Данъците върху въглеродните емисии могат да доведат до още по-голям глад

Ново проучване установи, че прилагането на една обща схема за смекчаване на промените в климата, прилагана във всички сектори, като глобалния данък върху въглеродните емисии, би могла да окаже сериозно въздействие върху селското стопанство и да доведе до много по-широко разпространение на глада и продоволствената несигурност в сравнение с прякото въздействие на изменението на климата.

Необходими са по-интелигентни политики, пише Science Daily.

Това са изводите на Международния институт за приложни системи за анализ (Institute for Applied Systems Analysis - IASA) в проучване, публикувано наскоро в списание Nature Climate Change.

Изследването е първото международно проучване, което сравнява различните въздействия на изменението на климата върху селското стопанство с разходите и последиците от политиките за смекчаване на промените в климата и разглежда последващите ефекти върху продоволствената сигурност и риска от глад.

Изследователите, ръководени от Томоси Хасегава (Tomosi Hasegawa), изследовател в IASA и Японския национален институт за изследване на околната среда (NIES), и Шиничиро Фуджимори (Shinichiro Fujimori) от Университета в Киото обобщават резултатите от осем глобални селскостопански модела, анализирани по различни сценарии до 2050 г. Сценариите обхващат различни пътища на социално-икономическото развитие, включително и такива, в които светът се стреми към устойчивост, и в които светът следва текущите тенденции на развитие, при различни нива на глобалното затопляне и политики за смекчаване на промените в климата.

Моделите показват, че до 2050 г. изменението на климата може да стане причина за поставянето в риск от глад средно на още 24 милиона души, като при някои модели тези допълнително поставените в риск хора достигат до 50 милиона. Въпреки това, ако селското стопанство се включи в твърде строгите схеми за смекчаване на последиците от изменението на климата, като му се наложи данък върху въглеродните емисии или широка система за търговия с емисии, прилагайки едни и същи правила за всички сектори на икономиката, увеличението на цените на хранителните продукти би било такова, че ще бъдат изложени на риск от глад до 170 милиона хора повече, според някои модели.

Някои райони вероятно ще бъдат много по-уязвими от други, като Африка на юг от Сахара, а също и Индия.

^{Ефекти на мерките за смекчаването на последиците върху показателите за продоволствена сигурност до 2050 г. в рамките на амбициозните сценарии за смекчаване на последиците от изменението на климата (RCP2.6) с остатъчни въздействия върху изменението на климата за три различни пътища за социално-икономическото развитие. Risk of increased food insecurity under stringent global climate change mitigation policy / Nature Climate Change}

Налице е нарастващ консенсус, че селското стопанство, един от най-големите емитенти на парникови газове в света, трябва да направи повече, за да сподели тежестта от намаляването на въглеродните емисии. Новите проучвания показват, че без внимателно планиране тежестта на политиките за смекчаване на последиците е прекалено голяма. Всички модели показват, че разгръщането на мерки като въглеродния данък увеличават разходите за производство на храни. Това може да бъде пряко чрез данъците върху преките селскостопански емисии и данъците върху емисиите, произтичащи от промените в земеползването, като преобразуване на горите за разширяване на земеделската земя и непряко чрез нарасналото търсене на биогориво, което се конкурира с производството на храни за земя.

Изследователите подчертават, че техните резултати не бива да се използват за оспорване на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове. Усилията за смекчаване на климата са жизненоважни. Вместо това, изследването показва значението на "интелигентното", насочено структуриране на политиката, особено в селското стопанство. При разработването на политики за смекчаване на последиците от изменението на климата, създателите на политики трябва да следят внимателно други фактори и цели на развитието, вместо да се фокусират единствено върху целта за намаляване на емисиите.

"Констатациите са важни, за да се разбере, че селското стопанство трябва да получи много специфично отношение, когато става въпрос за политиките в областта на изменението на климата", коментира Хасегава. "Схемите за ценообразуване с въглеродни емисии няма да донесат реални възможности за развиващите се страни, където има силно уязвимо население. Вместо това мерките за смекчаване на последиците в селското стопанство трябва да бъдат интегрирани с политиките за развитие".

^{Снимка: Ragnar Våga Pedersen}

Изследователите предлагат например схеми за насърчаване на по-продуктивни и устойчиви селскостопански системи. Стопанствата за развъждане на преживни животни в развиващите се страни произвеждат три четвърти от световните парникови газове от преживни животни, но само половината от млякото и говеждото месо. Използването на ефективни техники и технологии от по-развитите страни би намалило едновременно емисиите на парникови газове и да насърчи икономическия растеж, да намали бедността (като по този начин се подобри здравето и условията на живот) и да подобри продоволствената сигурност. Друго предложение са допълващи политики за противодействие на въздействието на политиките за смекчаване на последиците върху уязвимите региони, например, средствата от въглеродни данъци могат да се използват за програми за продоволствена помощ в особено тежко засегнати райони или държави.

Още по темата

02/04/2018

Земята

През последното столетие площта на Сахара се е увеличила с 700 хиляди кв. км

01/07/2017

Земята

Остават 100 години до шестото масово измиране на Земята

07/04/2016

Човекът

Хората се разпространяват в Южна Америка като плевели

05/08/2015

Животът

Български професор от САЩ откри как може да се намали отделянето на метан от кравите