Защо някои скали се носят върху водата в продължение на години? Това е свързано с начина, по който са затворени газовите мехури в скалите, пише IBTimes UK.
Рентгенови изследвания в Националната лаборатория Лорънс, Бъркли помогнаха на учените да разгадаят тази загадка, сканирайки леките крехки и порести вулканични камъни, известни като пемза.
Изследването е публикувано в статия в списание Earth and Planetary Science Letters.
Скалата пемза отблизо. Пемза може да плава в океана в продължение на години, а сега учените са установили защо е така. Източник: James St. John / Flickr
Пемзата е вид вулканична скала, която е изцяло запълнена с много фини пори. Тези пори са пълни с въздух. Но как точно се задържа този въздух и не изтича в продължение на години озадачаваше изследователите.
Порите в пемзата са големи и свързани една с друга, което би накарало човек да сметне, че ще предизвика по-лесното потъване на камъните. Ако водата навлезе в една от външните пори, няма физическа бариера, която да я спре да се разпространи в останалата част от тях и камъкът да потъне. Загадката се задълбочава от факта, че някои камъни пемза след като изглежда са се напоили с вода и потънат, по-късно изплуват отново.
За да разберат какво се случва, учените покриват камъните с восък, след като са били във вода. После ги изследват с рентген, за да видят какво е разпределението на водата и въздуха вътре в скалата.
Те откриват, че отговорът е в повърхностното напрежение на водата вътре в камъка. Повърхностното напрежение е свойство, която позволява на някои малки насекоми да се движат по водната повърхност, без да потъват. Това е по същество взаимодействие между водната повърхност и въздуха, действащо като тънка кожа, която в много малки мащаби се съпротивлява на пречупване. Колкото е по-малък мащаба, толкова по-силни и по-забележими са последиците от повърхностното напрежение на водата.
Обозначени са концентрациите на течност и газове в образци пемза в тези изображения, получени чрез рентгенова миктотомография в Advanced Light Source Berkeley Lab. Изображенията помагат на изследователи да идентифицират механизмите, които позволяват на пемзата да плува за продължителни периоди от време. Образците на топла пемза (показана на изображението в горния десен ъгъл и долу вдясно) съдържат по-малък обем газ от пробите със стайна температура. Източник: UC Berkeley, Berkeley Lab
Това повърхностно напрежение спира проникването на водата и възпрепятства запълването на всички пори. Явлението, при което напоетите камъни потъват и след това се издигат по-късно през деня, се случва защото въздухът вътре в пемзата се разширява при по-топлите температури.
Сателитно изображение от 2006 г. на голям "сал" от плаващи камъни пемза (в бежово), появявили се след вулканично изригване на островите Тонга. Източник: Jesse Alan/NASA Earth Observatory, Goddard Space Flight Center
Изригванията могат да образуват огромни "салове" от пемза, плаващи в морето, които могат да се простират на повече от километър. Проследяването им ще помогне на учените да установят къде има подводни вулканични изригвания. Освен това данните за плаващата пемза ще позволи да разберем как се разпространяват някои видове на планетата. Пемзата може да служи като преносител на растения и други организми.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Последни коментари