Нищо, което в момента се случва със Слънцето, няма да доведе студ, глад или земетресения, както съобщават някои таблоиди. Докато хората преживяха някои извъредни неща, Слънцето не прави нищо необичайно.
Това, което може да се случи, е съвсем нормален период от 11-годишния цикъл на Слънцето, нарича се слънчев минимум. И няма от какво да се опасявате - вероятно вече да сте преживели няколко слънчеви минимума, без дори да забележите.
В момента сме в слънчев цикъл 24. Не се знае точно кога ще настъпи следващият слънчев минимум, но може да се прогнозира приблизително. Още през 2017 г. НАСА отбеляза, че слънчевият минимум се очаква през 2019-2020 година.
През декември миналата година панелът за прогнозиране на слънчевия цикъл на NOAA го стеснява допълнително, като заявява, че „слънчевият минимум между цикли 24 и 25 ще настъпи през април 2020 г. (+/- 6 месеца)“.
И така, ние или вече минаваме през слънчевия минимум, или сме на път да го направим. Ето какво всъщност води до това.
Слънчевият цикъл се определя от магнитното поле на Слънцето, като на всеки 11 години северният и южният му магнитен полюс разменят местата си. Не е известно какво задвижва тези цикли - последните проучвания сочат, че има общо с планетарното изравняване на 11.07 години - но полюсите се разменят, когато магнитното поле е най-слабо, познато още като слънчев минимум.
Тъй като магнитното поле на Слънцето контролира слънчевата активност - слънчеви петна, изхвърляне на коронална маса и слънчеви изригвания - астрономите могат да проследяват цикъла. По време на слънчевия минимум има минимално количество слънчеви петна.
Това постепенно се променя с достигането на слънчевия максимум. Магнитното поле се засилва и активността на слънчевите петна и изригвания се увеличава, преди отново да отшуми за следващия слънчев минимум.
Слънчевите цикли обикновено не се забелязват тук на Земята. Може да се отразят в по-голямата активност на полярните сияния по време на слънчевия максимум, тъй като се генерират от слънчевата активност. Повишената слънчева активност може също да повлияе на радиокомуникациите и навигационните спътници. Астрономите, които внимателно наблюдават Слънцето, ще виждат повече слънчеви петна по време на слънчевия максимум.
При слънчев минимум слънчевата ултравиолетова радиация намалява, но ефектът от това на първо място се отразява на стратосферата и по-високите надморски височини. Това кара земната атмосфера да се свие леко, което намалява съпротивлението, което срещат спътниците. Обратно, увеличаването на UV лъчението по време на слънчевия максимум допринася за повече валежи, но ефектът върху температурата е незначителен.
Наблюдава се и увеличение на галактическите космически лъчи от източници като свръхнови по време на слънчевия минимум. Земната атмосфера ни предпазва от това лъчение, което може да увеличи риска от рак, но на по-голяма надморска височина радиацията представлява допълнителна опасност за астронавтите.
"По време на слънчевия минимум магнитното поле на Слънцето отслабва и осигурява по-малко екраниране от тези космически лъчи", разказва астрономът Дийн Песнел (Dean Pesnell) от Центъра за космически полети Годард на НАСА през 2017 г. "Това може да представлява повишена заплаха за астронавтите, пътуващи в космоса."
Връзката с понижаването на температурите, земетресенията и глада няколко дни бе изтъкната от The Sun (малко иронично), който цитира неназовани „учени от НАСА“, опасявайки се от повторение на събитие, известно като минимум на Далтън.
Това се случва около началото на 19-ти век, екстремен период в историята на Земята (откакто има наблюдения) съсредоточен около 1816 г., когато според летописите не е имало лято. Температурите са паднали, реколтата се е провалила и много хора по света са гладували до смърт или са загинали от студа.
Само че това не е имало нищо общо с активността на Слънцето. Всички тези проблеми са предизвикани от колосалното изригване през 1815 г. на вулкана Тамбора в Индонезия. Освен това, изследване от 2013 г. не намира връзка между слънчевата активност и земетресенията.
Най-новият слънчев цикъл е сравнително тих, което доведе до много страхове за предстоящ Голям слънчев минимум, по-дълъг период от време, обхващащ няколко цикъла, при които дори максимумите не са високи. Някои проучания предположиха, че глобалните температури ще паднат, произвеждайки мини ледников период. НАСА опроверга тази идея по-рано тази година.
"Затоплянето, причинено от емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива, е шест пъти по-голямо от възможното десетилетие охлаждане от продължителен Голям слънчев минимум", пише екипът на НАСА, изследващ глобалните промени в климата през февруари.
"Дори ако Големият слънчев минимум продължи един век, глобалните температури ще продължат да се повишават. Това е така, защото върху глобалните температури на Земята влияят по-силно други фактори, а не толкова колебанията на слънчевото излъчване, като най-доминиращият от тях днес е затоплянето, предизвикано от антропогенните емисии на парникови газове".
Някои учени са установили връзка между слънчевия минимум и вулканичната активност, но тя е слаба и някои проучвания не намират периодичност във вулканизма. Но вероятно също не трябва да се тревожим за това. Слънцето е значително по-активно, отколкото е било по време на минимума на Далтън около 1790 до 1830 година, когато е наблюдавана много ниска активност на слънчевите петна.
Цикъл 24 бележи връщане към по-нормално ниво на активност.
Така че, слънчевият минимум, в който предстои да влезем, не изглежда особено необичаен според NOAA и НАСА.
Източник:
Yes, a Solar Minimum Is Coming. No, It's Not Going to Mess Up The World, ScienceAlert
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари