientific American публикува блестяща статия за “пишещата машина на Шолес”, илюстрирана с гравюра на машината, показваща четириредова клавиатура с втори ред, започващ с QWE.TY.
QWERTY се събират заедно
Денсмор демонстрира пишещата машина на инженерите от Е. Ремингтън и синове (E. Remington & Sons), оръжейна компания от Ню Йорк, разширяваща дейността си и в домакинските уреди. Ремингтън подписва договор за производство на машината и произвежда прототип с друга малко по-различна клавиатура: QWERTUIOPY
Шолес очевидно е недоволен и поиска Y да бъде възстановена между T и U. Ремингтън се съгласява, и за първи път буквите QWERTY се събират. Ремингтън пуска на пазара първата си пишеща машина на пазара през 1874 г. и тя бързо се превръща в първата в света успешна машина за писане.
До 1890 г. в САЩ се използват повече от 100 000 QWERTY клавиатури.
Но откъде идва подредбата?
Често се казва, че QWERTY клавиатурата е неефективна, но има умисъл да е такава: твърде бързото набиране би довело до блокиране на клавишите, проблем от ранните дни на механичните клавиатури, така че изобретателите са решили да объркат буквите и да забавят машинописците.
Митът за умишлено неудобната QWERTY се повтаря от New York Times до Encyclopedia Britannica, но наистина няма доказателства за това. Както пиша Джими Стам (Jimmy Stamp) в Smithsonian през 2013 г., ако се стремите да избегнете блокирането от чести двойки букви, защо ще допуснете E и R в съседство, тъй като комбинациите „er“ и „re“ са сред най-често срещаните на английския език? "As" и "ed / de" имат същия проблем.
Статистически анализ от 1949 г. установи, че QWERTY клавиатурата всъщност има по-близки двойки, отколкото клавиатура, подредена на случаен принцип.
Друг градски мит е, че тя позволява на търговците да впечатлят клиентите с бързото въвеждане на „TYPE WRITER QUOTE“ от горния ред. Това е хубава идея, но няма исторически доказателства за това.
Стам цитира проучване в Япония от 2011 г., че QWERTY разположението не може да бъде обяснено като реакция на механиката на пишещите машини.
Според японското проучване QWERTY разположението е реликт от първата употреба на клавиатурата - транскрибиране на Морзовия код. Изследователите от Киото твърдят, че телеграфните оператори оформят нашата модерна клавиатура, като групират буквите, участващи в често объркани сигнали на Морз и по този начин по-лесно разрешават неяснотите.
Може би по-убедителна, макар и прозаична причина, е, че клавиатурата е просто полуслучайно пренареждане на оригиналната клавиатура на машината в пиано стил.
Вероятно никога няма да разберем. Век след като Шолес финализира клавиатурата, историкът Джан Нойс (Jan Noyes) от Университета Лъфбъроу публикува дълъг анализ, който заключава: "Изглежда ... няма очевидна причина за разположението на буквите в QWERTY подреждането."
Най-лошият дизайн
Едно нещо е ясно - клавиатурата не е проектирана за писане на сляпо, т.е. без да се гледат клавишите на пишещата машина, като се използват всички (или повечето) пръсти. Това е последващо изобретение. Както посочва Нойс: „Оригиналната QWERTY клавиатура е предназначена за писане с един пръст, а не за „писане на сляпо” ”.
Това може да се обясни с добре познатите практически недостатъци на QWERTY. През 30-те години, когато пишещите машини и машинописът стават все по-разпространени, изследователите започват да се съмняват в ефективността на тази подредба.
Един от най-ожесточените критици е психологът Август Дворжак, далечен братовчед на композитора Антонин Дворжак. Той събира екип от инженери, които да тестват 250 варианта на клавиатура и стигат до заключението, че дизайнът на QWERTY е един от най-лошите възможности.
Но мотивите на Дворжак не са съвсем чисти. През 1936 г. той патентова алтернатива - „опростената клавиатура на Дворжак” (Dvorak Simplified Keyboard). Той твърди, че е по-лесно да се овладее, по-бързо да се използва и предизвиква по-малко напрежение в ръцете.
Всъщност, след като се превърна де факто в стандарт, QWERTY клавиатурата видя десетки, ако не и стотици предполагаемо превъзходни конкуренти. Но тя се прехвърли безпроблемно от механичните пишещи машини към компютрите, а сега и към сензорните екрани, и е навсякъде, където е стандартна и латиницата.
И все пак, въпреки мрачната си репутация, не е чак толкова лоша. Проучване от 1975 г. установи, че един опитен машинописец може да достигне над 90% от теоретичната максимална скорост.
Истинската причина за упоритата си устойчивост е инерцията - представете си цената за проектиране, тестване и производство на алтернатива - и след това преквалификация на милиардите хора, които ще я използват. Докато нужните букви в QWERTY са си тук, на разположение.
Във всеки случай, сега знаем, че замяната с клавиатурата на Дворжак (или хипотетичен друг еквивалент) на тромавата QWERTY всъщност не би постигнала много за ускоряването на машинописа. Както писаха икономистите Стан Либовиц (Stan Liebowitz) и Стивън Марголис (Stephen Margolis), повечето от ранните претенции за ефективността на Дворжак са преувеличени или разпространени от самия д-р Дворжак. "Най-добре документираните експерименти, както и последните ергономични изследвания," пишат те, "предполагат малко или никакво предимство за клавиатурата на Дворжак."
Така че използвайте своята странна клавиатура с удоволствие. Разположението на QWERTY може да няма никакъв смисъл, но това няма да повлияе на скоростта на въвеждане или синдрома на карпалния тунел.
Източници:
Част от книгата The Origin of (almost) Everything (Произходът на (почти) всичко), представена от NewScientist.
The Debunker: Was the QWERTY Keyboard Designed to Slow Down Typists?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
4005
1
08.06 2019 в 19:14
защото букви в съседство се пишат от един и същи пръст, следователно се пишат по-бавно. Да бяхте питали човек, разбиращ от машинопис.
Последни коментари