Може ли след 2000 години да има все още хора, които да мислят, че живеят на диск, а не на земното кълбо? Наскоро един последовател на обществото "Плоска Земя" обяви, че иска да докаже това. "Лудият" Майк Хюз бе готов със собствената си ракета да полети, за да види с очите си, че Земята е плоска - като илюстрация от "Света на диска" на Тери Пратчет.

През последните 50 години бяха публикувани множество снимки на Земята от космоса, на които може да се види ясно, че нашата планета е кълбо. Но днес всеки знае колко лесно изображенията могат да бъдат фалшифицирани, а заедно с разрастването на Интернет и разцвета на конспиративните теории се възроди и древната вяра в плоската Земя.

В същото време, има достъпни начини да се докаже формата на нашата планета, без да е необходимо да я напускаме, пише Иън Уитакър (Ian Whittaker) от Университета Нотингам Трент в Тhe Сonversation.

Дано Хюз успее със своето начинание и ако повече хора успеят да видят с очите си доказателствата, може пък да се обърне тази тревожна тенденция. Един добър начин е да се даде възможност на децата да изпробват някои прости експерименти в училище.

^{Изглед на Земята заснет от екипажа на Международната космическа станция на 13 юни 2003 година. NASA}

^{Така си представят смяната на деня и нощта привържениците на теорията за "плоската Земя" .}

Един от най-добре документираните методи за определяне на формата на нашата планета е на древните гърци.

Около 500 г. пр.н.е. Питагор предполага за първи път, че Земята има сферична форма, най-вече по естетически съображения, а не по друг доказателствен материал. Подобно на много гърци, той смята, че сферата е най-съвършената форма. Вероятно първият, който твърди, че Земя е кълбо въз основа на реални веществени доказателства е Аристотел (384-322 г. пр.н.е.), който изброява няколко аргумента за сферичната форма на Земята: на корабите изчезва първо корпусът, а мачтите - последни, когато се скриват зад хоризонта, Земята хвърля кръгла сянка на Луната по време на лунно затъмнение и на различни географски ширини се виждат различни съзвездия.

По това време гръцките философи вече смятат, че светът може да се обясни с естествени процеси, а не с прищевките на боговете и астрономите започват да съставят физически измервания, отчасти за да предсказват по-добре сезоните. Първият човек, който определя колко е голяма Земята е Ератостен от Кирена, който извършва изненадващо точно измерване с помощта на проста схема, която комбинира геометрични изчисления с физически наблюдения.

Ератостен е първият, който опитва да определи големината на Земята. Той знае, че в деня на лятното слънцестоене Слънцето на пладне се оглежда в дъната на кладенците (т.е. то се намира точно отгоре в зенита си) в египетския град Сиена – съвременният Асуан. Ератостен вижда, че в Александрия слънчевите лъчи не падат вертикално, а под ъгъл (7°12´). Ако Земята бе плоска, слънчевите лъчи щяха да падат по един и същ ъгъл. Двата града са разположени приблизително на един и същ меридиан. Знаейки разстоянието между градовете (5000 египетски стадия) и разликата в ъглите на падане на слънчевите лъчи, Ератостен успява да изчисли големината на земната окръжност по александрийския меридиан. Изчисленията му се оказват почти верни, разликата им с реалната дължина на земната окръжност е само 4%. Това се дължи на неточните данни за разстоянието между двата града.

Другото доказателство, че Земята е сфера, представено от Аристотел, е разликата между нощното небе в северните и южните полукълба. Изгледът е съвсем различен, защото на Южното кълбо сочи в различна посока. Ако Земята бе плоска, гледката трябва да бъде една и съща.

^{За жителите на Северното полукълбо видимо "неподвижната" звезда, която сочи винаги север е Полярната звезда.}

^{За жителите на Южното полукълбо аналог на Полярната звезда е Южният кръст, който сочи винаги на юг. LMC и SMC са Големият и Малкият Магеланови облаци, малки сателитни галактики на Млечния път.}

Ако наблюдаваме планетите в продължение на няколко дни, ще се убедим, че са сферични, а не плоски. Вероятността повечето от планетите да са сферични, а Земята да е плоска, изглежда много съмнителна.

Фалшива наука

Но когато резултатите от научните експерименти се тълкуват неправилно, може да се получат обратните изводи. Ако те се споделят в социални медии, тези фалшиви идеи могат да се разпространяват бързо и никой да не забележи техните недостатъци. 

Един често срещан пример е експериментът с нивото на Бедфорд, за първи път проведен през 1838 г. и широко използван за "доказателство", че Земята е плоска повече от 30 години, преди да се намери обяснение.

Експериментът е направен от Самуел Роуботъм на реката Олд Бедфорд в Норфолк, Англия. Избира прав участък на реката с бавно течаща вода, дълъг шест мили участък. Роуботъм използва телескоп, монтиран на осем инча над водата. Той наблюдавал лодка с петметрова мачта, която се отдалечавала от него и твърдял, че виждал лодката, въпреки че тя трябвало по негови изчисления, да е единайсет фута под зрителната му линия.

Съвременните "плоскоземци" все още цитират този експеримент.

Проблемът е, че не се взема предвид пречупването на светлината от повърхността на водата.

Може би най-впечатляващ експеримент е, който не е толкова недостъпен днес, е да се изпрати на камера в балон с висока надморска височина. Кадрите ще покажат, че от достатъчно висока гледна точка може да се види кривината на Земята. Това вероятно ще види и Майк Хюз, ако експериментът му е успешен.

В крайна сметка аргументите, които ще прочетете в интернет, не са най-добрият метод за научно познание. Трябва да се осигури начин хората да тестват тези теории и да разберат резултатите, които получават.

Още по темата

27/11/2017

Космос

Забраниха на Лудия Майк да докаже, че Земята е плоска (видео)

21/11/2017

Космос

"Лудият Майк" със самоделна ракета ще доказва, че земята е плоска