Арктически Сибир е бил през лятото с до 10°C по-топъл от днес по време на последния междуледников период, установява изследване. Резултатите дават важни уроци за бъдещите климатични промени, подчертавайки как растителността и екосистемите реагират на затоплянето.
Междуледниковите периоди са, както подсказва името, топли периоди между глобалните заледявания, когато ледът на Земята значително намалява. В момента се намираме в 11 000-годишен междуледников период, наречен Холоцен. Преди него последният междуледников период се случва преди между 115 000 и 130 000 години.
По това време Земята преживява лета, почти напълно свободни от лед, а в полярните региони растителността се разраства значително, променяйки екосистемите и създавайки условия за процъфтяването на много растителни и животински видове.
Екип учени разглежда последния междуледников период като възможен аналог за бъдещото глобално затопляне.
Сега ново изследване, което се подготвя за публикуване в списание Climate of the Past, се фокусира върху геоложките записи на Арктика, за да разбере как наземните среди реагират на по-топлия свят. В този регион затоплянето е по-силно изразено в сравнение с останалата част на Северното полукълбо заради обратната връзка между лед и албедо. Този механизъм включва топене на ледената покривка, намаляване на отразената слънчева радиация и последващо усилване на затоплянето, създавайки положителна обратна връзка.
Д-р Лутц Ширмайстер (Lutz Schirrmeister) от Центъра за полярни и морски изследвания " Хелмхолц" в Германия и неговите колеги проучват специфични топографски особености, образувани в региони с вечна замръзналост (пермафрост) – области, където почвата остава замръзнала поне две години.
Термокарстовата топография е уникална за такива региони, характеризирайки се с падини и хълмове, които се образуват при топене на богатата на лед вечна замръзналост. Днес тези депресии (падини) често се пълнят с вода, образувайки термокарстови езера.
Екипът на д-р Ширмайстер изследва крайбрежни участъци по протежение на протока Дмитрий Лаптев в Сибир чрез сондажни седиментни ядра, събрани по време на експедиции между 1999 и 2014 година. Тези ядра съхраняват редуващи се слоеве торфени растителни материали с глини и тиня, които представят промените в пейзажа – от плитки блата до дълбоки езерни седименти. Днес изследваният район представлява суха тундра с растителност, треви и влажни зони, разположени върху 400–600 м замръзнала почва.
От тези ядра учените използват комбинация от анализ на седименти и вкаменелости на растения (полени, листа и стъбла), насекоми (бръмбари и мушици), ракообразни (остракоиди) и животни (водни бълхи и мекотели), за да реконструират древната среда.
Комбинирайки тези данни с моделиране, се установява, че в началото на последния междуледников период преобладават степни или тундрово-степни екосистеми (тревни площи и ниска храстовидна растителност). В средата на периода обаче доминират гори от брези и лиственици, като горската линия се измества с 270 км на север спрямо сегашното й местоположение.
Изследователите установяват, че летата в северен Сибир по време на последния междуледников период са до 10°C по-топли от днешните. Вкаменелости на растения предполагат, че средните температури на най-топлия месец достигат 15°C, докато данните от фосилните бръмбари сочат, че най-студените температури може да са били -38°C. Днес тези стойности са съответно около 3°C и -34°C.
Моделирана средна месечна температура на най-студения (MTCO, горен ред) и най-топлия месец (MTWA, среден ред), плюс средни годишни валежи (MAP, долен ред). Кредит: Schirrmeister et al., 2024.
През юни 2020 г. град Верхоянск в Русия измерва най-високата температура, регистрирана в Арктическия кръг – 38°C, докато най-ниската измерена температура е -69°C в Гренландия. Макар тези стойности да са аномалии, продължаващите климатични промени подчертават необходимостта от изучаване на миналото, за да се информираме за бъдещето, когато подобни условия могат да станат по-чести.
Д-р Ширмайстер отбелязва, че докато затоплянето през последния междуледников период засяга основно летните температури, бъдещите климатични промени вероятно ще имат по-силен ефект върху зимните месеци заради антропогенна дейност.
Въпреки това, отстъплението на ледниците, загубата на морски лед и топенето на вечната замръзналост днес подчертават значението на продължаващите изследвания върху чувствителността на Земята към повишаващите се температури.
Справка: Lutz Schirrmeister et al, Newly dated permafrost deposits and their paleo-ecological inventory reveal a much warmer-than-today Eemian in Arctic Siberia, Climate of the Past (2024). DOI: 10.5194/cp-2024-74
Източник: Arctic Siberia summers were up to 10°C warmer than today during the Last Interglacial, study finds, Hannah Bird , Phys.org
Още по темата
Земята
Последният ледников период приключва заради промяна в наклона на Земята
Земята
Ледниковите епохи идват и си отиват. Докато не се появим ние
Земята
Каква е причината за най-голямото увеличение на биоразнообразието в историята на Земята
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари