Скорошни проучвания на ледника Туейтс, печално известен като "Ледникът на Страшния съд", предизвикаха дискусии за потенциално геоинженерно решение за смекчаване на последиците от въздействието от евентуално разтопяване на ледника.
Едно проучване, публикувано през май и ръководено от учени от Калифорнийския университет в Ървайн и Университета на Ватерло, е установило, че затоплящите приливни течения ускоряват топенето на Туейтс и водят до по-бързо отстъпление на ледника, отколкото предвиждат моделите, но друго проучване, публикувано през август и ръководено от изследователи от Колежа Дартмут и Университетът в Единбург установяват, че ледникът Туейтс е по-малко податлив на нестабилност и колапс, отколкото се смяташе досега.
Тъй като съдбата на Туейтс все още е несигурна, някои учени и инженери се обръщат към противоречиви идеи за това как да променят околната среда, за да забавят топенето на ледниците.
Ускореното топене заради топлите приливни течения
Басейнът на ледника Туейтс е с площ от 192 000 км², или близо два пъти територията на България. Разположен покрай крайбрежието на Западноантарктическия леден щит (WAIS), ледникът Туейтс действа като критична бариера. Оттеглянето на ледника вече допринася за 4% от глобалното покачване на морското равнище, губейки около 50 милиарда тона лед годишно.
Топенето на ледника Туейтс би довело до разрушаването на WAIS, огромна ледена покривка, разположена под морското равнище, което на свой ред може да повиши морското равнище с близо 3 метра, ако се разруши. Това би имало тежки последици за големите крайбрежни градове и уязвими островни държави.
Потенциалното нарушаване на Туейтс представлява повратна точка – ситуация, при която преминаването на критичен климатичен праг води до бързи, потенциално необратими промени. Затова е наречен "ледника на Страшния съд".
Проучването на PNAS, ръководено от изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн и Университета на Ватерло, използва сателитни изображения с висока разделителна способност и хидрологични данни, за да идентифицира области, където топлите приливни течения протичат под леда и причиняват по-бързо топене. Разбирането на скоростта на топене е от решаващо значение за прогнозиране на покачването на морското равнище.
Поглед отблизо на ръба на ледника Thwaites от самолет на 16 октомври 2012 г. NASA/Wikimedia Commons
Карта, показваща промените в масата на ледовете 2003-2008 над Антарктида в гигатони (Gt) (милиард тона) годишно за площ от 100х100км. Ледникът Туейтс е под номер 21 и е сред най-бързогубещите ледена маса, заедно с ледника остров Pine (22). Кредит: Jay Zwally/ Journal of Glaciology
"Надявахме се, че ще трябва да изминат 100, 500 години, за да загубим този лед. Сега голямо безпокойство буди това, че може да се случи много по-бързо", казва в интервю за Scientific American Кристин Доу (Christine Dow), доцент по глациология в Университета на Ватерло и съавтор на изследването.
Все пак има известна надежда за WAIS. Проучването на Дартмут Колидж и изследователи от Университета в Единбург установи, че Туейтс не е толкова податлив на процес, наречен нестабилност на морския леден обрив (глифт) (MICI - marine ice cliff instability), както се смяташе преди.
Хипотезата на MICI предполага, че високите ледени глифтове, образувани от отстъпващите ледници, са нестабилни и се срутват по-лесно, но това проучване показа, че изтъняването на Туейтс може действително да намали скоростта на топене и да стабилизира ледените скали, подчертавайки необходимостта от по-добри модели, когато се правят прогнози за WAIS.
Дебат за геоинженерството като решение
Изправени пред несигурността и потенциала за бързо и екстремно покачване на морското равнище, ако Туейтс се стопи по-бързо от очакваното, някои учени се обръщат към ледниковото геоинженерство като потенциално решение, надявайки на технологии и инфраструктура за забавяне или спиране на отдръпването на ледниците, въпреки повишаването на глобалните температури.
Група глациолози, свързани с Инициативата за инженерство на климатичните системи в Чикагския университет, публикуваха доклад през юли тази година, призоваващ за повече изследвания в геоинженерството на ледниците в отговор на заплахите, породени от бързо оттеглящите се ледници.
"Ще са нужни 15 до 30 години, за да разберем достатъчно, за да се препоръчат или изключат каквито и да било интервенции [геоинженерство на ледника]", обяснява пред UChicago News Джон Мур (John Moore), професор от Арктическия център в Университета на Лапландия и съавтор на доклада, който набляга на необходимостта да се започне тази работа незабавно.
Някои от идеите за защита на Туейтс и други морски ледници като него се смятат за радикални, включително създаването на гигантски подводни завеси, които поне частично биха попречили на топлите приливни течения да достигнат до леда на ледника. Завесите могат да бъдат направени от плат или дори от мехурчета, ако тръба с дупки, пробити в нея и въздух, изпомпван през нея, може да бъде поставена между Туейтс и топлата вода.
Диаграма показва един начин, по който завесите могат да попречат на топлата морска вода да достигне края на ледника. Кредит: Nature (2024). DOI: 10.1038/d41586-024-00119-3
Интервенциите на ледниковото геоинженерство като тези могат да бъдат изключително полезни, ако се приложат правилно според Гернот Вагнер (Gernot Wagner) от Колумбийското климатично училище. В интервю за GlacierHub Вагнер отбелязва: "за някои полярни повратни точки като арктическия морски лед и WAIS ледниковото геоинженерство изглежда е единственият начин за нас повече или по-малко да гарантираме, че можем да се справим с тези повратни точки".
Но много от тези идеи се сблъскват с опозицията на глациолози и учени по климата, които твърдят, че проектът е труден или невъзможен за постигане и отклонява фокуса от по-необходимия разговор за намаляване на въглеродните емисии.
Вагнер има нюансиран подход: "Може да се използва като тласък, за да си кажат хората "чакайте, ако сериозни хора говорят за [използването на завеси] като решение, може би трябва да го приемем по-сериозно и да намалим емисиите много повече"".
Докато се приближаваме към климатичните повратни точки като топенето на ледника Туейтс, мнозина вярват, че геоинженерството има потенциала да бъде мощен инструмент, стига да не се третира като лесно решение.
"Когато говорим за ледниково геоинженерство, трябва да кажем истината, която е, че това не е решение за изменението на климата – в най-добрия случай е болкоуспокояващо. Позволява ни да станем от леглото и да направим каквото е необходимо за справяне с основното заболяване, като същевременно се отървем от най-непоносимата болка.
"[Но] геоинженерството не решава нищо, така че трябва да използваме времето, което ни дава, за да се справим с емисиите", смята Вагнер.
Справка: Could giant underwater curtains slow ice-sheet melting?, Xiaoying You; Nature (2024). DOI: 10.1038/d41586-024-00119-3
Източник: 'Doomsday' Antarctic glacier melting faster than expected, fueling calls for geoengineering, Jenna Travers, Columbia University
Още по темата
Земята
Антарктическият леден щит е бил поне с 35 метра по-тънък през последните няколко хиляди години
Земята
Проучване установява нова причина за топенето на антарктическите шелфови ледници
Земята
Учените намалиха 10 пъти прогнозата за повишаване на морското ниво заради топенето на Антарктика
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари