Слънчевите петна, показател за слънчевата магнитна активност, следват приблизително 11-годишен цикъл, но може да има и продължителни периоди на ниска активност, наречени големи минимуми. Минимумът на Маундер е емблематичен пример за такава аномалия.
Нов анализ на записите за полярните сияния в корейски хроники показват, че по време на странен слънчев период, наречен "минимум на Маундер" между 1645 и 1715 г. слънчевите цикли са станали с около три години по-кратки, отколкото са днес.
Анотиран раздел от историческите корейски текстове, който споменава полярни сияния, възникващи по време на минимума на Маундер. Кредит: Yan et al. 2023
Слънцето е постоянно в движение. Нашата родна звезда преминава през периоди на повишена активност, известни като слънчев максимум, когато слънчевите бури стават по-чести и мощни, както и периоди на намалена активност, известни като слънчев минимум, когато слънчевите бури почти напълно изчезват.
Понастоящем са необходими около 11 години на Слънцето да завърши един слънчев цикъл, от минимум до максимум и обратно. Учените могат да проследят активността на Слънцето през слънчевия цикъл, преброявайки слънчевите петна по повърхността на звездата, които се появяват по-често преди и по време на слънчевия максимум.
Сравнение на слънцето по време на слънчевия максимум (вляво) и слънчевия минимум (вдясно). Кредит: NASA/Solar Dynamics Observatory
Но точно както Слънцето се колебае в рамките на отделните цикли, историческите записи на слънчевите петна показват, че за по-дълги периоди, обхващащи десетилетия или векове, общата продължителност на слънчевите цикли също може да се повишава и намалява.
Минимумът на Маундер, понякога наричан Големият слънчев минимум, е период на силно намалена слънчева активност между 1645 и 1715 г., когато слънчевите петна "на практика изчезват", коментира Скот Макинтош (Scott McIntosh), соларен физик в Националния център за атмосферни изследвания в Колорадо.
През това време слънчевата мощност е толкова ниска, че средните глобални температури също спадат, период, който учените наричат "мини ледников период", въпреки че вероятно също е свързано с високи нива на вулканични изригвания по това време.
Записите на слънчевите петна рисуват обща картина на минимума на Маундер, който е кръстен на английския астроном Едуард Уолтър Маундер. Но все още има много неща за периода, които учените не знаят.
В новото проучване, публикувано в списание AGU Advances, изследователите анализират корейски хроники за полярните сияния и установяват, че слънчевите цикли по време на минимума на Маундер са били средно само осем години - три години по-кратки от съвременните цикли.
Тази графика показва как слънчевата активност (измерена чрез изчисленото слънчево излъчване) е спаднала по време на минимума на Маундер. Кредит: NASA/University of Colorado'/LASP Interactive Solar Irradiance Datacenter
Записите на полярните сияния са част от три отделни книги или хроники, написани от името на корейски царе, които съдържат подробни ежедневни доклади за бизнес, държавни дела, времето и астрономическите явления, случили се на Корейския полуостров между 918 и 1910 г., съобщава проучване от 2021 г., което първо ги описва.
Астрономическите раздели на хрониките често говорят за "червени пàри" или '"пàри като светлина от огън".
Изследователите смятат, че тези описания се отнасят до Западнотихоокеанската аномалия (WPA) - област над Корея, която произвежда редовни червени сияния, въпреки че е далеч от магнитните полюси. Подобно на други полярни сияния, WPA възниква, когато слънчевата радиация се сблъска с магнитния щит на Земята. Но за разлика от други полярни сияния по това време, тези светлинни шоута продължават въпреки намаляването на слънчевата активност, тъй като магнитното поле на Земята е по-тънко в този регион, което ги прави чудесен заместител на прогресията на слънчевия цикъл, пишат изследователите.
Схема на Земята, показваща местоположението на Западнотихоокеанската аномалия (WPA). Кредит: Yan et al. 2023
Датите, когато са се появили тези полярни сияния, показват, че слънчевата радиация от Слънцето следва осемгодишен цикъл.
Учените не знаят какво причинява дългосрочни тенденции на слънчевия цикъл като минимума на Маундер, отбелязва Макинтош. Има много неща, които биха могли да повлияят на слънчевата активност за толкова дълги периоди, добавя изследователят. Също така не е ясно защо слънчевите цикли са се скъсили през това време. Но новите открития биха могли да осигурят "основни улики" за разбирането на тази загадъчна епоха в по-големи подробности, пишат изследователите в статията.
През последните няколко слънчеви цикъла слънчевата активност е намаляла леко и е имало някои леки колебания в дължината на цикъла. Това кара някои специалисти да предскажат, че навлизаме в нов период на намалена слънчева активност. Прогресията на настоящия слънчев цикъл обаче, който е много активен и бързо наближава слънчевия максимум, предполага, че това не е така.
Справка: The 8-Year Solar Cycle During the Maunder Minimum
Limei Yan, Fei He, Xinan Yue, Yong Wei, Yuqi Wang, Si Chen, Kai Fan, Hui Tian, Jiansen He, Qiugang Zong, Lidong Xia
AGU Advances, First published: 03 October 2023 https://doi.org/10.1029/2023AV000964
Източник: Strange anomaly in sun's solar cycle discovered in centuries-old texts from Korea, Live Science
Още по темата
Земята
Слънчевият максимум може да ни удари по-силно и по-рано, от предположенията. Колко опасен ще бъде максимумът на Слънцето?
Земята
На път сме да влезем в слънчев максимум. Експерт обяснява какво да очакваме
Земята
Комета, ударила земята преди 13 000 години, е променила човешката цивилизация
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари